Зетят Адриан се води колумбиец, но във вените му тече индианска, испанска, италианска и ливанска кръв
Тежка е царската корона! Това то знаем от знаменитата реплика на цар Асен Първи към неговия убиец Асенко, както го е опитал в своята драма Васил Друмев още през 19 век. Но и в следващи времена не по-лека е била президентската капа от вида на каскета на Тодор Живков или пък такето на първия демократично избран президент Желю Желев.
Тези двамата наши държавници бяха нещо като единство и борба на противоположностите, пише „Минаха години“. Единият бе последният наш тоталитарен диктатор, а другият – първият ни демократичен дисидент, но и двамата произхождаха от дълбоките недра на селския бит, та затова Тато го титлуваха „човек от народа“, а Желю докрай си остана народен човек, който не подозираше, че да ловиш ръце по селски с голи ръце си е чисто бракониерство според закона.
Дотук с аналогиите между тези двамата, защото и досега наследниците на родата на Тато почти всеки ден са обект на медийно внимание, докато дъщерята, зетят и внучките на Желю Желев са почти неизвестни на широката публика. И това надали е чиста случайност, защото крушата не пада по-далече от дървото. Приживе Желев беше един скромен и честен човек, с нелек житейски път и съдба, която му поднесе доста горчиви хапове и в обществен, и в личен план. Предполага се, че той и жена му Мария са възпитали в скромност и почтеност и двете си дъщери, едната от които – Йорданка, си отиде по нелеп и трагичен начин.
Но по-голямата – Станка, оцеля в бурните водовъртежи на времето и намери смисъла на своя живот в изобразителното изкуство и грижите по двете си дъщери Ана-Луна и Мила.
А историята ѝ е достойна за описание. Още докато баща ѝ беше президент, Станка избра да остане далеч от българското политическо блато и съпровождащите го гнусни клюки и отиде през 1993 г. в Париж да учи графичен дизайн, а в свободното време да се посвети на любимото си занимание – рисуването на картини.
И там, в столицата на световното изкуство, през 1998 г. между нея и колумбиеца Викмар Адриан пламва искрата на любовта, така, както може да бъде между две души, посветени на изящното.
Всъщност не са се запознали нито на изложба, нито по склоновете на Монпарнас, а в един клуб за танцуване на салса в Париж. След 8-годишен любовен роман двамата се венчават през януари 2006 г., а през есента се ражда първата им дъщеря Ана-Луна. Сестричката ѝ Мила се появява на бял свят през април 2008 г., и то също в Париж.
„Чудихме се как да я кръстим, понеже Ана е доста палава, искахме Мила да бъде миличка. Оттам дойде и името ѝ. Не обичам дългите имена“, обяснява Станка Желева в едно от редките си интервюта.
Адриан се води колумбиец, но във вените му тече индианска, испанска, италианска и ливанска кръв, което отчасти предопределя и многостранните му интереси. Хем учи теория на изкуството, хем специализира като декоратор, графист, организатор на изложби, че даже по едно време на българска територия вече сглобява авангардни мебели от части на… стари руски самолети. Това направо удивило Желю Желев, когато веднъж се отбил да ги види в жилището им в „Младост“, а вътре стърчала огромна перка от съветски аероплан.
Но това станало вече през 2009 г., когато младото семейство се преместило от Париж в София за радост на дядо Желю и баба Мария, макар че децата бърборели на някаква дивна смесица от български, испански и френски. Но дядо и баба не се предали и чак до смъртта си при всяка възможност четели на внучетата си книжки на български език.
Ето какво разказва Станка за своите деца: Ана е по-креативна и много отнесена, сякаш наистина живее на луната. Същевременно е много емоционална, има невероятна фантазия и чувствителност, обича сама да разказва и пресъздава приказки. От съвсем мъничка протяга ръчички към книгите. Мила, която видимо прилича на колумбийка, всъщност е повече българка. Даже и по-сдържано приема родината на баща си, когато решихме да отидем за два месеца в Колумбия. На голямата ѝ харесва, обича да пътува и преживява нещата темпераментно. Но децата ни въобще не приличат на нас, обобщава Станка.
Добрият коректив при възпитанието на децата за някои неща са били баба Мария и дядо Желю. Тя им разказвала приказки, а той им купувал шоколади. Но президентът Желев никога не можал да каже „не“ на внучетата и те му се качвали на главата, особено когато отивали в село Грозден при баба и дядо.
Мария Желева напусна този свят през 2013 г., а Желю две години по-късно, отнасяйки със себе си колорита на едно размирно време. Станка, Адриан, Ана-Луна и Мила останаха с незабравимите спомени за тях.
Но точно по това време се появява сериозен здравен проблем при по-голямата им дъщеричка Ана-Луна. Ето какво разказва за това Станка пред Нова тв: „Всичко стартира, когато моето дете беше на 8 г. и половина. То беше по принцип много пламенно момиче, усмихната и в никакъв случай не ѝ се спеше. В детската градина това непрестанно беше огромният проблем, че не спи на обяд. А през нощта спеше, имаше доста здрав сън. И в един миг взе да заспива денем, което беше доста необичайно. Стана извънредно нервна, почна да се кара със сестра си. Започна да ходи всяка седмица на терапевт, което несъмнено ѝ помагаше. През нощта имаше кошмари, през 15 минути се събуждаше с крясъци, искаше да спи на запалена лампа, тъй като виждаше сенки. В училище също заспиваше, спадна ѝ успехът, стана изключително раздразнителна. Много бързо взе да качва килограми. Беше напрегната и изтощена.“
След 6 г. без диагноза най-накрая се установило, че това е рядката болест нарколепсия. Известно е, че у нас има по-малко от 10 сертифицирани експерти, които могат да я разпознаят сполучливо. Сред тях е и доктор Петър Чипев, който оказва помощ на детето на Станка. И проблемите се решават.
