Ваня Григорова, кандидат за кмет на столицата: София има нужда от стопанин, а не от рентиер!

Днешна София е столица на шокиращите неравенства. За последните десет години разликата между доходите на най-богатите и най- бедните се е увеличила почти двойно. Затворени добре поддържани комплекси съжителстват със занемарени и презастроени квартали. Лъскави и добре оборудвани частни болници се конкурират с изнемогващи и разпадащи се общински здравни заведения. „Системата“ от елитни и неелитни училища произвежда елитни и неелитни деца.

Диктатурата на пазара поставя частния интерес и печалбата на малцина над обществения интерес и добрия I живот на мнозинството. Превръща обществените блага в стоки, а достъпът до тях в услуги. Земята е стока и затова е много по-изгодно на нея да се строят престижни офис и сгради, а не детски градини.  Жилищата са стока, от която  се печели, а не място, в което се живее. Не е случайно, че повече от една трета от жилищния фонд на столицата е необитаем. Населението на София намалява, но строителният апетит не намалява.  Водата е стока, от която някой концесионер може да спечели, предоставяйки ни „услугата“ по нейното ползване.

Боклукът е стока. Уличната инфраструктура е стока. Природата е стока. Витоша е стока. Минералната вода е стока. Свободното време и спортът на децата ни са стока. Дори битакът вече е приватизиран. Дотолкова сме свикнали, че само „доставчици на услуги“ могат да ни снабдяват с вода, да почистват града, да поддържат уличното осветление, че

скоро очаквам някое от лицата на десните формации да предложи да делегираме управлението на Столична община, а защо не и на България, на някоя мултинационална корпорация.

Такава столица ли искаме?

Озеленяване, осветление, водоснабдяване, презастрояване, детски градини, сметопочистване, озеленяване, осветление… Проблемите на столицата са много и всички ги знаем, но всъщност основният проблем е начинът на управление.

Какво искаме от местната власт?

Безкрайното концесиониране на общински дейности на практика е отказ от управление. Ако само ще отдаваме комунални дейности на фирми, защо въобще избираме кмет на избори, вместо на търг?

София има нужда от стопанин, а не от рентиер!

Големите промени не стават за един ден, за една година и  даже за един мандат, но задължително започват през изграждането на една нова представа.

Именно това предлагам аз!

А ключът към тази представа е в отговора на въпроса какво искаме от общинската власт –  да защитава частни интереси, често представяни като общо-

валидни, или да защити общите ни пространства. Местата, където се превръщаме от индивиди в общество.

Град, в който ежедневието и проблемите на обикновения работещ човек са във фокуса на общината – това е с няколко думи моята представа за София.