Зли хора: Омразата е основната причина почти всичко, съчинено в годините на Прехода да изглежда като инсценировка

Омразата е основната причина почти всичко, съчинено в годините на Прехода, да изглежда като една нелепа инсценировка – чак до участта на клетия ни народец

КЕВОРК КЕВОРКЯН
Специално за „Уикенд”

Няма да престанат да унижават човешкото в себе си – няма да дочакаме това от тях. Чуждото премеждие или нещастие, колкото и да е очевидно, само ги доозверява, нямат задръжки да се покажат такива, каквито са. Всичко може да се очаква от такива хора.

Ето го сега и Атанас Атанасов, церемониалмайсторът в пласирането на фалшиви конспирации, тъкмо покрай тях той все още е в политиката. Питат го за атентата срещу главния прокурор Иван Гешев и той процежда отровата си: „На базата на професионалния опит, който имам, ми прилича на многоцелево активно мероприятие, което на първо място има за цел да героизира „жертвата“. И отклоняване на вниманието от политическата криза… Трябва да се разследва и версията за инсценировка“.
Да оставим настрана очевидната нелепост – че атентатът трябвало да „отклони“ вниманието от

безподобната мазня, в която затъна

тукашното подобие на политика. Така излиза, че и ДСБ, партията на Костов, е сред заподозрените за атентата, понеже тя също има значителна вина за политическата криза, която предизвика заедно с гламавите си ортаци – веселяшката банда от кирчовци – и сега трябва да се заметат инфантилно-крадливите им изпълнения. А тъкмо Гешев няма никакъв интерес от това – нещо, което е очевидно и за уличните псета.
Друго е далеч по-важно: злобата, която затулва чувствителността, а дори и разума на хора като Атанасов, до степен, че изглежда направо неправдоподобна. Как иначе да си обясним чудовищното предположение, че един баща (главният прокурор) ще използва децата си в една „инсценировка“!
Тази злоба е и основната причина, почти всичко, съчинено в годините на Прехода, да изглежда като една нелепа инсценировка – чак до участта на клетия ни народец, който вече почти е достигнал жалкото състояние на „инсцениран“ Народ… Дотам го докараха малоформатните злобари, които приватизираха всичко, което попадна пред очите им, включително и ценностната система на обществото, те наложиха и собствените си мерки в политиката, превърнаха я в позорно занятие, преливащо от презрение към всичко нормално. Как се нароиха тия злостни типове – това е важен въпрос, който ще бъде винаги затулван, понеже отговорът ще бъде унизителен за всички, дори и за онези, които допуснаха това Зло. Изобщо не бива да се подценява стореното от Злосторниците на Инсценировката – те успяха, в някаква степен, да принизят дори общия/колективния манталитет до нивото на собствения си манталитет.

В ерата на Тоталната Инсценировка

естествените човешки жестове сякаш загубиха смисъла си – например, лидерите на някои от партиите не пожелаха да осъдят поне с една-две думи атентата. Иначе са майстори в притворните пожелания/послания за щяло и нещяло, в това са неудържими. Сега мълчат – и сигурно се радват на Атанасов, който лъска злобата си като злато, както казваше един писател.
Политиканите ни, ако бяха поне малко досетливи, щяха да свикат извънредно заседание на Парламента – и вкупом да осъдят атентата. И щяха да спечелят нещичко от тази инсценировка на благоприличие, колкото и всъщност фалшиво да е то.
Безподобно разпасаното публично говорене накрая ще има своите реални жертви – писах за това още преди години. След словесното трошене на кости, ще последва и истинското. А дотогава публиката старателно ще бъде приучавана равнодушно да наблюдава камарата от „трупове“, жертва на медийните изстъпления.
Иначе България трябва да е най-безопасната страна в света – ако се съди по броя на експертите по „сигурност“, които щурмуват телевизиите след всяко криминално деяние. Сега атентатът срещу главния прокурор, който
по всяка вероятност

