Бизнесменът Пламен Бобоков, който бе задържан през 2021 година заради съмнения, че е осъществявал търговия с влияние, а впоследствие оправдан, е основният играч в евентуална бъдеща продажба на „Лукойл Нефтохим Бургас“. Русенският милионер, който отдавна се отърква около „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ и в чийто джип Христо Иванов обсъжда културни въпроси, не би могъл да играе сам в гигантската сделка, която специалисти изчисляват, че ще бъде на стойност 2 милиарда евро.
Той щял да участва заедно с международния енергиен гигант Shell, твърдят източници на „Филтър“. Компанията има опит в проучването, производството, преработката и търговията с нефт и природен газ, както и в производството и търговията на химикали.
Пламен Бобоков, който се гласи да бъде новият Валентин Златев, съсобственик на компанията „Приста Ойл“, която произвежда над 150 вида моторни и индустриални масла. Дейността й включва още търговия, транспорт и съхранение на масла, както ип роизводство и рециклиране на акумулаторни батерии.
През 2013 година компанията „Приста Ойл“ купува 25% от „Шеврон-Чехия“, което показва засиления интерес на Бобокъв към дейността на рафинериите.
Източници на „Филтър“ твърдят, че Пламен Бобоков ще бъде лицето на сделката, но главните лобисти за осъществяването й са Кирил Петков и Асен Василев. Неотдавна финансовият министър обясни в интерюв за „Файнейшъл Таймс“, че смяната на собствеността на рафинерията не е невъзможна.
Веднага след това компанията отрече информацията за продажбата, но опитите на Кирил Петков и Асен Василев сделката все пак да се осъществи и част от собствеността да премине в ръцете на техен човек, продължавали.
Според източници на „Филтър“ 30 процента от дяловете се предвиждало да бъдат за Бобоков, а другата част за Shell. Любопитното е, че сондажи за намирането на нов купувач на рафинерията са правени преди това дори в Русия. Комисионните при такива гигантски сделки се възприемат отдавна като неизбежна практика.
През юли миналата година беше прекратена концесията на „Лукойл“ за пристанище „Росенец“, а държавата си върна контрола над него. През януари беше забранен и износът от България на суров нефт с произход Русия и на горива, получени от преработката му. През февруари и април Комисията за защита на конкуренцията наложи на компанията две глоби за общо около 260 милиона лева заради злоупотреба с господстващо положение.
