Момичето от картичката с розите взима 490 лв. пенсия

0

На снимките жената от село Габарево била бременна, а после се пуска слух, че бяга на Запад със сина на дипломат

Едно красиво момиче се превърна в емблема на 60-те години на миналия век. Ликът ѝ красеше картички и календарчета, които ухаеха на рози. Гушнала кошница с розов цвят, тя продължава да се усмихва по същия начин и днес, но вече е на 81, пише в. „Минаха години“.

Билборд с миловидната българка с розите украсявал дълго време дори централния площад в либийската столица Триполи през 60-те години на ХХ век.

По същото време в България върви слух, че фотографът на прочутия кадър на момичето с розите взел за модел студентка от театралната академия, на която броил 6-цифрен хонорар. После тя се омъжила за дипломат и двамата изчезнали на Запад.

Истината обаче е съвсем друга. Истинският фотомодел е Вълкана Колева, щастливо омъжена в павелбанското село Габарево и очакваща първото си дете. Роднини на съпруга ѝ Христо я накарали да отиде на снимките. Фотографът я избрал пред дузина други, защото обективът я харесал най-много. Днес попрегърбената вече белокоса жена се радва все така на обичта на мъжа си Христо, с когото имат две дъщери, радват се и на внуци.

Снимките, с които се прославила, направил фотографът на тогавашното списание „Славяни“ Владимир Димчев. След това ликът ѝ обиколил целия соц лагер, появила се и на календари и картички.

„Бях в петия месец, ама въобще не ми личеше. Толкоз бях слаба, че ме мислеха за ученичка“, връща лентата 81-годишната Вълкана. Снимачният екип дошъл през май 1961 г., спрели на центъра, при читалището. питали, разпитвали… В крайна сметка отишли заедно с розоберачките, между които и Вълкана, на блока с гюл.

Часове наред снимали, все нещо не било както трябва. Накрая избрали дребничкото девойче с блестящи очи и черна като въглен коса. Направили ѝ безброй снимки. Когато всичко приключило, тя се наредила заедно с останалите момичета да си получи надницата – 2 лева, толкова плащали на розоберачките.

След тези снимки започнали да да я канят и за други фотосесии. „Да им бъда фотомодел, да отидем на Шипка, на Бузлуджа, на морето – да правим снимки. Но аз как да се реша. Времето беше такова – приказки, знаете… А и нямах стремежа да бъде показвано лицето ми или да изкарвам пари. Исках просто да имам семейство. Защото усещах колко съм уважавана, обичана. Исках да отвърна със същото. Отказах снимките“, спомня си за онова време Вълкана.

А животът ѝ преминал както на повечето отрудени българки. В кухнята като готвачка три десетилетия неуморно въртяла черпака. „Беше ме срам за 32 години работа, ама здрава работа, да ида да си взема пенсията от 37 лева. Сега е 490. Дядо Христо стигна до 619 лева“, обяснява възрастната жена.

Не се оплаква, доволна е, че има пари да си купи лекарствата, млякото и хляба. Има и за бонбони, да почерпи, ако дойде някой. Нито на екскурзии ходи, нито на почивка. Радва се на посещенията на децата. А младите съветва да учат, да работят и да вярват в нещо, защото без вяра не се живее.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече