Десислава Атанасова и гаврата с държавността

0

България е вечен лунапарк на абсолютните лудости. От три десетилетия тази държава се дави в цунами от перманентни скандали, безкрайни глупости, сълзливи мелодрами и екстремни идиотщини. Заради това понякога ние като случайни зрители нямаме време да си поемем дъх, да спрем за малко и да оценим на какъв етап от поредния филм на ужасите се намираме.

Точно така се случи и с поредния парламентарен оргазъм на Сглобката – избора на Борислав Белазелков и Десислава Атанасова за Конституционния съд. Медиите веднага почнаха да обсъждат технологията – имат ли право на две допълнителни години там, как така Бойко Борисов, Кирил Петков и Делян Пеевски се оказаха съвносители на имената, ще могат ли двамата новоназначени да дадат мнение за конституционните промени, и така всъщност отклониха вниманието от най-важния въпрос. Ама най-важният.

Десислава? Атанасова? В Конституционния съд?

Към всеки един от тези въпроси на човек му идва да изпише безкрайно количество удивителни, защото през годините на прехода ни бичуваха с всякакви екзотики, но такова все още не е било. Колкото и политически цунамита да са заливали страната, КС беше островчето с фара в мрака, последната институция, която да ни сочи пътя в мъглата, неопорочената от мазни политически отпечатъци върховна трибуна.

И тук не става дума за това, че хората в КС са били лишени от политически биографии. Правото няма как да остане девствено за политиката. Но поне имаше стремеж там да попадат юристи, които знаят за какво става дума, хора с опит, хора, които са наясно с философските дълбочини на правната материя и наистина могат да бъдат защитници на основния закон на страната, последните рицари на здравия разум в един океан от психитриачни изблици. Сглобката напълно опорочи това, като съвсем безпроблемно се съгласи, че Десислава Атанасова с нейния несъществуващ юридически опит е достойна да бъде съдия в КС. Бойко Борисов дори безцеремонно я сравни с Янаки Стоилов. Представяте ли си – да се опитате да прокарате паралел между професор по конституционно право, един от бащите на новата конституция и една политическа калинка с несъществуваща юридическа биография. Но в България вече всичко е позволено. Щом Десислава Атанасова е в КС, значи и последната крепост рухна, а в нейните руини никой не може да разчита на това България да бъде наистина правова държава. Да не говорим за това, че има епична разлика и между политиците Янаки Стоилов и Десислава Атанасова. Той винаги е бил независим ум със собствена посока, човек, който се е съобразявал със собствените си възгледи и идеи, а не е коленичил пред поредното партийно ръководство. А тя се отличава само с дисциплина и послушание.

Нека да бъдем честни – Атанасова притежава качества. Проблемът е, че те по никакъв начин не са в сферата на правото. Още от първите мигове на политическия терен бившата юрисконсултка на психодиспансера в Русе демонстрира безогледна персонална вярност към Бойко Борисов. Тя сякаш от самото начало знае, че във ветровита среда като българската единствено тоталното послушание, до степен на самоунижение, е това, което може да те спаси от бурите и да ти осигури блестящи старини. Нейното послушание не остава незабелязано. След като катастрофира с няколко поредни министъра на здравеопазването в първия си кабинет, Бойко Борисов най-накрая се спря точно на нея, за да оправи бакиите в здравната сфера. Точно тогава на Атанасова беше лепнат етикатът „тежката артилерия на ГЕРБ“, въпреки че какво точно ѝ беше тежкото, историята виновно мълчи. Още тогава на мнозина им прави впечатление с каква всеотдайност и политически плам бъдещата конституционна съдийка гледа партийния лидер и дори в неформални разговори с придихание го нарича „господин Борисов“ и никога не си позволява да фамилиарничи. В онези първи години Атанасова наистина беше разглеждана като политическия санитар на ГЕРБ – да чисти там, където вече никой не иска дори и да пристъпи. В интерес на истината не можем да кажем, че тя се справи добре с тази задача, но престоят ѝ на министерския пост трая малко по-малко от година, така че никой не забеляза какво точно е направила и дали тежката артилерия изобщо успя да постигне нещо. Послушанието ѝ обаче е възнаградено. Тя се превръща в незаменим и незаобиколим народен представител в 8 поредни парламента, а в последните няколко от тях заради безкрайния мързел на Бойко Борисов тя трябваше да спасява парламентарната му група, да поддържа дисциплината в нея и да осигурява непрекъснат ритъм на работа. Точно там е най-голямата ѝ експертиза. Атанасова е политически послушко, дисциплиниран партиен талибан, който би прегризал гърлото на противниците, ако получи заповед за това. И точно този политически опит няма нищо общо с разбирането на конституционните норми и тяхното тълкуване. Точно тук е големият проблем. Ако Десислава Атанасова може да бъде конституционен съдия, значи вече не е останало абсолютно нищо за отбраняване. И, да, този, когото заедно с нея набутаха в КС, прословутият съдия Белазелков, човекът на ЧСИ-тата в съдебната система, също не е цвете за мирисане, но поне говорим за човек, който познава съдебните зали, наясно е с юридическите каузи и има някакъв реален опит не като момиче за носене на папки. От него също ще ревем с кървави сълзи, но такава е природата на българската политика – тя винаги избухва в лицето на народа с наслаждение.

Чудно ми е каква обаче е тази Сглобка, която допусна дори и за миг в името на балансите, в името на раздаването на постове и смученето на кръв от държавата, че една жена без никакъв опит може да бъде защитник на конституцията? Каква е тази политическа уродщина начело на държавата, която даде възможност на калинките да запъплят и там, където доскоро беше недостъпно за тях? Ние виждаме истинска гавра с държавността и се насладихме на садомазохистичния спектакъл, при който тези, които едно време обиждаха Атанасова на „некадърница“, днес да гласуват като роботи за нея и да ни обясняват, че няма никакъв проблем.

Проблем обаче има. И той е пълната дискредитация на България като държава, тоталното въздигане на безличията, ритниците в слабините на правната наука. Всичко това ни го сервираха като ястие представителите на Сглобката – Делян Пеевски, Христо Иванов, Бойко Борисов, Кирил Петков и бандата им от политически еднодневки, която си мисли, че ще пирува завинаги по този начин. За тези няма проблем да си играят с кибрита в барутния погреб или да цъкат безогледно бутоните, които стартират ядрените ракети.

Атанасова е атомна бомба за конституцията, но е оръжие за масово поразяване за градското дясно.

С години слушахме как Христо Иванов и компания притежават безкрайна юридическа мъдрост, за да проведат съдебна реформа, след която България ще се събуди директно в светлото бъдеще. Всички тези клетви и удари в гърдите приключиха в момента, в който Иванов прие безмълвно и безропотно кандидатурата на Атанасова. Видях епична снимка от деня на избора на съдии в КС – Десислава Атанасова и Надежда Йорданова, хванали се за ръце и изпиващи се с любовен поглед. Тези, които щяха да пращат Борисов в пенсия и да променят България, институционализираха посредствеността и дадоха път на калинките да се гаврят с конституцията.
Същите тези, когато всичко се прецака и блокира, ще излетят по топлите си острови, а ние ще трябва да се справяме с техните дивотии и с последствията от юридическата ядрена зима, в която ни вкараха. Представете си, че утре Бойко Борисов позвъни по телефона на независимия конституционен съдия Десислава Атанасова и поиска едно или друго мнение от нея. Можете ли да си представите, че тя ще му затвори или ще му изсъска да ѝ се маха от главата. Никой не може да си представи. Борисов настани своя калинка в КС и сега вече може да е доволен. Лапите му стигнаха и до конституцията. Ето това е котвата на врата на България, която ни влачи надолу и все по-надолу. Проблемът е, че дъно няма.

Коментар на Александър Симов, ПИК

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече