„Ние дадохме чадъра, с който бе извършено покушението, но изпълнители си бяха българите. И това беше сторено по молба на Тодор Живков, който имаше съответните претенции към писателя заради връзката с дъщеря му”, свидетелстват агентите на КГБ Михаил Любимов и Олег Калугин
45 години от убийството на Георги Марков се навършват след броени дни. Това е едно от най-мистериозните покушения на XX век – и до днес никой не може каже със 100-процентова категоричност как точно е извършено.
За атентата срещу Джери от 7 септември 1978 г. е писано много и у нас, и по света, а са правени и филми. Смята се, че писателят дисидент е бил ранен смъртоносно на моста Ватерло на Темза с микроскопична сачма с рицин, монтирана във върха на чадър. Съществуват подозрения, че поръчител е Тодор Живков, а в подготовката на пъкленото дело е помагал КГБ.
И все пак не всички вярват, че събитията са се развили като в шпионски роман. Журналистката Ангелина Петрова например смята, че прословутият „български чадър” е просто мит. Нейно разследване показало, че виновна за смъртта на Марков е… котката му. Мацата одраскала писателя вкъщи и в резултат той получил тетанус. Английските доктори пък объркали диагнозата и заради грешката им пациентът починал след 4 дни, пише госпожата в своя книга.
Версията на Петрова безспорно е любопитна, но едва ли е вярна. Та нали премеждие като на Джери е имал и един друг „невъзвращенец” – Владо Костов от радио „Свободна Европа”. През 1978-а той усетил на улица в Париж убождане, а по-късно жена му открила следа от чуждо тяло на гърба му.
Съпрузите отишли в болница, където дежурният лекар установил, че действително в плътта е вкарана сачма. „Прегледалият ме медик заяви, че ако е въздействано с открита отрова, съм щял да съм умрял за тези 3-4 часа, които са минали. Думите му бяха: „Щом досега сте жив, значи нещата не вървят така, както при една пряка атака с отровен източник! Идете си у дома, а ако видите, че се влошава положението ви, викайте „Бърза помощ”. Засега нека изчакаме”. Тази негова предпазливост може би е спасила живота ми – така казаха след това други доктори. Ако той се е опитал да вади, да бърника в мен, вероятно е щял да активира нещо фатално. Два-три дни бях на легло с подпухнал гръб, но в пълно съзнание. Направих си заключението, че ако не чувствам смущение в мозъчната дейност, значи дори да съм получил отрова, то тя ми действа само локално”, разправял е в откровено интервю за „Уикенд” известният журналист.
Покойният Аркадий Ваксберг – известен руски публицист и баща на бившата БНТ водеща Татяна Ваксберг, твърди в книгата си за лабораторията на отровите в КГБ, че Костов бил опитно зайче, генерална репетиция преди покушението срещу Георги Марков. Комунистическите тайни служби искали да видят какво ще стане с Владо и на базата на това да вземат решение как да процедират с Джери. „Надали е случайно, че атентатът срещу него е извършен навръх рождения ден на Тодор Живков. Около всеки властник, винаги има един кръг от усърдни хора, които гледат да преварят желанието му или пък евентуалното нареждане и да му кажат, че са направили еди какво си. Те се надяват, че действията им ще накарат да затрепти сърцето му по отношение на тях. В случая с Георги Марков това е изиграло роля. Но в крайна сметка, поръчителите закъсняха. Джери близо 2 години прави серията „Задочни репортажи”. Убийците му предприеха акцията срещу него, когато я завърши. На всички беше ясно, че каквото е имал да казва, вече го е казал”, разсъждава журналистът от „Свободна Европа”, който днес е на 92 години и все така живее във Франция.
Според бившия агент на КГБ полк. Михаил Любимов мотивите за извършеното с „български чадър” покушение не са политически, а лични. В интервю за Би Ти Ви руснакът е заявявал, че атентатът е поръчан от Тодор Живков като отмъщение, задето Джери прелъстил дъщеря му, а после я е изоставил.
Съветският шпионин е категоричен, че комунистическите тайни служби нямали практиката да организират убийства на предатели в чужди държави. По времето на Хрушчов, Брежнев, Андропов и Черненко не било извършено нито едно такова покушение. „Ще кажете, ами прословутият чадър? Извинявайте, но кой го направи това? Ние дадохме чадъра, но изпълнители си бяха българите. И това беше сторено по молба на Живков, който имаше съответните претенции към Марков заради връзката с дъщеря му”, споделял е Любимов в тв ефира.
Впрочем въпросният полковник не е първият агент на КГБ, който лансира версията за личен мотив. Преди години същото обяснение на атентата срещу избягалия на Запад писател даде и ген. Олег Калугин. „В мое присъствие в нашия комитет тръгна разговор за дисидента Георги Марков – за това, че ръководителите на НРБ молят за помощ той да бъде ликвидиран. С какво чак толкова ги беше подразнил? Известно време е имал интимни отношения с дъщерята на българския генерален секретар… А след това, както често се случва, тръгнал с друга жена. Така че той прелюбодействал и Живков се разярил… Затова на Марков му се наложило да избяга – установил се в Лондон, но българите и там го намерили. И ползвайки съветски специални средства, го убили”, заяви в разговор с украински журналист през 2014-а живеещият в САЩ ексразузнавач. Днес той е на 88 години и е върл критик на Путин.
Думите на Калугин и Любимов не са никак лишени от логика. Георги Марков се славел като донжуан и нищо чудно да е имал вземане-даване с Людмила под юргана. А не е тайна, че бившият ни Първи мразел до дъното на душата си сексуалните партньори на щерка си – особено извънбрачните. Единственият от мъжете й, към когото не хранел лоши чувства, бил първият й съпруг инж. Людмил Стойчев, с когото тя се развела през 1967-а.
Дори Батето, с когото Червената принцеса имаше законен брак, не се радвал на симпатии от страна на Тато. Държавният глава знаел от Държавна сигурност, че зет му ходи по чуждо и понякога с месеци не му говорел.
А какво да кажем за Александър Лилов, когото през 70-те слуховете спрягат за любовник на Живкова? След смъртта й той е разжалван от бай Тошо – уволнен е от Политбюро и секретариата на ЦК на БКП и е изпратен в десета глуха.
Марков избягал на Запад, когато комунистическата власт свалила пиесата му „Аз бях той”, поставена в Сатиричния театър. Тя била много остра, в нея се визирал Тодор Живков. „Началникът на най-ниското равнище казваше „Защо ме махате, аз бях той, нямам мнение” и сочеше с пръст нагоре. И така на всяко равнище началниците се оправдават с пръст нагоре. И когато от най-високото пръстът пак сочи нагоре, на хората им става ясно кой е там”, спомня си актьорът Славчо Пеев. Той бил разпределен в спектакъла по лично настояване на автора на текста. Другата главна роля пък се изпълнявала от покойния Никола Анастасов. Кольо неведнъж е разказвал приживе как след предпремиерата срещнал Джери пред унгарския ресторант на ул. „Раковска” и го попитал къде отива. В онзи ден драматургът му отвърнал тъжно: „Довиждане, приятелю! Заминавам за Италия при брат ми. Тази пиеса няма да я бъде!”.
До 1970-а Марков живял на Апенините и в Германия. После се заселил в Лондон, където започнал работа в българската секция на Би Би Си. Там го уредил писателят Петър Увалиев. Впоследствие обаче двамата развалили отношенията си. Една от причината да се скарат била, че в Лондон Джери започнал любовна връзка със секретарката на своя сънародник.
„Той разпространи, че съм бил агент на българските служби. Е, създаде ми неприятности, разбира се, но не постигна това, което искаше – да ми заеме мястото. Не успя, защото нямаше нужните качества”, разочарован бил Увалиев.
С публицистичната дейност, която развивал в Англия, и най-вече със своите „Задочни репортажи” Марков громял безпощадно Тодор Живков и останалите БКП величия. Не се посвенил дори да атакува своя някогашни приятели.
За чужбина Марков заминал без да се е развел официално с втората си съпруга. Наложило се българската държава да даде на Здравка служебен развод и да върне моминската й фамилия. Джери пък получил свободата да сключи нов брак и през 70-те се оженил в Англия за трети път. Негова поредна половинка станала британката Анабел – потомка на лорда на Челси и мастит шеф в Би Би Си.
През 1976-а им се родила щерка им Александра-Райна. Мнозина от познатите на Джери заподозрели, че девойката не е от него, защото го смятали за стерилен след прекарано тежко заболяване. Момичето обаче се оказало копие на баба си по бащина линия и съмненията отпаднали. Авторът на „Задочни репортажи” не могъл да се порадва много на дъщеря си, защото 2 години след раждането й го поразила отровната сачма, поставена в острието на чадър.
Преди за замине за Западна Европа, Марков, бил болен на тема хазарт, твърдят негови познати. Той проигравал на комар внушителни за времето си суми. Веднъж профукал на карти цели 11 бона! За сравнение ще споменем, че по соца интелектуалците вземали максимум 200 лв. месечна заплата.
С Джери редовно играел на вързано бившият шеф на НДК Христо Друмев. „Павел Вежинов, Георги Марков… Всичките съм ги обирал и така носех доста парички вкъщи. Ставките бяха много високи”, разправял е в свои интервюта починалият това лято дългогодишен ръководител на Двореца на културата.
Спомени за комарджийското минало на умрелия в Лондон писател е споделял и колегата му Любомир Левчев. „Веднъж си продаде стария автомобил, за да има достатъчно пари само за една нощ игра. И загуби. Тук нашите пътища не можеха да се пресекат. Моят джоб и характер не ми разрешаваха да участвам в хазартни оргии”, разказваше приживе бившият председател на СБП.
През 60-те години комарът бил строго забранен у нас, а практикуващите го –
преследвани от милицията. Джери обаче не се притеснявал от арест, защото бил сътрудник на тайните служби. Като такъв имал имунитет срещу гонения.
Пред свои приятели писателят си е признавал, че е помагал на ДС. Не бил доносничил, само консултирал. В замяна на това получавал достъп до секретни документи и правото да пътува необезпокояван по целия свят.
Някои хора все пак твърдят, че Марков вземал и пари за сътрудничеството си на ДС. Според тях бившият шеф на службите и ексминистър на вътрешните работи Ангел Солаков лично платил на Джери сума от порядъка на 27-28 хил. лева. Същите допускат и че емигрирането на писателя през 1969 г. е станало със знанието и съдействието на Държавна сигурност. Те смятат, че Георги не е избягал от България, а е отишъл в чужбина едва ли не в командировка. В някакъв момент обаче размислил и решил да скъса завинаги с НРБ и службите.
Съмнението, че на 15 юни 1969 г. Джери е тръгнал на Запад с разузнавателна задача не е съвсем лишено от логика. Подсилва го фактът, че докато живеел в Болоня, Марков не поискал политическо убежище, а дори напротив – помолил консула ни в Рим да му поднови българския паспорт. За да бъде удължен срокът на тескерето, в посолството звънял и външният министър Иван Башев. Дипломат №1 бил твърдо убеден, че писателят ще поседи известно време при брат си, а после ще се завърне. Самият Георги признавал преди убийството си, че през главата му е минавала мисълта да се прибере в родината, но се отказал от идеята, след като властите в София забранили и друга негова пиеса – „Комунисти”.
