Възрастната жена с години не виждаше сина си, който ѝ забранил да го нарича с истинското му име Асан
Убитият от неизвестен килър мафиот Алексей Петров, представян пред медиите незнайно защо като „бизнесмен“, „експерт по национална сигурност“ и „университетски преподавател“, не уважавал дори собствената си майка! Гангстерът винаги се е срамувал от един безспорен факт в живота си – помашкия си произход. И бил същински звяр с роднините си, разказват пред „Минали години“ негови съселяни.
Убитият гангстер е роден с друго име – когато се появява на бял свят на 23 април 1962 г. в село Бабинци, родителите му – много бедни и неграмотни трудови хора, го кръщават Асан. Трите му имена са Асан Ибримов Омеров.
Чак когато е на 8 г., дете във втори клас, той е преименуван на Алексей, и то насилствено, по волята на държавата.
Името му е избрано от официално утвърден списък-именник. Би следвало това да е трагедия за хлапето, но не – то истински се радва. Новото име дава нова легитимност на малкото помаче – то вижда шанс за равен старт в живота, възможност мизерията и бедността и скромният селски произход завинаги да останат в миналото.
Българомохамеданският произход на Алексей Петров винаги му е бил страхотен комплекс, казват негови познати. „Той настръхваше на тази тема. Вбесяваше се, когато някой го попита дали е християнин, или бегло намекне за произхода му“, разказва човек, който години наред е бил в най-близкото му обкръжение.
Петров дори е правил опити да заличи в архивите факта, че е роден под името Асан. Категорично забранявал на родните си майка и баща да го наричат с името, което са му дали при раждането му.
Всъщност, с родата си Трактора бил винаги в много особени отношения. След като го арестуваха през 2020 г. по време на акцията „Октопод“, майка му призна пред медиите, че от години не го е виждала. Много рядко ѝ се обаждал по телефона, да я чуе набързо как е, след което внезапно прекъсвал разговора.
„Той нали е много зает, важен човек е, от него зависят хора, има работа“, опитваше се да го оправдае клетата му майчица Дениз, приела името Диляна.
Самата тя, въпреки ме синът й беше един от най-богатите и всесилни хора в държавата, живееше доста бедничко в схлупена селска къщурка с оскъдна мебелировка от соца, найлонови покривки, а вместо календар на една от стените се мъдреше изрезка от вестник с месеците и дните от годината…
Напълно забравена от наследника си, който очевидно се е срамувал от нея. След като излиза от ареста, Трактора категорично забранява на роднините си да общуват с медиите, за да не го излагат. „Вие сте просто едни селски и неграмотни хора, а аз съм доцент – вече нямаме нищо общо“, казал той на родителите си преди десетилетие, потресени са в селото.
Майката на Трактора е била гледачка на волове години наред, а синът ѝ усърдно ѝ помагал в тази дейност. Малкият Асан излизал в ранни зори с нея, за да води на паша биволите, и се прибирали по тъмно, спомнят си негови съселяни.
Дядо му Омер отглеждал волове, които по онова време са единственото превозно средство „4х4“ върху каменистите чукари. От колибата му в местността Трескавец се разкрива чудна гледка – ридовете криволичат към ниското, където е сгушен Тетевен и се вие долината на река Вит. Отсреща надничат старопланинските върхове Вежен, Паскал и Баба.
Пастирите в мюсюлманското село на върха на света не са били пощадени от превратностите на историята. При национализацията след 9 септември на дядо Омер му взимат трите крави, двата коня и 7-8 овце за новото ТКЗС.
По-страшното идва през 1970 г, когато му взимат името заедно с тези на сина му и внука му, както и на всички останали помаци в България. Така 8-годишният Асан става Алексей, баща му Ибрим е прекръстен на Илия.
„Моят татко Асан го биха зверски в милицията, държаха го със седмици в килията, докато накрая склони да прекръсти и децата си. Дядото на Алексей Петров също много го тормозиха, и той няколко нощи спа в милицията“, спомня си Ибришим от село Бабинци.
Ибришим е учил 4 години в един клас заедно с Алексей Петров в началното училище в селото.
„Родата на Алексей е много сиромашка, дядо му Омер е карал трупи с воловете, после майка му се грижеше за добитъка, а баща му работеше в горското“, спомня си Ибришим.
След 10 ноември той не си връща мюсюлманското име Ибрим, тъй като всички официални документи се водят на второто му „аз“.
От Бабинци едва трима-четирима човека си връщат взетите през 70-та година имена. В селото никога не е имало джамия, а сега, главно при погребения, викат от Галата ходжа, който бил родом от родопските села.
В средата на 70-те родителите на Алексей Петров се местят да живеят в близкото село Градежница, откъдето е родът на майка му Диляна. След това той е записан в милиционерското училище в Пазарджик. Дават го там, тъй като му е гарантирана прехраната – три пъти на ден им дават ядене, имат подслон в пансиона. Именно в този период Асан Омеров се отчуждава от родителите си. Вбесява се, когато се обръщат към него с името, което са му дали, и ги поправя: „Не познавам такъв човек! Казвам се Алексей!“
