• Сестра Евлогия заченала дете от духовника, но била принудена да го премахне
• Опетнената жена живяла в мизерия, продавайки броеници и икони
• Единствената интимна приятелка на духовника изчезна безследно
Скандална тайна от младите си години крие най-висшият духовник у нас – патриарх Неофит. Главата на православната ни църква, роден в столицата със светското име Симеон Николов Димитров, е накарал своя любовница да направи аборт, за да не попречи появата на дете на кариерата му в църквата, пише „Уикенд“.
Още в годините на комунизма, бъдещият патриарх искал да носи расо и да проповядва христовата вяра. Описват Симеон като амбициозен и начетен млад мъж. И макар че странял от жените, дяволът го изкушил в лицето на жена, която идвала в Синода, за да помага на майка си Крина, която пък била готвачка в кухнята. Момичето било работливо, но и решено да върви напред. Стрелите на Амур уцелили сърцето й, а място на греховната сцена се оказала тясна стаичка в сградата.
Връзката между дамата продължила с месеци и била пазена в строга тайна до момента, в който Емилия не забременяла. Бъдещето бебе било силно нежелано от духовника, който тепърва почвал да прави кариера. Църковните канони били строги и му забранявали създаването на семейство. Сексът също бил забранен, защото тялото му принадлежало на Бог.
Емилия била принудена да абортира, а за прекъсването на бременността божият наместник пуснал всичките си връзки. Той искал да се убеди, че рожба няма да има и ще продължи да служи достойно на Създателя. Поради тази причина поверил „операцията” на свои хора, препоръчани му от вездесъщата ДС.
Малко след аборта, на Емилия й било забранено да ходи в Синода. Младата дама изпаднала в немилост. Замонашвала се и се размонашвала няколко пъти. Непрекъснато сменяла монашеските си имена и подстригвала косата.
След промените през 90-те години преминала към старостилните у нас. И там обаче не намерила нужното внимание и утеха. Така започнала да се занимава с продажба на броеници. Изпаднала в немилост и общувала с няколко духовника, които й помагали, за да връзва двата края. За последно Емилия била виждана от тях преди 2 години. Била в лека депресия, изтрила си профила във Фейсбук, изключила телефона и не искала да общува с никого.
Ето какво разказва Георги Маринов, бивш свещеник в столицата: „Запознах се с Емилия в една книжарница на отци, които проповядват стария стил. Седеше и продаваше броеници. Въртеше топчетата и казваше: „Господи, Исусе, Христе, помилуй ме грешнево”. Покани ми в тях и започна да разказва съдбата си. Била бивша монахиня. Учеше ме да се моля на църковнославянски и твърдеше, че единственото спасение мога да намеря при един свещеник в Пловдив. Беше се отвратила от Българската православна църква и случващото се там. Един ден ми подари кашон с касети. Тогава нямаше флашки, дискове и глезотии като сегашните. Искаше да ги взема и да си презапиша гръцки песнопения. Ще уточня, че разколът сред поповете вече беше почнал.
Та, слушам аз и си записвам касетите и изведнъж попадам на касета, в която тя е записвала разговора си със Симеон, когато нежно нарича Мони. Потресен бях от чутото: „Мони, след като ме накара да махна нашето бебе, защо не ме попита как се чувствам. Имам ли коричка хляб да ям, Мони?”. Слушах и сърцето ми се късаше. Въпреки това изслушах целия запис. На повечето от въпросите й той не отговаряше…
Така започна познанството ми с Емилия. Каза, че е объркала кашоните. Искала касетите да прати на Мони някой ден, но по грешка ги дала на мен. До последно живееше в апартамент, претрупан с кашони, пълни с неща от нейното минало, от младите й години. Тогава Симеон е бил около 30-годишен, а тя – около 20-годишна. Попитах я кой е този Мони, в който е била безнадеждно влюбена, а тя отговори, че това е русенският митрополит Неофит. Преди да направи аборта, отчаяно го молела да се откаже от расото и да си направят семейство. Плакала с часове, но той бил категоричен, че винаги ще принадлежи на Господ и на църквата. За утеха й предложил да бъдат любовници в тайна, да й дава пари, но тя отказала.
От тогава нещо в сърцето й се счупило. Никога повече не помислила за мъж, нито за семейство и деца. Затворила се в себе си изпаднала в дълбока депресия. Решила да се спаси от нея, като отиде в манастир. Неофит обаче намерил начин да я прокуди от официалната църква. За нея вече нямало място в нито един православен манастир на територията на страната.
Така попаднала на алтернативния старостилен синод, където й свалили расото и дали старостилско име. Не след дълго тя ги напуснала и отишла в книжарницата на Бранимир Бесния, която се намирала в една пряка до Женския пазар. Той намерил начин да я изкара в манастир в Беларус, където отново я произвели за монахиня”.
На Емилия престоя в Беларус не допаднал и тя намерила начин да се върне в родината. Съсипана от живота, без гарантирани доходи и нежаелана в БПЦ, тя водела затворен начин на живот. Понякога изглеждала така, сякаш е в друг свят, не на земята.
И макар че годините минавали, не можела да забрави нероденото си дете. Постоянно мислела за него и за грехът, който е сторила по настояване на Мони, който вече бил стигнал до най-високия сан в духовенството у нас и се зовял патриарх Неофит. Чудела се с какви очи някой ден ще се яви пред Бог и как ще му обясни, че е била принудена да убие бебето по настояване на висш духовник.
До последно Емилия живеела в апартамент в столичния квартал „Лагера”. Била известна сред старокалендарците, защото съвестно изпълнявала задълженията си, когато работела. Когато не работела, мълчала и пушела цигара след цигара. Майка й отдавна била покойница, за други нейни роднини не се чувало.
„Искаме да знаем какво е станало с тази жена. Жива ли е, не е ли, къде е. Няма връзка с нея и ще се радвам, ако се свърже чрез вестник „Уикенд”. Добре ще е и патриархът да каже своята версия за случилото се, защото животът на тази жена след аборта тотално бе сринат. От жизнена и одухотворена девойка тя се бе превърнала в сянка на жена, криеща се в черни дрехи. Живееше изключително скромно, да не използвам друга дума… Сама, напълно сама. Преживяваше някак с изкараното от продажбата на броеници и икони. Беше при отец Стефан Стефанов, беше в Жаблянския манастир, къде ли не…
И от всякъде си тръгваше или я отпращаха. В православната църква няма как да се върне, особено след като нейният Мони стана патриарх. Разказваше, че за него властта е над всичко – над живота на нероденото им дете, над семейството. Обичал да живее на широко, да го возят с кола, да има готвачи, чистачи. Бил типичен службогонец. Опитвала се да го разбере, но така и не могла да му прости, че била изоставена като носна кърпа. Обичала го с цялата си душа и дори му казала, че един ден ще е патриарх, но и еретик, защото не вярвал истински в Бог, щом е постъпил така с нея”, разказва още Георги Маринов, който се опитва да разбере и двете страни в любовната драма.
Последното монашеско име на Емилия било Евлогия, което от гръцки означавало „Благословия”. Последно била при отец Стефанов на ул. „Филип Македонски” в Пловдив, в едно мазе, където ходели и други православни старокалендарни, но нехаресващи официалната църква.
