Как изчезваха символите на мракобесното комунистическото минало от София (Снимки)

0

Демонтажът на един от най-спорните паметници на най-новата ни история – Паметникът на Съветската армия в София, се случва 34 години след 10 ноември 1989 г. При това с оправдателен мотив – че елементите му се свалят за реставрация. И сега обаче това действие предизвиква сред определени обществени и партийни групи вълна от недоволство, протести. Немалко са и хората от младото поколение, за които е неясно защо тази тема е толкова важна, просто те са израсли с въпросната конструкция на едно от централните места в столицата и не я приемат като проблем. Така се случва и с по места непремахнати паметници на Тодор Живков или Георги Димитров. И не става дума за унищожение на памет или на свидетелства за определен период, но оставени така, без контекст, те започват да се нормализират, да изглеждат приемливи или в някои случаи даже – да се дават за пример като нещо по-добро. 

За разлика от паметника, добре известен и като МОЧА (Монумент на окупационната Червена армия), други символи/символични сгради, паметници, обекти доста по-бързо и решително са сменени или премахнати след промените. 

В проекта на Клуб Z „100 въпроса за тоталитарната държава“ припомняме някои от ключовите от тях в София:

Свалянето на петолъчката от Партийния дом

Червената (рубинената) звезда е свалена на 4 октомври 1990 г. малко след 9 ч. сутринта с вертолет. Това се случва само за три минути. Петолъчката, заедно със сърпа и чука, е вездесъщ символ на комунистическата власт – присъства в държавните символи, върху документи, върху униформи, навсякъде, но най-ярко се набива от високото на Партийния дом. Машината я отнася с вертолета в близкото село Долни Богров. На следващата сутрин се смята, че е натоварена на камион и върната за известно време в двора на сегашната основна сграда на българския парламент. Предишната ѝ по-малко версия е известно време в двора на Централната софийска баня, където се намира „Стара София“. Сега се намира в Музея на социалистическото изкуство, в компанията на голяма статуя на Ленин.

И двете звезди са правени като реплика на рубинената звезда от Кремъл – следвайки неизменната линия по всичко, макар и в умален размер, да се копира Големия брат. Първата петолъчка е монтирана през 50-те години и свалена през 1984 г., когато по решение на ЦК на БСП е монтирана новата, по случай 40-годишнината от „победата на социалистическата революция“ – такава, която сияе отвътре. Българската част на проекта е под ръководството на арх. Иван Иванчев. Технологията, производството и съоръженията към звездата, поръчана в Съветския съюз, както и транспортните и монтажните разходи са около 590 хил. преводни рубли или близо половин милион долара, според тогавашния курс. Новата петолъчка е 3 метра в диаметър и тежи 1200 кг. Във вътрешността й е монтиран източник на светлина и обемен рефрактор от огледала, който разпределя светлинния поток равномерно през всички „фасети“ при мощност от 5 квт. Предвидени са системи за вентилация и такива против обледеняване. Следите ѝ след един момент сякаш се губят, но около нея има и доста легенди.

По ирония на съдбата самата сграда – Партийният дом, върху която беше поставена петолъчката, след 30 десетилетия, в които имаше по-скоро помощен характер, отколкото да бъде водеща институционално, от известно време функционира като основно седалище на българския парламент. А лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов даже са е настанил в някогашния кабинет на Тодор Живков, писаха медии. В един отминали времена Борисов беше бодигард на бившия т. нар. Първи.

Въпреки новия му статут около бившия Партиен дом продължава да витае призрака на неособено приятното минало. Много въпросителни остават и около спонтанността на палежа на сградата в нощта на 26 август 1990 г., изгарянето на важни документи от архива на БКП, изчезването и прочистването на досиета на Държавна сигурност. Пожарът тръгва формално от искане на Пламен Станчев, че ще се самозапали, ако не бъде махната петолъчката.  В 20:40 ч. председателят на Конфедерация на труда (КТ) “Подкрепа” Константин Тренчев прави искане до един час знамето (партийното) и петолъчката да бъдат свалени, в противен случай сградата ще бъде щурмувана. В 23:00 ч. гори почти цялата сграда… 

През 50-те г. на миналия век въобще започва оформянето на новия административен център на София, стилово съобразен и следващ новата идеология. Сградите на комунистическата власт – Партийният дом (парламентът днес), Министерството на тежката промишленост с ЦУМ (сега основно там е Министерският съвет), Министерството на електрификацията с прилежащ хотел към него (съответно Президенството и бившият хотел „Шератон”) оформят Ларгото. Това пространство на властта е завършено с „черешката на тортата“ – на някогашния площад „Ленин” (сега пл. „Св. Неделя”) срещу Партийния дом е вдигнат монолитен паметник на Ленин (на това място сега е Статуята на София на Георги Чапкънов).

Махането на паметника на Ленин

Паметникът на „вожда на революцията“, огромна бетонна конструкция, се появява на това централно за столицата пространство през 1971 г., дело на съветския скулптор Лев Кербел. 20 години по-късно оцелява на това място. През 1991 г. – без драми и без шум, той с висока степен на ефективност е демонтиран и отнесен от площада. Една година по-рано мястото е оградено с обяснението, че започва работа по метрото и метростанцията там. А бързо и по тъмно през 1991 г. е махната главата с кран и покрита махната от площада. От 2011 г. Ленин вече си прави компания с други скулптури от ерата на социалистическия реализъм в Музея за социалистическо изкуство.

20-итина години преди статуята столицата „се сдобива“ с Мавзолея на Георги Димитров и с Паметника на Съветската армия, който се оказва най-дълголетен сред най-знаковите паметници на онази епоха и най-браненият сред тях, вероятно заради дълго време предлаганото и съответно приемано обяснение за неговата антифашистка символика. Вълнение не липсват и около мавзолея, но нещата дори и там стават по-бързо. 

Разрушаването на мавзолея на Георги Димитров

На 27 август 1999 г., или преди 24 години, окончателно е съборен мавзолеят на Георги Димитров. Един от символите на тоталитарния режим в България не се дава лесно – рухва чак след седем дни борба със здравата конструкция на сградата. 

Операцията по събарянето започва на 21 август, като след първите три взрива масивната сграда само се накланя, но не рухва. На петия ден са предприети локални взривявания на покривната конструкция. Разрушаването е довършено с булдозери и хидравлични чукове, информира БТА. 

Мавзолеят е построен за рекордния срок от шест дни. Изграждането му започва на 3 юли 1949 г., ден след смъртта на Георги Димитров. В сградата е поставено балсамираното тяло на комунистическия лидер и мавзолеят е част от държавния церемониал в Народна република България през периода 1949-1989 година. След демократичните промени в страната, на 18 юли 1990 г. тленните останки на Георги Димитров са изнесени от мавзолея и кремиран. 

Общественият дебат за съдбата на сградата започва още след решението за кремацията, е видно от архивите на БТА от 90-те години на миналия век. Дискусията се води и на страниците на българския печат. Сред идеите е сградата да се модернизира и да бъде превърната в голям атракционен център „Ниагара“ с ресторант и нощен клуб. 

През 1992 г. общинарите гласуват събарянето на мавзолея. На 18 март 1993 г. Столичната голяма община решава до 1 май същата година да бъдат демонтирани скулптурните фигури и барелефи от Паметника на Съветската армия и до 30 юни – бившият мавзолей (тези срокове не се изпъняват за нито едно от двете). 

На 9 август 1999 г. със заповед на Министерството на регионалното развитие и благоустройството се разпорежда мавзолеят да бъде премахнат. 

Първите действия по демонтирането на сградата започват на 21 август, около два месеца преди местните избори, насрочени за 16 октомври 1999 година. Първият взрив се оказва недостатъчен за събарянето на мавзолея. Висшият съвет на БСП оценява провалилия се опит да бъде взривена сградата на бившия мавзолей като „възможно най-красноречива илюстрация както на цялата порочност на самия замисъл, така и на управленското безсилие, което стои зад него“. От БСП окачествяват като „предизборен фойерверк“ опита да бъде взривен мавзолеят.        

Първоначално е обявено, че събарянето на мавзолея ще струва 30-40 хиляди нови лева, но след това се оказва, че операцията се оскъпява. Операцията се ръководи от тогавашния вицепремиер Евгений Бакърджиев, а на мястото на построения избрано срещу бившия Царски дворец мавзолей 24 години по-късно все така няма нищо и няма съгласие какво и дали ще се прави нещо.

В страната има немалко паметници – пример т. нар. альоши в Бургас и Пловдив, за чиято последваща съдба няма решение. 34 години след промените все така няма единен подход и обща философия и идея как се действа (според моментната конюнктура е краткият отговор – тук- бел. ред) спрямо все така не малкото останали символи на тоталитарната идеология. 

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече