Комунистическото величие Георги Йорданов спасил Стоичков

0
  • Наследникът на Людмила Живкова стана на 90 г.
  • Пътека направих да говоря с Живков да не наказва звездите на футбола ни

„Пътека направих да говоря с Тодор Живков да се решават важни футболни въпроси. И слава Богу тези момчета не ме забравиха.“ Това казва днес ексминистърът на културата, наследник на Людмила Живкова и приближен до бившия Първи – Георги Йорданов. Преди ден той стана на 90 години. Десетки са хората, които му честитиха празника, а футболната ни звезда Христо Стоичков също в интервюта винаги е бил благодарен на застъпничеството на Йорданов за него и колегите му.

„Вярно е, че един от случаите, в който говорих с Тодор Живков, бе да опрости наказание на Христо Стоичков и играчите от ЦСКА и „Левски“. Те бяха санкционирани да не играят професионален футбол доживот през 1985 г.“, споделя Йорданов.

Днес Камата е световно признат футболист, но дали така щеше да се развие съдбата му, ако наказанието бе изпълнено, никой не знае.

Историята на скандала е следната: на финал за Купата на Съветската армия се стига до безпрецедентни наказания и бой. Мачът завършва 2:1 за „армейците“. Батални сцени на терена и физическа разправа в тунела на стадиона провокират ЦК на БКП да раздаде справедливост.

От червените наказани са Стоичков и Костадин Янчев. От сините изгарят Боби Михайлов, Наско Сираков, Емил Велев и Емил Спасов. Отзвукът от събитията на стадион „Васил Левски“ на 19 юни е чутовен. „Левски-Спартак“ е прекръстен на „Витоша“, а ЦСКА става ЦФКА „Средец“.

Прословутият мач през 1985г.
Прословутият мач през 1985г.

„Научих новината по време на посещение в Париж – спомня си Георги Йорданов. – Когато ми съобщиха какви наказания са наложени, единственото, което можех да кажа, беше: „Отпишете световното в Мексико!“. Тези събития се разиграха една година преди шампионата. Тогава говорих с Тодор Живков и му обясних, че наказанията са прекалено тежки – разказва Йорданов. – Във футбола се случват такива неща. Не бива да се оставят без последствия, но и не трябва да се зачерква всичко с лека ръка. Стоичков беше само на 20 години, цялата му кариера предстоеше. Живков се съгласи с мен. Така футболистите бяха амнистирани.“

По това време треньор на националния отбор е Иван Вуцов. Той също е категоричен, че наказанията са били прекомерни. „Санкционирането на Стоичков бе несправедливо – убеден е Вуцата приживе. – Стоичков не беше инициатор на боя. Може да е казал нещо, да е бутнал някого, но нищо повече. Пострада, защото трябваше да бъде наказан някой и от ЦСКА. Ицо беше млад, тъкмо изгряваше. Беше най-безболезнено за отбора той да бъде изваден. Това рефлектира и върху националния тим. Стоичков беше в плановете ми за световното в Мексико. Звездата му можеше да изгрее още там, а не чак през 1990 година“, казва Вуцов.

В крайна сметка Боби Михайлов и Наско Сираков са реабилитирани и върнати във футбола. През май следващата година са опростени и останалите им колеги наред със Стоичков. Но вече е късно Ицо да бъде взет на световното, което започва през юни. Иван Вуцов използвал лични връзки в ЦК на БКП за Наско и Боби. Но другите не могъл да „оправи“.

И друг път Георги Йорданов е помагал на футболистите. Като заместник-председател на МС и министър на културата част от служебните му задължения били да следи и спорта. В годините, когато всичко в България се решава с благословията на Тодор Живков, Йорданов на няколко пъти говори с него за футбол. След тези срещи историята на спорта се променя. „Живков не се вълнуваше много от футбол. Но винаги се вслушваше, когато трябваше да се взимат важни решения“, разказва Георги Йорданов. За първи път той говори с Живков по футболен въпрос още през 1971 г. По това време с решение на партията отборите на „Славия“ и „Локо“ (Сф) са обединени. „В този момент бях първи секретар на Софийския градски комитет на БКП – спомня си Йорданов. – Трябваше да говоря на среща преди издигането ми за народен представител. Повечето хора бяха железничари. Почнах да им разказвам как всичко в България ще става от хубаво по-хубаво. Гледам ги как мълчат и клатят глави. По едно време един от тях стана и каза: „Другарю Йорданов, тия неща, дето ни ги разправяте, я станат, я не станат. Молим ви, върнете ни „Локо“! Йорданов отлично знае, че само един човек може да реши този въпрос, и отива при Тато, като му обяснява, че жепейците си искат отбора. „Тодор се засмя и каза: „Такава ли била работата? Ама ти знаеш ли, че аз имам членска карта от „Локомотив“. Преди години бях на посещение в един жп завод и ми я дадоха“. Съвсем скоро „Локо“ отново си имаше отбор“, разказва Йорданов.

Малко по-късно комунистическата система става по-отворена и министърът на културата моли Първия да позволи на български футболисти да играят в чужбина, след като навършат 28 години. Живков се навива бързо и отсича: „Нека да ходят“. Така в Холандия заиграва Андрей Желязков. Оферти е имало за Георги Аспарухов от „Милан“, за Димитър Пенев от „Интер“ и за много други футболисти.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече