Последният шивач на София още работи в ателието си, в което е посрещал естрадни и театрални звезди от соца

Рангел Рангелов още се труди в ателието си, в което е посрещал звездите на социалистическата естрада и театралната бохема

В днешно време се сблъскваме с проблема, че няма майстори и добри занаятчии. 90% от продукцията made in China, която се произвежда, е направена така, че да изкара годините на гаранцията и после да се изхвърли на боклука. За това, което може да се ремонтира, поправи и поднови, обаче няма специалисти. Често за да ти закърпят гащите и чорапите, да ти подкъсят панталоните или ремонтират обувките, трябва да обикаляш целия град или да ровиш като малоумен в „Гугъл”, хеле намериш адреса на някой дюкян.

Професии като обущари, шивачи, кроячи, сарачи, железари, медникари, дърводелци, тв техници и т.н. са почти на изчезване. Ателиетата и дюкяните по „Пиротска“, а и из цяла София изчезват и спускат кепенците. Причините са много, всеки ги знае, но най-главната е консуматорското общество, което е обладано от шопинга, следващо сляпо девиза „Купи – хвърли“. Еднодневките и евтината стока изядоха хляба на занаятчиите. Тези, които са останали да работят, го правят за едното хоби, допълвайки скромните си пенсии.

Един от тях е шивачът Рангел Рангелов от софийския квартал „Овча купел“. Кореняк софиянец е. През 1965 г. завършва с пълно отличие техникума по облекло „Вела Благоева“ в столицата, след което заминава в казармата. Като войник е танкист и изкарва службата в Карлово – пази с танков батальон границата с Турция. Още там се проявяват дизайнерските му способности, като поддържа безукорно униформите и цивилното облекло на наборите си, излизащи в градска отпуска с гаджетата. Командирите му разбират за таланта и скоро започва да шие роклите на жените на командирите си в Елхово, Малко Търново и Карлово.
След казармата, Рангел продължава да учи и завършва последователно Института за учители специалисти и Института по учебна практика „Ламби Кандев“. Веднага след това започва работа в модна къща „Лада“, която по времето на соца е най-елитната фабрика за дрехи. Там се шият дрехи само по поръчка за елита на комунистическата партия и нейните кадри. Клиенти са министрите, цялото Политбюро и техните семейства и приближени. Висшата класа или „високите етажи на властта“, както ги определя Рангел, били много капризни и суетни. Носели западни модни списания и искали да се копират кройките на най-известните модни диктатори от онова време като Ив Сен Лоран, Коко Шанел, Кристиан Диор и др. „Имаха пари, но нямаха никакъв вкус“ – усмихва се Рангел.

В модна къща „Лада“ си поръчвали сценичните костюми и каймакът на българската естрада и столичната театрална бохема. „Половината звезди имаха вкус, другите харесваха кича, ламетата и блестящите пайети, които ги правеха още по-смешни“ прави днес ретроспекция топ дизайнера. С вкус се обличала Лили Иванова, която често си сверявала часовника, обикаляйки Европа със своите турнета. С нея се работело лесно, защото винаги знаела какво иска и нямала излишни забележки. Други звезди често не знаели какво искат и се налагало някой тоалет да бъде прекрояван по три пъти.

След практиката в МК „Лада“, Рангел Рангелов става учител в СПТУ по облекло на ул. „Жданов“ 1, което по-късно е прекръстено на Техникум по обувно-кожена галантерийна и шевна промишленост. Там преподава 30 години дизайн за дамско и мъжко облекло. От този период започва да прави костюмите на футболистите от „Славия“ и се сприятелява с Боян Иванов, който по-късно става певец. Още по времето на социализма открива частно шивашко и дизайнерско ателие. То е една от първите лястовички на Перестройката и „реформиращия“ се комунизъм. Рангел не може да забрави непрекъснатите проверки и ревизии от страна на общината и икономическа полиция. Имало случаи, когато на година му били правени по пет одита!
Славата му започнала да расте и на китната софийска улица „Народно хоро“ 47 започнали да спират лимузините на артистичната бохема. От тогава датира приятелството му с Георги Калоянчев, който му останал верен клиент да края на живота си. „Калата идваше през ден за проби, за мерки, за нови дрехи и сценични костюми. Бях му на път. От Сатирата до Банкя пътят му минаваше през моя квартал. По-късно започнах да шия и на цялото му семейство. Много мразеше да е унифициран с другите и на някое мероприятие костюмът му да е идентичен с този на негов колега. Тогава направо се късаше от яд. Затова идваше само при мен и му шиех костюми от платове, които не се внасяха масово в България. Използвах свои канали от Сърбия. Такива бяха времената, всичко беше унифицирано, уравновиловката действаше потискащо, а артисти като Калоянчев трябваше да изглеждат представително по телевизията, а и пред феновете си. Певците Борис Грънчаров и Бисер Киров също бяха сред известните ми клиенти. Бяха скромни и се вслушваха в съветите ми. Не мога да разбера обаче защо в последните си години Бисер залитна по каубойските шапки и кожено пончо тип фермерско американско ранчо, при положение, че не му отиваха, а и повечето време прекарваше в Русия, където на това се гледаше с насмешка“, казва Рангел Рангелов.

Нашият събеседник работел и във „Витоша“ – най-големият завод в България за производство на конфекция, който зареждал с продукция целия социалистически лагер и необятният вечно гладен за още и още дрехи съветски пазар. Там обучил редица специалисти, за което получил златна значка за преподавателска работа от Министерството на народната просвета. В колекцията си има грамоти, медали, ордени и всякакви други награди от шивашката индустрия в България, СССР и страни от целия Варшавски договор.

Колега от МК „Лада“ му е Ангел Варадинов, който тогава бил главния моделиер и който в днешно време развива успешен частен бизнес под марката „Андрюс”. На въпроса защо и той през годините не е направил своя модна марка, Рангел Рангелов споделя, че повече го е теглило преподавателското и учителското поприще. Пенсионира се като управител на базар „Пасажа“ в НДК, където е управлявал 78 магазина и бутика.

Личния живот на Рангел в младежките му години никак не бил еднообразен, а доста бурен. Обичал колите и високите скорости и често бил бандита по пътищата. Със славата, VIP клиентите и денонощния труд, той бил един от първите в София, които си купили и карали западни коли като „Форд” и „Мерцедес”. Приведен над скиците, чертежите и машините през деня, през нощта обичал много да танцува и през 60-те и 70-те години бил шампион по латиноамерикански и стандартни танци. Още пази афиши и грамоти от тези състезания. И днес на партита танцува румба, самба и ча ча ча със съпругата си Виргиния, която е един от най-търсените софийски манекенки в златните години на българската мода през 20 век. Двамата скоро ще отпразнуват 40 години брак.

Днес освен с поправка на дрехи и измисляне на нови модели и кройки, Рангел отглежда зеленчуци и има овощна градина. Грижи се за домашните си животни – зайци, кокошки, декоративни птици и „едно много хубаво, но лошо куче – Сара”.