Мъж на място: Миро на Лена скочи на квартални пияници

0

Лена Бориславова и Мирослав Иванов са прекарали не чак толкова приятни семейни великденски празници в столицата. Въпреки че имали възможност да заминат в провинцията на гости на роднините на Миро в Ямбол, юристката поискала да останат в София заедно с 8-месечната им дъщеричка Деа. В серията от почивни дни обаче Мирослав се натъкнал на неприятна ситуация, за която разказа в личния си фейсбук профил.

„Двама мъже в тридесетте уринират в квартална градинка. На 30 м от това място има детска площадка и е пълно с деца. Виждам ги, спирам. Виждам и че (по ирония на съдбата) в този момент се задава и униформен служител. У мен се събужда надежда, че тази ситуация ще има някакво позитивно развитие – извинение, назидание, предупредителен протокол. Униформеният минава на 2 метра от уриниращите. Поглежда ги и ги отминава. Оставам в ступор. У мен започва да се надига гняв. Чудя се – да гоня униформения или да изчакам и направя забележка на уриниращите. Избирам второто. Уриниращите виждат, че стоя минута-две с бебешка количка пред себе си. Разбират защо. Заобикалят ме от разстояние. Едва-едва ме поглеждат и срещат укоряващия поглед. Става им неудобно. Завличат крак с бира в ръка към близката градинка.

Изводи:

1. Ако наблизо имаше тоалетна, вероятно нямаше да се стигне до необходимостта да се „поливат“ местните храсталаци. Ама тоалетни няма (то няма тротоари, ние за тоалетни сме се закахърили – благодарим за богатото наследство на предишните управници)…
2. Униформеният – явно с края на работния ден приключват и ангажиментите му към обществото.
3. Липсата на санкция за всякакъв вид неправомерно поведение води до липсата на каквито и да е вътрешни бариери у отделния индивид и той все повече и повече си позволява да извършва такива.
4. Обръщането на гръб на проблемите – било то от обикновен гражданин или от полицай (към които някак си имаме очаквания да се намесват по своя инициатива в подобни случаи), не означава, че проблема го няма и той ще се разреши от само себе си. Проблеми се решават с активна позиция и с постоянство.
5. Апатията убива. Апатията убива обществото ни като органична маса, която може да изисква и да налага стандарти на поведение. И когато това се превърне в хронично заболяване, нито обществото може да е коректив за неработещите институции, нито може да налага и изисква спазването на определени стандарти“, пише Мирослав Иванов.

Очевидно по време на разходката, която го е вбесила, бившият депутат от ПП е бил сам, без своята половинка Лена. Напоследък двамата се грижат „на смени“ за дъщеричката им Деа, за да може всеки от тях да разполага с лично време и да върши собствените си занимания. Младите родители все още не са наели бавачка, а разчитат предимно на роднини, защото нямали доверие на непознати хора.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече