Имитацията свърши с „ротацията” („Началниците“ сложиха точка на партийните пози и блъфове)

Оттук нататък много трудно у нас ще се появи автентичен политически проект и субект

А може и да е за добро това безумие, което се случва у нас в момента?! За три десетилетия и нещо Преход станахме свидетели на брутална подмяна на Политиката, като обобщаващо понятие за полемика между идейни платформи, философски концепции и визии за обществото. Изтърпяхме какво ли не – от ритуалната ликвидация на столетната, милионна БКП през апаратната промоция и задкулисната екзекуция на антикомунистическия по презумпция С(ДС), проектиран и създаден от кадри на Държавна сигурност, до ретро-фикцията НДСВ с „цар“, републиканки премиер“, последвана от пожарния феномен „ГЕРБ“, и така до екзотиката със символи АБВ, ИТН, ПП-ДБ. Забравих как точно се именуваше кръжокът на Стефан Янев, но тази формация влиза в многоточието с още десетки и десетки подобни статисти в миманса на Фарса, прескочил Христовата възраст, писа „Уикенд“

Кризата вдигна мизата и свали ризата

от голото тяло на Конюнктурата. Може да прозвучи еротично, но всъщност е пределно прозаично. Тоест, лигавенето с идеи, програми, конгреси, форуми, електорати и цивилизации приключи. „Началниците“ от двете страни на Атлантика удариха по масата и сложиха точка на партийните пози и блъфове. Просто, ясно, откровено и нагло по американски ни обясниха, че Политиката е привилегия и глезотия за силните и богатите, а сателитите имат право на „Коалиция на желаещите“. А, и да не желаят, няма накъде да мърдат, защото… Нали се сещате за оная мръсна, нашенска дивотия…
В конкретния случай имитацията, шестваща по нашите земи повече от 30 години след 10 ноември 1989-та, свърши с „Ротацията“. И да се върна към началото – може да е за добро след толкова много ялови напъни за нещо „по-добро“. Ако перефразираме във фриволен превод крилатата реплика на бившия руски премиер Черномирдин – опитахме нещо по-така, ама се получи как всегда. Струва ми се, че жестоката истина е за предпочитане от дългата, напоителна, унизителна лъжа. Оттук нататък много трудно в България ще се появи автентичен политически субект. Разбирай, партия с ясен социален произход, твърдо формулирани приоритети и адекватни симпатизанти.

Както винаги, БКП е крива, а Алеко е… Оруел

Не, не иронизирам, а констатирам фактите и последствията. Многомилионната „червена“ Фаланга за по-малко от десетилетие се разпадна под ударите отвън и отвътре и почти нищо не остана от боеспособния, марксистко-ленински авангард на наемния труд. Независимо от идеологемите и схемите, „Столетницата“ на Благоев, Кирков и Димитров успя в крайна сметка да надмогне Капитала и Фашизма, за да постигне най-спокойните, образовани, културни и спор(т)ни 45 години в Историята, изпратени в канализацията от „червената“ буржоазия, решила като съветската да трансформира конюнктурните привилегии в наследствени финансово-икономически активи.
Оттук нататък „партийците“ предадоха Партията, като за нула време не просто хвърлиха членските си карти, а забравиха по какви причини са се зачислили в съответния районен, градски или селски комитет. Тоест, партийната принадлежност бе превърната в щатно-длъжностна характеристика, кариера, нагаждачество и слагачество от поколения пишман „комунисти“, принизили Идеята до материално-битов еквивалент. Защо връщам лентата към времената на Андрей Луканов, Александър Лилов, Петър Младенов, Жан Виденов, Николай Добрев? Ами, защото именно в онзи период в началото на 90-те ясно изкристализира масовата представа за политиката като Далавера и Келепир, без значение от цвят, брат и сват. Столетие след появата на Алеко Константинов, българския Оруел, чиито пророчества обясняват цялото ни дередже и при Стамболов, и при Кобургите, и при „комунизма“, и при „демокрацията“…

