• За терориста българинът е бил Байрамич, а Василев и Айвазов – Сотировци
• Твърди, че по поръчка на ДС трябвало да убие президент, премиер и Лех Валенса
• Подготвял бомба и срещу Европарламента в Страсбург
Терористът Мехмед Али Ахджа, който на фаталния 13 май 1981 г. стреля по папата, дори не е знаел истинското име на Сергей Антонов, когото натопи за съучастник в атентата. Пред римските магистрати той го нарича „Байрамич“. Това разкриват 198 свръхсекретни документи за атентата, обединени в 12 папки. Те са пазени в архива на Първо главно управление (ПГУ) на ДС – разузнаването на тоталитарния режим, и са предадени от наследника му – Националната разузнавателна служба, на Комисията по досиетата. „Уикенд“ получи този разсекретен архив от комисията и дава гласност на съдържанието му за първи път в навечерието на 42-ата годишнина от покушението.
Нещо повече – турчинът не е знаел и истинските имена на другите двама българи, нарочени от него за участници в атентата, дипломатите Тодор Айвазов и Желю Василев. Пред римските следователи той ги нарича Сотир Колев и Сотир Петров. Дори бил ходил в дома на Колев, а на звънците на домофона и на външната врата било написано името „Айвазов“. Как този факт е убягнал на професионалния терорист, преминал през 40-дневен курс в палестински лагер в Бейрут за партизанска война и обучен на конспирация, остава загадка.
5 часа и 43 минути след покушението терористът пуска първата отровна стрела срещу България, сочат секретните документи. Докато лекарите в болницата „Джемели” оперират папа Йоан Павел II, прострелян в 17,17 ч. в гърдите, корема и в лявата ръка с три 9-милиметрови куршума, Агджа, закопчан с белезници, е докаран в Римската квестура. В 23 часа пред прокурора д-р Акиле Галучи и зам.-прокурора д-р Доменико Сика турчинът казва: „Оръжието, което използвах, набавих в България през месец юли-август миналата година и заплатих за него 1000 западни немски марки“. Пояснява, че се е сдобил с пистолет 9-ти калибър от сириец, който учил у нас журналистика в Софийския университет и че той му трябвал за самозащита, тъй като по това време е издирван от турското правителство. Следствието срещу Агджа приключва бързо и на 28 юли 1981 г. съдебният състав, оглавяван от съдия Северино Сантиапики, го осъжда на доживотен затвор. На този първи процес в мотивите на присъдата пише, че „Агджа е само върхът на подмолна, сложна и заплашителна конспирация“. Въз основа на това прокуратурата в Рим на 23 септември 1981 г. нарежда на съдия-следователя Иларио Мартела да започне разследване срещу неизвестните извършители.
Али Агджа е член на турската дясна терористична организация „Сивите вълци”. През 1977 г. той застрелва преподавател по философия, а 2 г. по-късно главния редактора на най-големия турски ежедневен вестник „Миллиет” Абди Ипекчи. Журналистът възнамерявал да разкрие каналите, по които идва оръжието за „Сивите вълци“. Ипекчи случайно открива, че организацията получава финансова помощ от двама агенти на ЦРУ под прикритието на дипломати. Ипекчи споделя за своето разследване с Пол Хенци, който се представя за кореспондент на „Рийдърс дайджест“. Хенци е бивш шеф на службата на ЦРУ в Турция от 1974 до 1977 г., разкрива авторитетният френски в. „Монд Дипломатик“. Впоследствие Хенци в комбина с журналистката Клеър Стърлинг ще лансират „българската следа”. Статията на Стърлинг в американското списание „Рийдърс дайджест” излиза точно година след атентата срещу папата – на 13 май 1982 г., като тя е получила части от новите показания на Агджа.
През юни 1979 г. Агджа е арестуван за убийството на Ипекчи и осъден на доживотен затвор, но 26 ноември в навечерието на визитата на Йоан Павел ІІ в Анкара избягва от военния затвор и заплашва да убие папата. Преди атентата на площад „Свети Петър” в продължение на 510 дни живее в 10 държави. Според разсекретените документи в София е бил точно 33 дни – от 30 юли до 31 август 1980 г. Обикаля хотелите „Витоша“, „Москва“, „София“, „Балкан“ и новотел „Европа”. „Спомням си го добре – беше много елегантен мъж, галантен. Подари ми чифт ръкавици, които пазя и до днес”, спомня си пред „Уикенд” Таня Бижева, която в онези години работи на рецепцията на парк хотел „Москва”.
През останалите 480 дни снове между 3 континента. Отскача до Тунис. Там по твърденията му се среща с българския агент – Джон, който го чака на летището с в. „Интернешенъл Хералд Трибюн“ в ръка. Двамата трябвало да взривят с бомба президента Хабиб Бургиба и неговият гост – малтийският премиер Дом Минтоф, но атентатът пропада, сочат разсекретените документи.
Италианското следствие тръгва по следите на „Сивите вълци” и стига до Орал Челик, който по това време е едва на 22 г. Смята се, че той купува пистолета „Браунинг” на Агджа с посредничеството на друг турчин – Бекир Челенк. 57-годишият Челенк е трафикант на оръжие и наркотици и дясна ръка на Кръстника на турската мафията Абузер Угурлу. Челенк по това време е София, болен е от рак и ДС го отписва. Екстрадиран е в Турция, където в затвора умира от сърдечен удар. Агджа минава с пистолета австро-швейцарската граница и го дава на своя сънародник Омер Багджъ, който го пренася в Италия и го връща на Агджа в Милано.
Кореспондентката на сп. „Шпигел” в Рим Ваеска фон Рокес успява да се добере до посетителския дневник на затвора „Ребибия”, където Агджа излежава присъдата си. В килията той е посетен от двама души, за които се знае, че са западни агенти. Вероятно те са му подшушнали „българската следа”, пояснява Фон Рокес, която е автор на книгата „Заговорът срещу папата”.
На 8 ноември 1982 г. Агджа официално лансира „българската следа”. Тогава съдия-следователят Мартела му показва албум със снимки на наши граждани, работещи в Италия. Стрелецът посочва номер 1, 2 и 20 като хора, с които се е срещал. Това са Тодор Айвазов (касиер на българското посолство в Рим), Сергей Антонов и Жельо Василев (подполковник и бивш секретар на българския военен аташе).
Сутринта на 25 ноември 1982 г. улица „Гориция” в Рим, където е представителството на БГА „Балкан”, гъмжи от полиция. Около 10 ч. карабинери слагат белезници на Сергей Антонов, който по това време е зам.-ръководител на бюрото и няма дипломатически имунитет. Антонов, който е дребен чиновник, не е на себе си. Отвеждат го в неговото жилище на улица „Пола” 29. Полицията иззема по списък лични вещи, записки и колекцията му от малки сувенирни бутилки с алкохол. Агенция „Франс прес” първа съобщава за ареста. В София цари паника. Двама могъщи генерали – шефовете на ПУГ на ДС и на военното разузнаване РУМНО Васил Коцев и Васил Зикулов, трескаво търсят в масивите нещо за Антонов. Оказва се, че той е секретен сътрудник на Отдел IV на ПГУ – (Контраразузнавателен) с псевдоним Крум, вербуван през 1977 г. Крум е името на чичо му, към когато Антонов е много привързан. И досега остава неясно по какви критерии този тих, скромен и притеснителен човек е вербуван от полк. Марин Петков от ПГУ, който е бил в Рим до 1980 г. под прикритието на наш консул. Нещо повече, той е провел със Сергей Антонов 8 срещи в конспиративни квартири в София, за да му възложи задачи, които накрая се свеждат до куриерски, и да го инструктира как да отрича дейността, ако италианските служби го заловят.
Не е ясно и какви езици всъщност говори Антонов. Никъде не се споменава да е владеел поне говоримо италиански, а той 4 години е заместник-представител на БГА „Балкан” в Рим. Въпросът е ключов, защото дълго ще се изяснява на какъв всъщност език биха могли да разговарят българите с Агджа, който твърди, че за конспирацията са използвали английски. Според секретните документи Агджа обяснява на следствието, че Антонов знае малко английски, Василев–Петров – много добре, а Айвазов-Колев – доста добре. Мандатът на Василев е изтекъл и той вече е в България, а Айвазов е командирован в София. Трябва да лети за Рим, на летището пристигна бившият консул в Италия и вербовчик на Антонов Марин Петков и го спира.
От 1 май 1982 г. Агджа е все повече словоохотлив пред Мартела. Според разказа му, в секретните документи между 27 и 29 ноември 1980 г. в Рим той се срещнал в едно кафене със Сотир Петров (Василев), за когото казва, че има малка черна бенка на лявата буза. Няколко дни по-късно се видели в ресторант и със Сотир Колев (Айвазов), с когото го запознал Бекир Челенк в София, и с едно лице, представено му от Петров като Байрамич. Терористът твърди, че докато бил в Техеран, се видял със съветския дипломат и военен аташе Владимир Андреевич Кузичкин, когото Агджа нарича Кузинтски. Последният наредил на човек, представящ се под името Маленков – по това време първи секретар на съветското посолство в София, да даде на терориста 3000 долара в парк-хотел „Москва” в София. Агджа потвърдил пред Маленков, че е готов да убие папата.
Турски медии твърдят, че Мартела се насочва към ареста на Сергей Антонов след среща в Лондон с Кузичкин. Веднага е направена и очна ставка с Антонов. Терористът потвърждава, че това е Байрамич, но Сергей Антонов отрича да го познава. Турчинът знае хобито му да колекционира малки бутилки с алкохол, името на жена му Росица, както и че имат дъщеря. Описва колата му „Фиат 124” и жилището му в детайли. Разказва и за апартамента на Айвазов, където ходил, за да обсъдят атентат срещу лидера на полския профсъюз „Солидарност“ Лех Валенса и дори имало план да взривят Европарламента в Страсбург.
Ключова роля за разбиване на показанията му има разпитът в присъствието на Мартела, проведен в Рим от българския следовател полк. д-р Йордан Орманков. Документите разкриват, че Агджа не е в състояние да си спомни номерата на стаи и имената на хотели в Италия, в които последно е пребивал. Това ядосва Мартела и той се включва в разпита с въпроса: „Как си обяснявате, че с по-голяма непосредственост си спомняте номера на заеманата стая при Ваши престои на други места“. Терористът отказва да начертае елементарна схема на площадките с разположение на апартаментите, стълбището и асансьорът, където се намират жилищата на Антонов и Айвазов.
На 28 октомври 1982 г. Али Агджа иска доброволен разпит в затвора „Ребибия“, за да признае на Мартела, че е имал съучастник – Сотир Колев. Мартела му показва снимка на бягащ мъж с пистолета в ръка след атентата. Агджа допуска това да е Айвазов, който бил въоръжен с пистолет „Валтер“ девети калибър. „Сотир носеше куфарче като моето, в което имаше пистолет и бомба. Не съм толкова сигурен, че и той стреля в папата“, казва Агджа според секретните документи. Допълва, че Сотир (Айвазов) е трябвало да взриви бомба със силни звукови ефекти с цел да предизвика паника без жертви, за да могат да се разпръснат и побягнат към колата на Антонов. Той щял да ги откара пред посолството ни до български ТИР, който ще бъде запечатан от митниците. Агджа дава 128 различни версии за опита за убийство на папата, цели 19 версии относно това как е подготвен атентатът и още 27 за начина, по който е финансиран. В една от тях твърди, че 3 млн. марки били осигурени от българските тайни служби, разкриват секретните документи.
След четиригодишно следствие делото започва на 27 май 1985 г. Гледа го Първи римски наказателен съд с председател съдия Северино Сантиапики. Освен Агджа, като съучастници в атентата срещу папата са подсъдими Сергей Антонов, Тодор Айвазов и Жельо Василев (двамата задочно), турските граждани Омер Багджъ, Бекир Челенк, Орал Челик и ръководителят на „Сивите вълци” в Германия Муса Сердар Челеби. Челеби е заловен във ФРГ, а Багджъ – в Швейцария. Процесът завършва на 29 март 1986 г. Когато на първото заседание Агджа извиква: „Аз съм Исус Христос!“, „българската следа“ се разпада с гръм и трясък. Накрая всички без Агджа са освободени поради липса на доказателства.
Йоан Павел II дори посещава турчина в затвора и казва, че му е простил. По негова молба, терориста е помилван от президента Карло Чампи през юни 2000 г. След излежаване на 19 г. зад решетките и още 5 г. в Турция за убийството на журналиста Ипекчи, накрая е освободен предсрочно на 12 януари 2006 г. В последните си медийни Али Агджа изяви признава, че е лансирал „българската следа“, за да не се разкрият имената на служителите от съветското посолство в София и че България е използвана като жертвен агнец. „Бях сам на площада. Стрелях два пъти“, казва 64-годишният терорист, който сега живее в Истанбул с 10 г. по-младата си италианска съпруга. Антонов обаче три години и пет месеца лежи невинен в затвора.
Намират Сергей мъртъв в дома му
Сергей Антонов се завръща в България на 1 април 1986 г. и още на летището го чака голямо разочарование – съпругата му Росица го е напуснала. Здравето му вече е съсипано. Известно време работи като куриер в „Балкан“, след което е пенсиониран по болест.
Живее с майка си. В скромния си дом на ул. „Сердика“ в София е поддържал контакти с дъщеря си и един-двама приятели. Постепенно всички го забравят. Едва през 2002 г. НС му отпуска пожизнена пенсия от 160 лв. Съседи разказват как всяка вечер в полунощ той е пускал химна, както е правил и в затвора като е обличал официален костюм. В последните му дни никой не е успял да се свърже с него. На 2 август 2007 г. разбиват вратата на жилището му и го намират мъртъв.
Трима загиват като в „Под прикритие”
Трима души, чийто имена се завъртяха покрай атентата, загиват като в сериала „Под прикритие” при катастрофа с ТИР. Така героят на Димитър Митовски Джаро (Михаил Билалов) убива адвокатката си Боряна Василева (Койна Русева).
В България са арестувани двама италиански туристи – Паоло Фарсети и Габриела Тревизин. В шумен процес те са осъдени за шпионаж с надежда да бъдат разменени за Антонов.Двамата обаче са помилвани. Връщайки се в Италия, Фарсети загива на магистрала, смачкан от камион. Става ясно, че той е сътрудничил тясно със скандалната масонска ложа „П-2“.
През 1995 г. 52-годишният подп. Желю Василев умира в катастрофа между родния му Казанлък и Мъглиж. Рано сутринта пътят е абсолютно пуст и на права равна отсечка насрещен камион удря колата му челно и го убива. Орал Челик се връща в Турция и живее в родния си град Малатия, където е президент на местния футболен отбор. Загива при катастрофа заедно с шефа на турското разузнаване.