ще ни върне в чакалнята за европейски загубеняци,

отприщи лавина от конспиративни теории, някои от тях смесени с политически брътвежи. Най-гнусен бе въпросът „Кой има полза от атентата?“ – и не беше никаква изненада, че го задават някои прехвалени „правозащитници“ – те са открай време едни от най-активните участници в Инсценировката.
Хайде, Атанасов цял живот се е препитавал от конспирации и инсценировки – главно той ги е организирал, няма начин да не се разшава след атентата. Ами Лена Бориславова, второто аз на ПростоКирчо – и дори неговото първо аз, ако ги извадим и двамата от Инсценировката, която ги запрати направо във висините на българската политика – тя пък толкова несретна, че вече може да приюти всеки и всичко. Лена също подозирала, че атентатът е инсценировка – като оставим настрана загадката чий „Аз“ е носила в този момент в себе си, тя най-напред е жена, утре ще стане и майка и, преди всичко друго, би трябвало да помисли за чуждите деца, които можеха да станат жертви на атентата. Но този въпрос не я занимава, а това е странно.
Оставаше да каже, че атентатът е работа на руснаците – обаче откакто взеха да

наричат второто й „аз“ Кирчо Рублата,

престана да се занимава с тях. Едва ли и нея са я включили във фантазния списък на „рубладжиите“, за който тя отвори дума преди време, понеже сигурно е разполагала с неопровержими доказателства. Както и да е. Във всеки случай, загубата на чувствителност към чуждите грижи, при нея може да бъде обяснена отново с Инсценировката, която охотно издевателства и върху собствените си герои. Такъв насилнически епизод – според Лена – вероятно е стълбищното й премеждие с второто й „аз“, то може да изстуди сърцето на всеки, попаднал в нейната роля. Обяснимо е – но далеч не е оправдано.
Бойко каза няколко думи за атентата, но цяло денонощие по-късно – толкова беше зает да умува и къдри поредната инсценировка: кабинет на кирчовци, подкрепен от него. Беше ясно, че нищо няма да излезе от тази врътня – въпросните тарикати му подхвърлиха един проектокабинет и отново отказаха всякаква подкрепа от него. Така Бойко си уреди един атентат срещу самия себе си.
Упорството, с което се опитва да бъде Всепрощаващият Арбитър, няма да мине без някакво кръвопускане – ГЕРБ не се нуждае от арбитър, а от лидер. В манталитета на тази партия няма място за арбитражи, съглашения и друга подобна лигоч – там на почит е силата. Чудя се кого е провъзгласил Бойко за новия си Конфуций – имаше един по-раншен, който му причини доста неудобства, но той така и до края не го разжалва до обикновен тукашен гадател – а, както е известно, повечето от тия непрокопсаници са кривогледи, поне по отношение на Българската Съдба.

Мрачината, която обитаваме, става още по-непрогледна.
Какво следва? Това е най-глупавият въпрос, ако става дума за нашите/българските ни работици.

Нищо не следва – и скоро това няма да се промени.

Пак ще наблюдаваме дребни, текущи инсценировки, които ще бъдат прилепвани – с кал – към Голямата Инсценировка, включително и безсмисленото ни щуране насам-натам пред задния вход на „общия ни европейски дом“. А там дефицитът на провидчество вече предвещава фатални последици – Глобалната Инсценировка сякаш е изчерпала ресурсите си и няма да успее да ги предотврати.

Време е за промяна – блестящият булевард „Шанз елизе“ трябва да бъде преоран и превърнат в картофено поле (мечтата на Чърчил за София). Тълпите са готови за това – главно млади хора, които не крият произхода и вярата си – и най-вече предназначението си като завоевателите на Европа.

Ние вече сме завоювана територия за тия бунтари – всеки ден стотици бежанци я прегазват безпрепятствено, за тях това е лошо място, което час по-скоро трябва да забравят. Място, управлявано от зли хора, които са преобразили един талантлив и почтен Народ в някакво едва доловимо негово подобие.

Тук няма кой да преоре Статуквото. Възрастните са най-унизени – дори от собствената си памет за Миналото, в която нищо не е
подсказвало за трагичния им край. Те са безсилни да променят каквото и да е – нямат желание дори някак да забавят хода на изплъзващото им се време.
Младите пък са лишени от всякаква виталност – най-много да ги ангажират да наблюдават чуждите картофени полета.
Мрачина.