Дяволът е пуснат от бутилката

и няма връщане назад. Спрях се на разпада на БКП, заложен от хаотичния подбор и анти-селекцията на всевъзможни кариеристи, некадърници и нагаждачи, използвали партийната принадлежност като път към Келепира, за да си дадем сметка, че абсолютно същата мотивация движеше 80-90 процента от „новите българи“ след 10 ноември 1989-та. Дали е нормално, че след неистовото драпане за червени книжки при Бай Тошо все същите мераклии като новородени и новопокръстени се юрнаха към митингите на СДС? А после в един миг забравиха и за Командира, и за Класната, и за Хубавото Наде, и за Жоро Дантелата, и за Венци Коня, и за Фил Кенеди, и за Петьо Президента, да не говорим за Жельо Марксиста, за да клекнат като насрани в краката на Симеон(чо)…
Но и това не бе всичко, защото предстоеше Премиерата на века, а именно – появата на Бойко Борисов. Именно тогава, в началото на новия век, настана пиршеството на българския масов идиотизъм, граничещ с медицинска диагноза. Внезапно на пръв поглед, но всъщност абсолютно логично след разпада на Столетницата и кратката младост на СДС, мълчаливото Мнозинство пристана на „най-младия син на Партията от Пожарната“. След като политическата Система се оказа фалшива, импотентна и отблъскваща за 20 години между 10 ноември 1989-та и 2009-та, стадото се юрна подир новия Бащица, гениално изобретен и скроен от „Масонската ложа“ на „началниците“, които прекрасно ни знаеха дереджето и по негов тертип ни скроиха пердето с „Момчето от народа“…
Не са необходими много приказки, за да си обясним феномена „ГЕРБ“, съчетал в себе си елементи от ликвидацията на БКП, разпада на СДС и отломките от мимикрията НДСВ. Цялата абсурдна анти-политическа Система на България след 10 ноември 1989-та като че ли най-сетне намери своето равновесие в псевдо-партията на Цветан Цветанов, която бе и си остава лична собственост на Началника от Банкя. Може да се каже и така – от близо 15 години насам, а всъщност и повече, ако вземем за изходна точка номинацията на Бойко за Главен секретар на МВР в началото на века, „евро-атлантическа“ България е върната в Средновековието под генералската фуражка на „цар Иванко“ от тима на „Витоша“ (Бистрица)…
Краят на Политиката по нашите земи настъпи от момента, в който Бойко Борисов започна да вкарва и изкарва „неговите депутати“, да назначава и оттегля министри, за диктува кворуми и гласувания в НС и да пляска зад врата „неговия президент“ Роско. С целия набор от неповторими изпълнения ала Бай Ганьо край костюмчето на Меркел, кучето на Путин, пред „онбашията“ Ердоган или в безмълвната фотография с „джендърите“ от Брюксел. Слава Богу, този синдром не важи за героя от Барселона, който си е мъж отвсякъде, булгар, булгар…

И Харвард седна пред мазния вестник

на домашния белот с белязани карти. Защо обаче да се чудим, след като от самото начало на фикцията „ПП“, а после в съчетание с ДБ, бе ясно, че си имаме работа с технология и инструменти за прокарване на външни, а не на български интереси. Най-вече що се отнася до военната и финансовата подкрепа за бандеровския режим в Украйна. Не съм сигурен колко точно сме платили на рекетьорите ала Зеленски и Ко, но нищо чудно милиардът за индексация на пенсиите, който толкова се зловиди на „евро-атлантиците“, да е изтекъл към Киев?
Нормално, за „умните и красивите“, „паситата“ и „папионките“ е много по-важно да се гъзят пред „началниците“ и така да си осигуряват личния келепир, отколкото да се съобразяват с гласа народен. Но, на кого му пука за Бай Иван и Баба Пена от „хартиената бюлетина“. Много по-важно е такива като „ястреба“ Тагарев от МО да се пъчат като Богдан Филов пред Берлин. Уви, германските „Леопарди“ с кръстовете на бронята горят по полетата на Украйна също като „Тигрите“ на Вермахта на същото място преди осем десетилетия…
„Ротацията“ между ГЕРБ и ПП-ДП бе последният пирон в ковчега на нашенската политическа Система, доколкото е съществувала извън Фарса, Мимикрията и Гротеската. Да се смееш ли, да плачеш ли, но отново употребени в тази гадна история са все същите безмълвни чеда на „цивилизационния избор“, или техните наследници, които преди три десетилетия на бърза ръка смениха БКП със СДС, после за кратко обикнаха НДСВ, за да се обяснят в любов на Бойко Борисов. Най-интересното при последното завъртане на „Ротацията“ обаче е това, че в този случай страните в брака по сметка не смятат за необходимо да крият своите нечистоплътни мотиви. И си го казват в прав текст – не се понасяме, но няма как, след като ни нареждат „началниците“. Ще избутаме няколко месеца, а после ще му мислим преди или след изборите, важното е да се строяваме и козируваме на югоизточния фронт на НАТО срещу Русия…

Е, как ви се струва всичко това? Политика, порно или проституция? До вчера се обстрелваха с лайна, а сега се обсипват с цветя?! Бойко бе лицето на Мафията за ПП-ДБ, а сега със собствениците си мазни езици „умните и красивите“ хигиенизират пред Запада същата едра физиономия. От другата страна „Харвард“ бе равно на Содом и Гомор, а сега вече е готин отбор?! В различни периоди новобрачните се кланяха на президента, а сега заедно го кълнат. Да не говорим за „Кутията на Пандора“, разбирай „Досиетата Гешев“?! Няма такъв маскарад…
Наистина, Политиката в България свърши. Още веднъж – може би за добро, тъй като за тая работа се иска морал, а нашенските „елити“ от близо 130 години насам имат само един идеал – „Солунската митница“ на Бай Ганьо. Без значение от цвета и господаря, важното е кьоравото да върви, ако ще чрез „Ротация“ за манипулация на престъпно глупава нация…