• Издъхва в Правителствена болница, без да успее да се прости с близките си
• Хоспитализират го два пъти през 1998-а, първия път след тежка диария
• От рак ли почина, или пък беше убит, чудят се родственици на Бай Тошо
• Костов не дава Партийния дом за поклонението пред трупа на диктатора
Четвърт век от кончината на най-дълго управлявалия България политик ще се навърши идната седмица. Тодор Живков издъхна на 5 август 1998-а в реанимацията на Правителствена болница, а лекувалите го там доктори не позволиха да бъде изпълнена последната му воля – щом умре, очите му да затвори личната му медсестра майор Ани Младенова. Самата тя по соца беше на щат в същото лечебно заведение, макар да служеше и в митичното УБО.
„Не ме пускаха в Правителствена болница. Колегите там знаеха, че Живков държеше именно аз да затворя очите му, но не се съобразиха. Сега съжалявам, че не настоявах. Терзаех се, когато разбрах, че е починал, защото не успях да изпълня последното му желание”, споделя жената, която години наред бдеше като орлица над здравето на бившия ни държавен глава.
В клиниката Бай Тошо е настанен едва дишащ на 8 юли. До смъртта си той е в кома почти през цялото време. А в моментите, когато е в съзнание, не разпознава близките си. 86-годишният пациент страда от онкологично заболяване, а има и диабет, мозъчна атеросклероза, усложнения след бронхопневмония… Състоянието му е такова, че и най-добрите лекари няма как да му помогнат…
Колко зле е бил Живков на финала на земния си път ни описа приживе актрисата Виолета Гиндева. В онзи период тя работела като журналистка и с ходатайството на Аня Пенчева – любимата кинозвезда на Тато, успяла да си уговори интервю с някогашния генерален секретар на ЦК на БКП. Въпреки разклатеното си здраве, Тато склонил да говори пред микрофона, поставяйки едно единствено изискване – да не бъде съкращавано нищо от това, което ще каже.
„Записът продължи три дни. Тодор Живков не беше хич добре със здравето – приказваше бавно, уморяваше се. Не съм сигурна дали въобще ме идентифицира. Каза, че се сеща коя съм, но си мисля, че беше просто от любезност”, свидетелстваше, преди да умре, звездата от „Черните ангели”.
Комунистическият вожд издъхва, без да успее да се сбогува с най-близките си. Внучката му Евгения е признавала, че по време на клиничния му престой всеки ден му ходела на свиждане, но точно във фатална сряда пропуснала.
„Два дни преди да вземат за лечение, се беше се върнал от Говедарци и ме покани на гости. Сподели ми, че е настинал. Говорихме си, пиехме по една ракия. Не мога да кажа категорично от какво почина, но мисля, че като го взеха в клиниката, нещо му направиха. Защо ли? Защото имаше тайна, с която държеше в шах някои хора. Исках да отида да го видя в болницата, но ми казаха, че не е познал дори Иван Славков и сина си Владимир”, разправяла е пред наш репортер Зорка Костова – сватята на Тато. Тъщата на Вовата Живков, който днес също е покойник, не е единствената, подозираща, че бившият Първи е станал жертва на убийство. Подобни съмнения имат и други роднини на генсека на БКП.
Премиершата Елена Костова е човекът, издействал Тато да бъде настанен за лечение в Правителствена болница. Преди това Военно-медицинска академия и други елитни столични клиники отказали прием на 86-годишния пациент. Жената на Иван Костов уредила болничен престой за Живков и през пролетта на 1998 г. Тогава Бай Тошо бил станал кожа и кости след тежка диария.
Правителствена болница винаги е имала репутацията на лечебно заведение, в което работят отлични специалисти и условията за пациентите са добри. Наред с това обаче от години се мълви и друго – че ВИП клиниката крие големи тайни, касаещи не само незаконните трансплантации на човешки органи и мистериозния луксозен апартамент от 500 квадрата на последния етаж. Съществуват подозрения, че по соца, а и в зората на демокрацията, там са били убивани медикаментозно неудобните на властта. Може би Зорка Костова съвсем основателно се съмнява, че някой е помогнал на сват й Тодор Живков да умре.
И все пак, основната причина за смъртта на Правешкия вожд най-вероятно е било онкозаболяването му. Туморът му бил от най-страшните – в белите дробове. „Един ден ми каза, че има нещо в гърдите му. Скоро след това беше хоспитализиран. Видяхме се после и ми сподели, че най-добрият лекар за рак му предлага да го оперира. Не отиде да го режат, а след време отново го прибраха в болница”, разправял е пред „Уикенд” племенникът на Мара Малеева – Христо.
Белодробният рак от 90-те не е единствената животозастрашаваща болест на Тато. Генералният секретар на ЦК на БКП имал тумор и в разцвета на политическата си кариера. Зловещата диагноза му била поставена през 70-те.
