Бившата депутатка Елена Гунчева, която напусна партия „Възраждане“ и обвини лидера Костадин Костадинов в авторитаризъм и конфликт на интереси, продължава живо да се интересува от политика, но само като коментатор.
Блондинката продължава със същата жар, която помним от трибуната на парламента, да громи САЩ и Украйна и да критикува бившия си партиен шеф, но не пести упреци и към сегашните управници, пише в. „Минаха години“.
Една тяхна идея обаче се радва на безусловната ѝ подкрепа. Деница Сачева от ГЕРБ и Христо Петров от ПП предложиха законопроект за изменения на Семейния кодекс, за да отпадне тайната на осиновяването и Гунчева е категорична, че той трябва да бъде приет възможно най-скоро.
В България е много срамно да знаеш за произхода си. Много е срамно да си осиновен и това е срамна тайна, която повечето осиновители отказват да разкриват. Кръвнта вода не става, а чуждата винаги си остава чужда и това се усеща подсъзнателно, дори да не са ти казали истината. Тайната на осиновяването трябва да отпадне категорично. И никой биологичен родител не трябва да се крие зад нея. Не им искаме нищо освен истината.
Грехът да оставиш родното си дете си е за тях, смята адвокатката от личен опит.
Тя разбира, че е осиновена едва на 3 години, при това при доста шокиращи обстоятелства.
Знам от малка, че съм осиновена, като думата, с която го научих, и то осиновителката ми, беше „хранениче“. Каза ми това на погребението на баща ми, който почина, когато бях на 3 години. После го чух и от всякакви съседи и познати. Хората често са склонни да уязвяват другите, така че тайна при осиновяването не може да има, винаги се разбира, откровена е бившата народна представителка.
Тя признава, че при нея осиновяването не било успешно и не обича да говори за семейството и личния си живот. Миналата година тя се омъжи за втори път за русофила Велеслав и прибави към фамилията си с тире и неговата – Гривова.
Двамата се запознават на протестите пред лятото на 2020 г. Велеслав Гривов е бил сред причините Гунчева да не се откаже от участието си в тях, въпреки че като адвокат ѝ се налага да пише жалби посред нощ, през деня ходи в съда и вечерта пак на протест.
Двамата включиха не само граждански брак, но и църковен, а най-скъп гост бе синът на 52-годишната Елена от първия ѝ брак.
Той се разбира прекрасно с втория си баща и често обикаля с новобрачните любимото им място за почивка – Родопите.
Семейството има вила в село край Пловдив, където се спасяват от жегите, а бившата депутатка изглежда повече от умиротворена сред природата. Обича да натъртва, че е напуснала политиката, така, както е влязла в нея – без нищо.
Разчитам само на собствения си труд, уточни Елена преди години, потърсена за коментар, след като в декларацията ѝ пред КПКОНПИ бе написано „нямам нищо за деклариране“.
Гунчева коментира, че вероятно е единственият народен представител, който по същество е пълен пролетарий.
Така ми е най-лесно, отговаря адвокатката, без да дава ухо на обвиненията, че е ненормално юрист с дългогодишен стаж да няма един лев спестявания.
А Гунчева работи 10 години като юрисконсулт – старши и главен в община Пловдив, в Дирекции „Общинска собственост“ и „Правно-нормативно обслужване“.
От началото на 2011 г. е адвокат към адвокатска колегия Пловдив.
Завършва право в Пловдивския университет и е автор на две книги със статии.
Колегите ѝ казват, че като правист е компетентна и точна.
В 47-ото НС тя беше един от новите депутати, които публиката запомни най-бързо. Не само заради стържещото „р“, мекото произношение, което ѝ донесе прозвището „Илена“, и леко фалцетната нотка, когато е въодушевена.
А и заради хапливия си език и обвиненията без задръжки, които непрекъснато отправяше към властта.
Гунчева е политически активист още от началото на 90-ге, когато е член на Демократическата партия и човек с откровено десни възгледи. Преди години за кратко се присъедини към проекта на Дани Каназирева, която тогава беше изключена от ГЕРБ. Устатата юристка се разграничи от Каназирева бързо, беше от създателите на партия „народ“, но напусна и нея след броени месеци. След разочарованието си и от „Възраждане“, гледа на политиката само като наблюдател.
