Ал. Йорданов: ПП-ДБ няма да успеят и на тези избори да излъжат българите
Васил Терзиев, кандидат за кмет на София от коалицията ПП-ДБ, споделил публично, че се гордее със своите родители. Горкият той. Явно не разбира смисъла на думите. Защото всички, които живяхме по време на комунистическия режим, имаме хиляди основания да се срамуваме от служителите на мракобесната Държавна сигурност. А родителите на мераклията за софийски кмет Терзиев са били такива служители. Голям срам е, че те са вардили властовия задник на престъпната комунистическа партия. Факт е, че много старателно са го вардили. Затова и червената партия изкара несменяемо 45 години на власт. А това си е абсолютно статукво, т.е. никаква промяна. Ето защо е цинизъм, че наследниците на това статукво, ползвалите се от него, живялите на гърба на абсолютната непромяна, на комунистическата и ченгесарската власт, днес са си лепнали „промяната“ за партийно име. И имат нахалството отново да ни натрапват своето статукво под ново име – промяна. Не. Не им желая „промяната“, защото я познавам от времето на техните родители. Беше отвратителна, гадна, нечовешка. Затова и съм убеден, че няма да има свестен българин, който да гласува за горделивеца Васил. Или ако има такива нашенци, то те ще са дренки от същия престъпен дол.
Вярвам, че няма да я бъде неговата, Терзиевската „промяна“ и ПП-ДБ няма да успеят и на тези избори да излъжат българите. Изборният им пърформанс ще се провали. Няма да го бъде!
Пиша това, но веднага бързам да призная, че моето поколение има вина. Има вина затова, че Васил Терзиев се изживява като „успешен бизнесмен“ и кандидат за кмет. Вината ни е в това, че не осъществихме своевременно лустрация на номенклатурните кадри на БКП и ДС. Такава възможност имахме само веднъж – в периода 1997-2001 г., когато премиер на страната бе Иван Костов, президент Петър Стоянов и председател на парламента Йордан Соколов. Тогава Обединените демократични сили – СДС и Народен съюз (Демократическа партия и БЗНС-НС), имахме самостоятелно парламентарно мнозинство. И можехме чрез лустрация да гарантираме по-справедливо настояще и бъдеще за нашия народ, за гражданите, които не бяха продали душите си на комунистическата власт. Тази наша вина е неизтриваема от времето. От есента на 1998 г. аз вече не бях народен представител. Оттогава изминава четвърт век. Но въпреки това и аз чувствам вина. Не мога да избягам от нея. И с нея ще си отида от живота. Защото неосъществената лустрация в периода 1997-2001 г. е причината бившите комунисти и техните наследници да трансформират безпрепятствено своята политическа власт в икономическа. Днес техните наследници са олигарсите, работодателите и икономическите ни господари. Те са и политическото задкулисие, което с натрупаните милиарди режисира българският политически спектакъл. Чрез образи като Васил Терзиев това задкулисие вече желае открито да си върне политическата власт. И нарича цинично това „промяна“. Не е промяна. Измама е. Връщане назад. Заден ход.
Ще бъда напълно откровен. В периода за който става дума, т.е. 1997-2001 г., председателят на СДС и премиер Иван Костов бе този, който се противопостави на осъществяването на лустрация. Негова бе тезата, че тя е закъсняла. Днес, четвърт век по-късно, е очевидно, че точно тогава и е било времето. Нещо повече. Тогава кадрите на БКП и ДС не само не бяха лустрирани, но им се позволи с ограбените по време на управлението на БСП (1994-1997) с премиер Жан Виденов банки и изнесените в чужбина капитали, да участват първи в приватизацията. И да приватизират изключително изгодно държавна собственост за милиарди. Иван Костов наложи тогава тезата за „национално съгласие“ с тях. Това съгласие направи така, че и косъм не падна от главите на съсипниците на България. Напълно съгласно те трансформираха своята политическа власт в икономическа, а днес осъществяват обратния преход – чрез парите отново към властта. Васил Терзиев отлично олицетворява този преход. Днес наследниците на яките комунистически и ДС фамилии в миналото се изживяват като „успешни бизнесмени“. Срещаме ги и като политически анализатори, чието русофилство избива на устите им като херпес, а при някои и като гноен цирей.
С тези откровени думи призовавам софиянци да не гласуват за Васил Терзиев. Нека не правим щастливи наследниците на тези, които осакатиха живота на милиони българи.