Рак №1 на Живков поразил простатата му. Докторите решили, че единственият шанс за изцеление е злокачествената тъкан да бъде премахната, затова насрочили операция. Хирургическата интервенция трябвало да се извърши в късната зима на 1973-та от уролога проф. Иван Викторов.
Когато Правешкия вожд влязъл в Правителствена болница, за да му изрежат простатата, настанал смут сред колегите му. Управляващата върхушка не била сигурна дали големият началник ще оцелее и се страхувала да не би евентуалната му кончина да доведе до падането на комунистическия режим. Смъртта на диктатора можела да окрили дисидентите и да постави началото на всенародни бунтове, опасявали се в Политбюро и ЦК. Затова при хоспитализирането на Тато милицията и ДС се намирали в бойна готовност.
Тревогите се оказали напразни. Лекарският екип, поел отговорността за операцията, се справил отлично. В слабините на Живков бил направен разрез, отворен бил пикочният му мехур и през него се със скалпел и пръсти хирургът уролог отделил заболялата от рак простата. На 9 март ВИП пациентът бил изписан и изпратен за домашно лечение. Медиите не давали никаква информация за състоянието на генералния секретар и за престоя му в клиниката. Народът си обяснявал изчезването му от публичния живот със слухове – тръгнала мълва, че вождът е покосен от инфаркт. Чуждите разузнавания били по-наясно с кондицията на лидера на НРБ – действащите у нас западни шпиони пратили телеграми до своите шефове, че имат съмнения за рак на държавния ни глава. В американското посолство дори знаели и кои са докторите, заели се да изцерят българския Първи. В секретно съобщение на US амбасадата до Вашингтон се твърдяло, че предстои няколко уролози и анестезиолози да бъдат удостоени с награди и повишени във военен чин, което се оказало и самата истина. На 6 април генерал-майор Иван Викторов Димитров бил обявен с правителствен указ за Герой на социалистическия труд.
Живков се възстановил бързо след операцията. В края на годината животът му бил вън от всякаква опасност и той дори се похвалил с това пред дипломатическия корпус. „На върха съм и планирам да остана на него още дълго. Ха-ха-ха”, заявил той в типичния си стил пред чуждите посланици.
Макар да победил рака, Тато имал едно наум, че болестта може и да се завърне. Затова да края на управлението си винаги държал уролог около себе си. Светилото в медицината д-р Георги Анастасов го придружавал при всичките му командировки и ваканции, ходел дори на лов с него. Винаги наблизо била и Ани Младенова. Медсестрата прекарвала дълги часове до Живков всеки божи ден, като заплатата й за това била 260 лв. „Имах толкова много задължения… Безброй! Сутрин работният ми ден започваше в 7.30 ч. Вечер приключваше между 23.00 – 23.30 ч., когато генералният секретар лягаше да спи. Имаше лещи в очите той и трябваше да му ги махам преди лягане. Работех и в събота и неделя. Около 12-13 години не бях излизала в отпуск. Накрая рухнах психически и започнах да боледувам. Това беше ритъмът и на ген. Кашев (началник на митичното управление „Безопасност и охрана”). Той също се разболя тежко – от диабет. Това беше цената. 11-12 години работех сама при Живков. Той не искаше да наема други. Не желаеше да допуска много хора до себе си”, разказва легендарната дама с офицерско звание майор от УБО.
Когато Тато умира през лятото 1998 г., на власт е Иван Костов. Синьото правителство не разрешава за мъртвия диктатор да се организира траурна церемония като на бивш държавен глава и не дава сградата на Партийния дом за поклонение. „Щом на дядо ми отказват официални почести, аз ще му устроя всенародно изпращане“, зарича се внучката на покойния Жени Живкова.
Тя вади ковчега на площада пред мавзолея и към тленните останки на Тато заприиждат марксисти и ленинци от цялата страна – предимно белобради. На припек на жълтите павета изпълзяват и политици от върхушката на БСП, нищо че в последните 8 години са се отричали всячески от родения в Правец велможа и дори са правили опити да го тикнат задълго в затвора. Сред опечалените са Румен Овчаров, Благовест Сендов и други големци от партията столетница.
Облечени в черни костюми, роднините на Живков приемат съболезнованията на дошлите за последно сбогом. После ковчегът е натоварен на катафалка и откаран на Централните софийски гробища. Там трупът на Тато е заровен на мястото, където лежат костите на дъщеря му Людмила и съпругата му Мара Малеева.
Запознати твърдят, че още преди да бъде положено в земята, тялото на Живков е било осквернено най-нагло. В устатата му вече ги нямало златните му коронки – най-вероятно те са били изтръгнати в моргата при обработката на мъртвеца.
