КОШМАР: Църквите се превърнаха в място за магии, клетви, опело на живи хора и езически ритуали

0

„Да нямаш светлина на оня свят” и „Дробовете ти да станат на сол”  са най-зловещите клетви

Нова мода в черно магьосничеството върлува из страната. Лоши хора, нелоялни бизнес партньори, жени, влюбени в един и същи мъж се избиват да ходят по манастири и църкви, не от любов към Бог, а за да мъстят. Най-често се поръчвала смърт на конкурента. Изпълнението на  ритуала било доста лесно – запалена свещ, трябвало да изгори почти до край, а после да се зарови в пясъка, където се поставят свещи за починалите.

Топ класацията за „чародейство” държали хората от Видинско. Всеки втори се правел на свръх набожен, за да може да „нагласи” ближния си. Магията в храм със свещи се реализирала до дни, защото угасването на пламъка,способствало по-бързо да са стегне до желания край. За да стане ударно – до броени дни, някой злосторници връзвали червен конец на свещта. Служителите във видинския храм „Свети Димитър” признават, че постоянно намирали разни парчета от дрехи, също заровени в пясъчника за покойници. Първоначално се чудели какво е това, но бързо им просветнало с помощта на местна етнографка, която разяснила какви били традициите по тези краища на България.


„Във влашката култура е изключително важно, когато човек умре, да има запалена свещ, за да не се лута душата му. Смятам, че с тези действия в църквата се проклина именно свещта, светлината в отвъдното. „Да нямаш светлина на оня свят” и „Дробовете ти да станат на сол”, така се проклина за много тежки последици.  Тези две клетви са изключително популярни”, разказва видинчанката Таня Николова, според която червеният конец в подобен случай се използвал не за здраве и просперитет, а за ускорено разваляне на отношенията или настъпване на физически край.


Женатае възмутена от съгражданите си, които привидно се правели на скромни и смирени пред Господ. Тя направила собствено проучване и установила, че в България като цяло проклятията били забравени за един дълъг период от време, започващ след Първата световна война и завършващ в края на Втората световна. Очевидно покрай големия глад, битката за оцеляване и ангажираността на мъжете по фронта, не оставало време на населението да се занимава бабини деветини.
Национализацията отключила любовта на българите към езотериката. Когато се наложило нивите на селяните да бъдат национализирани, както и добитъкът им прибран в социалистическите текезесета, направени по идея на съветските колхози, клетвите и магиите преживяли своя ренесанс. Клетвите били кратки, но цветни и съдържателни, което ги правили лесни за запомняне. Така успели да се предават и съхраняват от поколение на поколение.
Силата на видинските клетви идвала от факта, че комшиите сърби – известни с псувните си, също умеели да проклинат перфектно и п предавали своя опит на нашенци. Сръбско-българските клетви били изключително смъртоносни и стигали до девето коляно, убедени са по-суеверните.
Според много свещеници църквите отдавна са се превърнали в арена на магьосничество. Хората влизали, оставяли дрехи по иконите, правели разни наричания, кланяли се, пъхали конци под икони и не било възможно някой да ги спре, защото християнството изисквало смирение. Мъжете в расо нямало как да гонят някого от храма, та бил той и злосторник.
„Няма да намерите човек в областта, който да ви каже, че се занимава с магии. Въпреки това злото вилнее и взима жертви, защото се ползва със закрилата на Сатаната. Черномагьосниците ще познаете по поведението, което имат. Обикновено застават на кръстопът и мърморят нещо под носа си. Кръстят се, когато бие църковната камбана, гледайки към слънцето, обичат да връзват възли на кърпите и шаловете, които носят – смятат, че по този начин връзват в „кърпа” съдбата на човека, от който се изисква да им се подчинява. Има и такива, които занасят камък под круша, проклинат някого и после се прибират по живо по здраво. Някои заравят ябълка в земята с пожеланието, както тя изгнива, така и за изчезне еди кой си – казва се името на нарочения”, разказва друга госпожа, запозната с местните магически тактики.


Тя е убедена, че кризата тотално е озлобила българина. Делбата на имоти и на наследствени пари ни била превърнала в създания, които са по-жестоки от вълците в гората. Стигнало се до там роднини да си въртят номера, дори когато в семейството има смъртник. Хорицата възродили старите традиции – клане на петли, кокошки, когато има покойник и хвърлянето им в гроба.
Нещастие носело поставянето на паричка на челото на покойника, както и слагането на железни монети на очите му. Смята се, че след това тези парички могат да попаднат в джоба на нищо неподозиращ човек и да навредят на здравето му.
Подхвърлянето на стотинки по време на траурно шествие пък вещаело прокоба за някой от присъстващите.


Свещениците били на път да вдигнат ръце от псевдохристияни, които изричайки божието име, правели магии. „Една от най-страшните черни магии се прави в храмовете. Появява се жена, която приплаква на рамото на отчето, че страда по свой починал роднина. Поръчва му заупокойна молитва. Казва името на клетника. Свещеникът, естествено, изпълнява желанието й. Случвало се да опяват живи хора, чиито роднини са ги нарочили. Тези попове нямат никаква вина, защото никой от тях не предполагал, че може да бъде подведен”, разправят храмови служители, които са вдигнали ръце от езичниците.  

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече