Психотерапевтът Ники Марков: За мнозина МОЧА е свързан с негативизъм

0

Ники Марков е магистър психолог и сертифициран психотерапевт по „Когнитивно поведенческа терапия“. Освен с психотерапия се занимава с организационно консултиране в сферите лидерство, организационна култура, мотивация и ангажираност на служителите и психичното здраве на работното място. Автор на „Социо-функционалната теория за човешката природа“ и създател на Социо-функционалния модел на психотерапия.

Приема за лична мисия в живота си да помага на хората да затворят пропастта между мястото, на което са в момента, и това, на което искат да бъдат.

– Г-н Марков, като психолог как ще коментирате реакциите около премахването на Паметника на съветската армия?

– България е пълна с такива паметници. Интересното от психологическа гледна точка е, че хората, като ги удари нещо по емоциите, много бързо клъвват и са лесно манипулируеми. Това е и дефиницията за манипулируемост – да може някой с лека ръка да играе на емоциите ти, за да постигне някаква цел. Точно това правят управляващите – правят скандал по някаква тема, представят нещата бинарно, черно-бяло и се опитват да манипулират.

Какви са доводите този паметник да не стои на мястото си?

– За много хора той олицетворява негативни неща от миналото. Този обект се идентифицира с негативите, но миналото ни носи и уроци, които не трябва да се забравят.

– Какво е обяснението за другата група, която не иска махането на паметника?

– Много от тях също не разсъждават над принципа, че не трябва да се посяга на изкуството като цяло, а гледат конкретиката. За тях това е свързано с положителни изживявания в миналото – може да са русофили, може да смятат, че София има нужда от повече паметници на изкуството, може да имат спомени за други съборени паметници или пък да пазят носталгичните спомени за преживяванията „около паметника“ от младините си.

В основата си изкуството има две цели. Първата е да предаде посланието на автора, а второто е да създаде положителни емоционални изживявания у наблюдателя. Ако дадено нещо не създава положителни емоционални изживявания, повечето хора казват, че това не е изкуство. То може пак да е изкуство, но за друга – различна група хора.

– Докато става дума за реакции, наскоро породихте сериозна дискусия в социалните мрежи с призива си и жените да проявяват инициатива за интимните отношения. Какви бяха реакциите?

– Както предходната тема, и тази породи силен емоционален отклик у хората. Първата беше женската реакция, която за жалост тръгна в насока дамите да се сравняват с мъжете. Идеята беше постът ми да намигне на дамите, които искат да подобрят взаимоотношенията си с мъжете, че половинките им ще оценят тяхната проактивност, ако поемат инициативата. По подразбиране очакваме мъжете да са проактивни и от време на време поне по малко ще бъде хубаво и жените да проявяват активност. Реакцията говори, че има много дами, които не успяват да срещнат готовността на мъжкия пол да удовлетворява потребностите им. Явно и двата пола не успяват да намерят удовлетворение от поведението на другия.

– Защо е това състезание между половете?

– Излиза, че е състезание, но всъщност то не трябва да бъде такова. Понеже живеем в технологично и културно развит свят, функциите на мъжете и жените са се изменили, но в основата си са същите като еволюционните. Очакванията към двата пола понякога се разминават. На фона на тези очаквания и двата пола влизат във взаимоотношения с другия с желанието да получават, преди да дават. Когато обаче не са получавали достатъчно през живота си, те не са склонни да дадат, преди да получат. Когато двамата искат първо да получат, тогава кой първи ще даде?

– Как се отразява на отношенията между половете еманципацията и желанието на жените да са независими и равноправни?

– В моето детство жените често се оплакваха, че мъжът се прибира уморен и иска да седне на дивана, да погледа телевизия и никой да не го занимава. Ако това се случи в днешно време с жената, която е равнопоставена – ходи на работа, гледа децата, грижи се за външния си вид, ще се окаже, че имаме двама партньори, които не искат никой да ги занимава.

– Какви са предизвикателствата пред съвременния човек? За какви проблеми се обръщат към вас?

– Най-често за взаимоотношения в двойката. Истината е, че за да получиш, трябва да дадеш. Любовта е способността да се погрижиш за потребностите на другия и той да се грижи за твоите. Всеки път, когато някой се погрижи за твоите потребности, ти изпитваш положително емоционално изживяване. Любовта е низ от положителни емоции. Те се получават, когато някой се грижи за нас. Човек просто трябва да се довери и да рискува. Най-добрият начин да се доверим, че някой ще се погрижи за нас, е ние да демонстрираме, че сме готови да се погрижим за него първо.

– Как виждате отношенията след 50 или 100 години?

– Изглежда ми, че вървим стремглаво към време, в което хората ще си бъдат самодостатъчни. Няма да са склонни да правят компромисите необходими, за да живеят под един покрив с друг. Това се подкрепя от големия брой разводи и малкия процент сватби, които се наблюдават при поколението на над 30-годишните. Ако човек в ранните си години не е бил достатъчно удовлетворяван, той натрупва липси в себе си, които се проявяват, когато той влезе в дългосрочна връзка и търси да ги наваксва. Когато и другият търси, никой от двамата не дава.

– Това до какво ще доведе?

– Ако продължаваме да влизаме в двойка с неудовлетворени хора, няма да можем да изкарваме повече от 1-2 г. с човек. Това прави формирането на семейство невъзможно. Предвиждам, че може да се появят хибридни семейства от двама родители, които отглеждат децата си разделени. Разбират се предварително да имат дете, да поделят грижите си за него, но да не се занимават един с друг. Така ще са равноправни и ще могат да се фокусират над собствените си потребности. Крайният резултат ще е негативен за самите деца, защото ще бъдат поставени в ситуация без избор.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече