Сергей Станишев: Дано не изживея шока да видя БСП във фризера

0

-Г-н Станишев, как ще коментирате идеята на Корнелия Нинова да прави ляво-центристки патриотичен фронт, но без участието на „Левицата“?

За съжаление, в България липсва истинска алтернатива на сглобката. Има огромно недоволство от случващото се в страната, негативните нагласи за работата на правителството са 71%. И местните избори го показаха  – ГЕРБ отстъпи позиции, а ПП не завоюва такива. На този фон БСП пропуска исторически шанс да стане отново алтернатива.

Въпрос на лидерство – в идеята за „новия“ фронт има няколко проблема. Първо, имитациите и формалните сборове на политически субекти не дават резултат, защото в тях няма кауза или идеология, която да ги обединява и да ги превръща в антипод на статуквото. Веднъж вече се явявахме на парламентарни избори в широко ляво обединение –  загубихме.

Второ, когато нещо се прави конюктурно, с цел да се „обяздят“ другите партии, те реагират – Стефан Янев и ВМРО отрекоха участието си в този проект.

Трето, в началото Нинова обяви и „Атака“ като част от фронта. Последва мигновена реакция на европейските социалисти. Генералният секретар на ПЕС Джакомо Филибек предупреди БСП, че може да последва съдбата на партията на Фицо в Словакия, която е със замразено членство заради коалирането с крайнодесните. Днешното ръководство на столетницата не се е борило за европеизацията й и гледа на нея като даденост, а Нинова сама се отказа от европейската й легитимност. Това е твърде опасна игра за БСП, защото няма как да претендира за управлението без европейска подкрепа. Нека напомня, че БСП вече няма щита на моето председателство в ПЕС. Преди намирах начини да постигам компромиси, да изпращам мисии, да убеждавам останалите членове да не предприемаме драматични стъпки. Вече не е така. И макар че на вътрешнопартийни сбирки се внушава, че Станишев бил проблемът и сега отношенията с ПЕС са „цветя и рози“, всъщност вярна е само частта с бодлите. Искрено се надявам, че няма да изживея шока да видя БСП във „фризера“.

Винаги съм казвал, че столетницата ще спечели, когато се отвори към центъра. Но ръководството на БСП трайно и много последователно оваканти този терен и хвърли партията в национализма, където в момента много по-автентични са „Възраждане“. Как сега ще отиде в центъра? Това е невъзможно, именно защото БСП се отказа от своята автентичност.

-Какъв е вашият анализ за ситуацията в БСП, каква е болката отляво?

Болката е голяма. На фона на толкова много социални проблеми най-бедната страна в ЕС няма силна лява партия. Заради пълна неадекватност на нуждите и изискванията на реалния живот, представителството ни е 9%. Вместо да представи политика, адекватна на днешния ден и очакванията на хората, ръководството на БСП се чуди как да се скара с президента, с „Левицата“ и с другите леви партии и организации, ужасено, че те „късат“ избиратели. За пореден път не се направи анализ на изборните резултати. Изпълнителното бюро и щабът бяха фокусирани в нощта на изборите да извадят лицеприятни числа за „завръщането“ на БСП в местната власт. На фона на слабото представяне на ГЕРБ и ПП-ДБ, както и на „Възраждане“, картата на България трябваше да почервенее. А какво виждаме? Червени кметове, които спечелиха вота заради собствени политики и физиономия и благодарение на местния актив на партията. Нека сравняваме местните избори 2023 с тези през 2019 г., а не „ябълки с банани“, както се опитва ръководството. В истинския партиен вот – този за общинските съветници – БСП губи над 165 000 гласа (2019 – 433 367, 2023 – 267 256 гласа). В 54 общини БСП няма издигнат кандидат за кмет, а в много голяма част от случаите подкрепяме чужди кандидати. В 62 общини няма нито един представител на БСП в общинските съвети. В областните градове, където е съсредоточен най-голям брой гласоподаватели, падаме на осмо място във Варна и Хасково, девети сме в Перник, на дванадесето в Благоевград. Пета политическа сила сме в червените крепости Видин и Враца, както и в Добрич и Монтана. От 71 обявени от ръководството кметове, 12 са кандидати на други партии  и нямат нищо общо с БСП.

Как се печелят национални избори с тези резултати? През последните години след поредицата от загуби не личи партията да е запазила инстинкта си за самосъхранение. Разиграват се сценки на вътрешните форуми, на които се търсят извинения отвън, посочват се врагове, виновно е международното положение. За да останат едни и същи хора на власт. А политическата ситуация и натрупаните кризи дават такъв шанс за лявото у нас… Ръководството на БСП ще трябва да живее с отговорността за тези пропуснати възможности и сриването на партията дотук.

Кого виждате като лидер, който би могъл да промени партията?

Не става дума за един човек. Няма месии. Но няма да мине без смяна на лидера и на цялостната философия за пътя пред БСП. Само тогава могат да сработят нормалните демократични механизми вътре в партията, които да дадат смисъл на хората да останат. Големият грях на ръководството е, че отприщи духовете на носталгията, която е естествено чувство, но затвори БСП за бъдещето. Това отблъсква активното население – левицата се свива – демографски – при нея остават само възрастните, с цялото ми уважение към тях, и като брой избиратели – 9% при растящ протестен вот на несъгласните с управлението. Голяма част от левите избиратели активно търсят представителство. Затова на предишни избори подкрепиха нови проекти като ПП, „Български възход“ и „Левицата“. Те не се припознават в политиките и ценностите на това ръководство. За съжаление, няма много време пред БСП да покаже способност за промени и нова перспектива. Не е ясно докога ще издържи сглобката, а в живота и в политиката не остават празни пространства.

Как ще коментирате представянето на Ваня Григорова в кметската надпревара за София?

Ваня Григорова беше автентична в кампанията си. И хората го усетиха. Тя говореше на избирателите си – тези от крайните квартали, които се борят за ежедневното си оцеляване. Посланията й бяха адекватни и дадоха резултат.

Софийската организация на БСП показа лице и кураж за голямата битка. С Ваня направиха кампания по учебник. Дадоха надежда на левите хора в София. Опасно е да се самозалъгваме обаче, че високият резултат се дължи само на добрия кандидат или на безупречната кампания. Той е показателен за нарастващото напрежение срещу сглобката и е червен картон за изключително слабите кандидатури на водещите партии.

А какъв е коментарът Ви за първите стъпки на Васил Терзиев като столичен кмет?

Не са особено убедителни. Цари усещане за хаос – няма общински съвет, снегът затрупа София и все още има паднали дървета по улиците. Редица квартали останаха без ток, а из мрежата се появиха снимки на заледените стълби към подлезите с шегата „Клинична пътека“. За сравнение – в Перник всички пътища и паднали клони бяха почистени за ден.

Около новите пешеходни зони цари страшна неразбория с движението и с паркирането – от които страдат и пешеходците, и водачите на автомобили. Да виждате някъде и особено впечатляваща коледна украса, създаваща настроение и общност? И най-важното – не съм чул нито един водещ приоритет в новия бюджет на столицата, нови политики, коренна промяна в мисленето. За какво ще отидат двата млрд. лв. на София?

Васил Терзиев и управляващите в столицата ще паднат в същия капан, както на национално ниво. Вместо да влязат официално в коалиция с партии от СОС, те направиха заявка за управление с „плаващи“ мнозинства. Няма такова животно. Така ще бъдат много по-зависими от по-малките си партньори и ще платят много по-висока политическа цена. Да не говорим за цената, която ще платим ние като жители на столицата.

Един млад и успял човек не може непрекъснато да плаши с апокалипсис – ако няма избран председател на СОС – ще има избори, ще загубим пари… Ами, намерете решение! Съветът ми към него е да излезе от политическия трилър, в който го вкарват от ПП, и да докаже че е кадърен и работещ кмет.

На какво бихте оприличил бюджета на Асен Василев? Къде са заложени подводни камъни и можете ли да откроите положителните страни в него?

За да не използвам познатите кулинарни сравнения, ще кажа че е уравнение с доста неизвестни. Лъснаха пробойни и рискове. Наистина изглежда, че първо е разписана разходната част на бюджета, а после са натаманявани приходите. Това е безотговорно. Основен приоритет за съществуването на това правителство във финансовата сфера е влизането ни е еврозоната, но опасността да не се постигне посоченият икономически растеж и да се увеличи дефицитът, ще постави под въпрос постигането й. В този смисъл уравнението на Асен Василев може и да не излезе.

-На какво, според вас, се дължат бурните конфликти в „сглобката“, след които вървят дълги обяснения и разяснения?

На липсата на правила. След като ПП не пожелаха да сложат подпис „на един лист“ заедно с ГЕРБ, сега плащат тежката цена на некоалицията. Когато няма разписан механизъм за вземане на решенията, всяко оцеляване на кабинета се плаща по-скъпо. Навремето ме изядоха за разпределението 8:5:3 в Тройната коалиция. Но имаше квоти и партиите в управлението не ги „прескачаха“. Сегя нама „формула на властта“, няма и никакво съмнение кои от партиите в сглобката я упражняват. Ежедневно сме свидетели на отмятането на ПП-ДБ от някаква кандидатура, внесена от тях, очевидно задкулисно, защото е на ГЕРБ или на ДПС. В политиката няма „скрито-покрито“. Затова колкото по-ясни и прозрачни са правилата от самото начало, толкова по-добре за всички. Най-вече за гражданите.

Разбира се, всекидневните спектакли се разиграват и с вътрешнопартийни цели. Партиите в некоалицията трябва да убедят избирателите си във голямата непоносимост помежду им, за да ги мотивират. Това е и трик от страна на управляващите да не дадат шанс на политически субект – нов или от опозицията – да застраши сглобката.

Жалкото е, че няма алтернатива и ежедневно българският избирател преглъща поредния горчив хап, гарниран обилно с порция скандали. Резултатът – политическата ни система е тотално делегитимирана, а хората не излизат да гласуват на избори. Така живеем в две паралелни реалности – едната в телевизора, а другата – бореща се да оцелее.

-Засега некоалицията оцелява, но има проблеми около министри, назначения и уволнения като това на шефа на „Пирогов“? Ще се стигне ли до смени след ротацията? Къде са слабите звена на това управление?

Кадровите назначения винаги са „трън в петата“ на коалициите, казвам го от опит. Но затова ПП трябваше да разпишат правилата в началото. А не сега промените в основния закон на страната – Конституцията – да стават заложник на този процес. С ротацията най-вероятно ще се направят промени, като отдушник на напрежението. ГЕРБ ще поиска свои министри, а и ще използва смяната като разграничаване от някои неуспехи, за да не ги поеме с общия товар на управлението.

Премиерът Денков пое ангажимент да продължи Вашите усилия в борбата с демографската криза у нас. Ще очертаете ли основните цели в тази посока?

Да, проведох срещи и разговори с премиера и с лидерите на парламентарно представените партии, с които се съгласихме, че демографията трябва да е новата национална цел пред България. Сега е важно да видим политическата воля на практика – с гласуването на бюджет’2024. Предложенията вече са внесени от различни политически сили. Тук благодаря на бившия социален министър Георги Гьоков, който ги внесе от името на БСП, както и на останалите народни представители, сложили подписите си под тях в законопроектите.

Идеите ни за мерки за репродуктивно здраве са само малки стъпки заради напредналата процедура за бюджета. През 2024 г. трябва да свършим огромна работа като държава. Истински да сложим на масата демографските проблеми и да постигнем консенсус за решаването им. Така че всяко следващо правителство да не започва отначало. Ако искаме България с работеща и конкурентноспособна икономика, с млади, образовани хора, със здрави деца и възрастни с достойни старини, ще трябва да предвидим хоризонтални решения в икономиката, в регионалната политика, в образованието и здравеопазването. Както и пари за тях в следващите бюджети.

-Като човек, вълнуващ се от демография, бихте ли коментирал и образованието ни в контекста на плачевните резултати от ПИЗА? Изобщо това изследване меродавно ли е, каквито съмнения се лансират?

Като не харесаме дадени резултати, веднага обвиняваме изследванията! Или пък хората в системата! Това не е правилен подход. Трябва да видим гредата в собственото си око. Исторически, българинът е давал мило и драго за здраве и образование. Лекарите и учителите са били сред най-престижните професии у нас. И резултатите бяха налице.

По времето на прехода обаче променихме отношението си към тези съсловия и към здравеопазването и образованието като цяло. Системите паднаха в плен на корупция, доплащания, ниско качество и частни уроци. В резултат заклеймихме работещите в тях, вместо да ги реформираме. Виждате какво се случва сега с НЗОК – на нея се гледа като „касичка“ за обществен ресурс.

Но така ние самите убиваме възможността за справяне с демографските си проблеми. Нужно е цялостно преосмисляне на реформите и финансирането в тези системи. Както и връщането на доверието в тях. За къде сме като общество, ако бием лекарите си и учители стават тези, които не успяват в друга специалност? Всички кадърни хора ще избягат в чужбина. И ние какво – ще останем болни, бедни и глупави?

В България стана много скъпо да родиш и да образоваш децата си. Проследяването на една бременност и купуването на необходимите неща за бебето струват над 10 000 лв. Ами образованието след това? Доплащането за частни уроци, спорт и роботика? У нас голяма част от бюджетите в семействата отиват само за тези цели. А образованието и здравеопазването са „безплатни“. Значи има нещо много сбъркано.

Реформата в образованието започна още по мое време – помните стачките за учителските заплати. Тогава направихме най-голямото им увеличение – с 40%. Днес, този въпрос не стои. Но резултатите от PISA са диагноза за съдържанието на образованието ни и за уменията, с които излизат, или по-скоро не излизат децата от училище. Деветокласниците ни са последни по математика в ЕС и предпоследни – по четене. И при предишните изследвания резултатите на България са под средните за ОИСР, но сега те са сред „най-ниските, наблюдавани някога“. И това ако не е сигнал за бедствие!

И тук не бих прехвърлял вината върху учителите и учениците. Виновни сме политиците, защото за толкова години не се обединихме около една по-глобална концепция  за това какво искаме от образованието, какво трябва да представлява то, към кого и към какво да е насочено, така че да създаде конкурентноспособни хора, които да искат да останат в България. Резултатът е, че в момента училището готви учениците за тестове, а не за живота. Гоним оценки на изпити и матури, вместо да трупаме знания. Заливаме децата с ненужни термини – „Енергията определя способността на дадено тяло да извършва работа.“ – 4 клас. Ами, да определим първо нашата способност да свършим работа – готови ли сме да започнем този най-сериозен обществен разговор? И да постигнем националната си цел? Или ще си останем на нивото на скандалите в сглобката?

Интервю за в. „Филтър“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече