Възходите и провалите на шоумените в българската политиката

0

“Всеки си намира, квото търси. Като си тръгнал на лов за вълци, не забравяй и отровата за мишки”, а за “всичко виновен е депутатът Христо”, пее Христо Петров, известен като Ицо Хазарта. Трудно може да се каже до каква степен това парче е изиграло роля в избирането му за евродепутат на вота на 9 юни, но със сигурност има значение за преференциите, които събра – 25 541 на национално ниво. Да, по-малко от водача на “Продължаваме промяната” – “Демократична България” (ПП-ДБ) Никола Минчев и втория Радан Кънев, но това е негов личен вот, а не партиен.

Христо Петров е един от най-успешните представители на шоуто в политиката. Преди издигането си в Брюксел той прекара няколко мандата в българското Народно събрание.

Там този път дебютира друг музикант – Етиен Леви, който досега не се е появявал по политически събития, но успя да влезе заради изненадата “Величие”.

Етиен Леви е първи мандат депутат от изненадата “Величие”. СНИМКА: ЮЛИЯН САВЧЕВ

Етиен Леви е първи мандат депутат от изненадата “Величие”. СНИМКА: ЮЛИЯН САВЧЕВ

Затова пък има сериозно участие в различни формати – в шоуто на Къци Вапцаров “Невада” през 90-те години, в “Как ще ги стигнем… с Тодор Колев”, в “Денсинг старс”, беше и вокален педагог в “Като 2 капки вода” и “Маскираният певец”. Печелил е и конкурси на известния британски композитор Андрю Лойд Уебър. Политическата му биография започва от 2024 г., ако не смятаме времето преди 1989 г. За този период

проверката в Комисията по досиетата

показа, че е бил агент на бившата Държавна сигурност (ДС) под псевдонима “Панайотов”.

Друг успешен шоумен, който нахлу в политиката, е Слави Трифонов, когото повече от 20 години спрягаха, че ще прави партиен проект, както и се случи. От 3 години неизменно има собствена парламентарна група и беше на косъм да състави и правителство през юли 2021 г. Сега отново иска третия мандат.

Харизмата на Слави Трифонов го вкара в политиката и за малко не състави собствено правителство. Сега партията му иска третия мандат.

А Ицо Хазарта, чийто прякор съвсем не свързваме с обсъждане на данъци, пенсии и отношение към войната в Украйна, тръгва към Брюксел. При това успя да изпревари дългогодишния външнополитически експерт и бивш представител на България в ООН Стефан Тафров заради фенската си маса.

При Петров има и друго обстоятелство, което

го изстреля към челните места

– той бе част от новата вълна през ноември 2021 г. на “Продължаваме промяната” и може би успехът му се дължи и на формацията, която е избрал.

Всички тези примери показват трайна тенденция на присъствие на хора от шоубизнеса в политиката. Избирателите се доверяват на публични фигури, които поемат ангажимент, че ще се грижат за хората. Знае се, че Слави лично е помагал на мнозина, и то искрено. Но той е феномен от друг порядък, не като останалите звезди в политиката. Популярността носи гласове и симпатия, като най-често за такива кандидати гласуват българи без категорични политически пристрастия.

“Всеки с телефон освен шоузвезда може да стане и политически лидер – не ти трябва партия като медиатор, а само телефон – обяснява политологът Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи пред “24 часа – 168 истории”. – Това създава проблеми в политическата система, защото такива хора няма как да налагат програми, а и самото шоу се променя.”

“Единственото ново в последните години е преминаване на политиката на други релси – повече шоу и социални мрежи – коментира изпълнителният директор на “Галъп интернешънъл“ Първан Симеонов. – Такава е вълната, новите технологии водят до това, че който има лайкове, има и гласове. Макар и невинаги. С полк. Николай Марков, от чиято партия влезе и певецът Етиен Леви, се получи.”

Но не всички са толкова успешни като Ицо Хазарта,

Трифонов и солиста на група „Трик“. Има и контрапримери – през 2014 г. за вота на хората се бореха много от най-популярните фолкпевци – Азис, Софи Маринова, Тони Стораро, но нито един от тях не успя да се класира. Може би тук значение има и партията, която ги издигна и към която нямаше особени симпатии – “Евророма” на Цветелин Кънчев. Но тук има още един нюанс – самите им привърженици не ги припознаха като свои избраници.

Също безуспешно за евродепутат освен Христо Петров се пробва и Маргарита Хранова, която даже влизаше в ръководството на една от двете малки формации мандатоносители при кабинета на Симеон Сакскобургготски – Партия на българските жени. А народният певец Владимир Кузов бе депутат цял мандат – първо от “Атака”, а после независим.

Защо едни от тях се прехвърлят в политическото поприще, а други – не, очевидно не зависи от броя на фенската им маса. Причините са различни.

“Зависи доколко човекът е само в шоуто и доколко е в бизнеса. Където е повече бизнес, има успех – казва политологът Теодор Славев. – Макар и в различни сектори, и при шоуто, и в политиката става въпрос за управление на процеси и хора.”

Според Славев за резултата на партия МЕЧ на бившия спортен министър Радостин Василев

е допринесло и участието на фолкпевицата Роксана.

Факт е, че трите им процента бяха постигнати заради ниската избирателна активност.

Значение по мнението на политолога има и доколко хората от шоубизнеса се ангажират с конкретни лични каузи, вместо като класическите политици да имат отношение по данъчна, социална, външна и финансова политика. Именно тези конкретни казуси ги прави успешни. Примерно Ицо Хазарта през цялото време акцентираше върху своите срещи с децата, настанени в социални домове. Вероятно ще продължи с подобни жестове и в Европарламента. Друг успешен шоумен в политиката – Слави Трифонов, влезе благодарение на тезите за намаляване на партийните субсидии, референдума за мажоритарна избирателна система и разбира се, умението да увлича хората.

“Много помага личната харизма, многото последователи. Когато си в шоубизнеса,

хората ти се доверяват, защото те познават.

Невинаги обаче това ще ти донесе успех, но е предпоставка”, добави Славев.

Според социолога Първан Симеонов няма общо правило кой ще уцели шестицата.

“Просто някои попадат в точното време, за да се издигнат – обяснява той пред “24 часа – 168 истории”. – Политиката е тайминг. Напоследък не само в България, но в целия западен свят се забелязва търсене как тя да се освежи чрез новите медии. Те я демократизират. Така се предотвратява появата на екзотични явления, които са израз на безизходицата. Всеобщият достъп до социални мрежи води дотам, че през шоу, скечове, пародия се прави политика.”

Симеонов добави, че вотът за представители на шоубизнеса е протестен, с цел да бъдат ударени другите от статуквото. Такъв е случаят със Слави Трифонов, който и в 50-ия парламент ще има своя парламентарна група. Социологът припомни, че “Атака” влезе през 2005 г. през тв предаване, което лидерът ѝ водеше. Години по-късно същия модел следваше и Николай Бареков със своята “България без цензура”. Едно от първите решения на Корнелия Нинова като лидер на БСП беше да пусне партиен тв канал.

“Ние, които нямаме тик-ток, не разбираме, че там съществува отделен свят, с отделни битки, но видяхме, че оттам води появата си “Величие”. Няма какво да направим, политиката вече ще е такава. Тя престава да бъде класическа затворена професия – добави Симеонов. – Има много механизми на общуване между политик и избирател, но вече става главно чрез социалните мрежи. Това е апел към младите, за да имат стимул да гласуват. Може да не харесваме избора им, но това е реалността.”

Участието на шоумените обаче крие и определени рискове.

“Политиката е най-сериозното човешко занимание и изисква професионализъм в огромна степен – казва още Славев. – Шоуто е 24/7 атракция и хората очакват да получат моментално забавление. В един момент политиците също започват да се държат по този начин.” Политологът даде пример с изследвания в САЩ, които са проучвали колко време отнема на политиците да се запознаят с коментарите от последните минути и изводите са, че не им остава време да се подготвят по съществените държавнически въпроси.

В България нагласата на обществото е точно такава – да получим незабавно забавление, като се започне с приложенията в телефона, доставката на храна, шоу каналите и се стигне до политиката, добавя Славев. В този смисъл хората от форматите и музиката отговарят на изискванията. Неслучайно Слави Трифонов стигна до подкрепящ партньор в четворната коалиция, когато премиер бе Кирил Петков.

Към този фактор се прибавя още един – че у нас има свръхфокус върху личността и това предопределя търсенето на харизматични и познати личности. „Това прекалено съсредоточаване върху лидерите измества дебата за идеите – добавя Славев. – Ние забравихме какво са партиите – хора, обединени около еднакви ценности и идеи. Шоумените идват, използвайки популизма като стратегия и тактика. Но тя рухва, когато трябва да вземеш реално решение.“

Разбира се, хората са различни.

Ицо Хазарта е по-сериозен, отколкото беше Митьо Пищова,

който през 2016 г. се яви като кандидат-президент. Компания като вице му правеше Радо Шишарката. Да, двамата забавляват публиката, но тя не пусна гласа си за тях. Те получиха подкрепата на едва 14 964 души.

Митьо Пищова днес официално издига кандидатурата си за президент

Митьо Пищова днес официално издига кандидатурата си за президент

„Всичко е въпрос на мяра, уцелване на момента и вълната“, добави Първан Симеонов. Според него има значение и кой предлага съответните музиканти и артисти.

А в последните години вече се развиват ютюбър или тиктокър политиците. Но явлението не е типично българско, нито е ново.

„Ако започнем от най-известния пример – актьорът и водещ на тв програми Роналд Рейгън става 40-ия президент на САЩ, преминем през Арнолд Шварценегер, който бе губернатор, и стигнем до Доналд Тръмп и Володимир Зеленски – тяхната кариера тръгва от телевизията, но са и предприемачи – обяснява Славев. – Имаме нови звезди, които не са просто водещи в старите големи медии, но и бизнесмени.

Много е важен контекстът, времето, в което излизат на сцената подобни личности. В обществата тлеят конфликти, които търсят разрешение. Партиите искат подкрепа от такива популярни хора – спортисти, музиканти, лекари, таланти, за да достигнат до периферия, положителна легитимация, но партиите си водят традиционните политики.

Към тези процеси се добавя още един. Кризата при политическите лица води до търсенето на популярни личности.

Зеленски беше суперизвестен тв водещ, но беше с много нисък рейтинг като президент преди войната. В нея той доказа, че изправен пред предизвикателства за съществуването на нацията и своето собствено съществуване, прояви лидерски качества, на които би завидяла всяка нация.“

Но и България не прави изключение от тази тенденция, тъй като и тук имаме политик, използващ с лекота похватите на шоуто.

„Бойко Борисов е самороден талант, изявите му често забавляват публиката, но не може да се отрече, че е и ефективен партиен лидер – казва Славев. – Преди 4 години ГЕРБ бяха в абсолютна политическа изолация, перспективите не бяха положителни, но за 2 години нещата се промениха. Просто Борисов има талант и харизма, за да консолидира партията си.“

Така че шоуто ще продължи да присъства в политиката, а доколко един известен човек ще допринесе за доброто на избирателите си, е въпрос на съчетание на много негови качества и обстоятелства. Невинаги популярността и ефективността съвпадат, но понякога се случва.

Източник: 168 Часа

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече