Не е виц: И на Тато не му стигала заплатата

0

За Тодор Живков имаше много вицове и самият той обичал да ги разказва. Имаше и реални весели случки и събития, на които той е главният герой, но те се разправяха тихомълком. После се появиха мемоари и свидетелства на хора, работили близо до Тато. Ето някои любопитни истории, разказвани от тях:
 

Януари 1986 г. Среща на Живков със Секретариата на ЦК. На негов въпрос Васил Цанов обяснява, че Никола Василев – бивш първи секретар на ОК на БКП във Велико Търново, не работи добре като секретар на Министерството на горите, пиел и бъзикал жени.

Живков казва:

– Да му се увеличи заплатата до заплатата на зам.- министър, за да има пари за „бъзикане“.

  ***

  Преводач на Тодор Живков при посещението му във Франция е Нино Николов – дипломат и поет.

– Как върви преводът, Нино – пита го веднъж Тодор Живков с очакване той да го похвали пред компанията, която се събира всяка вечер, за да направят преглед на деня.

– Добре, добре, другарю Живков, добре говорите и аз го превеждам по-интелигентно – изтървава се Нино.

Силно смутен, веднага се поправя:

– Пофранцузвам малко фразите.

Всички прихват да се смеят, но най-много Живков и Мара Малеева. Само външният министър Иван Башев стои като истукан.

  ***

    В началото на 70-те години Людмила Живкова и поетесата Лиляна Стефанова са на специализация в Лондон. На Стефанова ѝ се налага да се върне за малко в София.

Още на другия ден спешно я привикват при Тодор Живков. Посреща я напрегнат и мрачен и между тях се провежда следният разговор:

– Вярно ли е, че в Лондон Мила носи шапка?

– Вярно е.

– Значи е вярно?! – Живков е бесен.

– Значи наистина ме направи за смях!

– За смях? Как за смях, другарю Живков, страшно ѝ отива.

– Отива ѝ значи. Затова е тръгнала да ме посрами с шапка! С перо ли е?

– Не, не, това са обикновени шапки от изкуствена слама, лакирани, с периферия, обърната нагоре. Без пера и финтифлюшки. Конфекция. Всички млади жени и студентки ги носят. Тъмносини, бежови, кафяви… По две лири.

– А ти носиш ли шапка?

– Нося.

– Значи и двете с шапки, като английската кралица.

– И в Москва след войната руските студентки носеха касторени шапки с периферия и бяха…

– Ушанки, ушанки носеха – грубо я прекъсва Живков. – А това, дето му викат „мини“, и това ли носи Мила?

След този въпрос поглежда към Лиляна Стефанова и вижда, че и тя е в мини.

И промърморва, сякаш се е срутил целият социалистически свят:

– Яснооо…

    ***

  Среща на Тодор Живков с актьори. Шефът на Кинематографията Павел Писарев държи кратка реч и благодари на Живков, че е като меценат на българското кино.
На другия ден Живков пита съветника си Димитър Методиев:

– Абе, Митко, какво искаше да каже Писарев с това, че съм „меценат“?

  ***

  След поредния кинофестивал във Варна в “Евксиноград” е организиран коктейл, на който присъства и Тодор Живков. Не е поканен обаче Петър Слабаков, който успява да влезе през един прозорец, така както си е по къси панталони и джапанки.

Охраната на Живков веднага го „обезврежда“, но Живков им нарежда да го пуснат, та това е големият актьор Петър Слабаков. Келнерите поднасят чашка на неканения гост, който се чуква с Първия и с целия си непукизъм го пита:

– Стига ли ви заплатата, другарю Живков?

– До средата на месеца е добре, но към края вече имам затруднения – отговаря Живков.

  ***

  Тодор Живков гледа пиеса в Народния театър и след спектакъла кани артистите в ресторанта на последния етаж. Започва да говори за пиесата, за театъра, но се отплесва за нередностите в икономиката.

Започва да ги изрежда и всеки път приключва острата си тирада с въпросите: „Кой е виновен?“, „Кой е виновен?“, „Трябва да се накажат виновните…“.

След поредния въпрос „Кой е виновен?“ някъде от масовката се изправя Георги Мамалев, още млад и слабичък, вдига два пръста и казва:

– Аз съм виновен, другарю Живков…

  ***

  „Комбина“ е поръчан от МВР, но някои от големите фуражки не харесват готовия филм. Те са против в него да се говори за „организирана престъпност“ и „канал за наркотици“. В България такива проблеми няма! Несъгласните началници организират специална прожекция за Живков с надеждата, че ще ги подкрепи. Той обаче е категоричен:

– Чудесен филм бе, другари, какво искате?! За пръв път виждам някой да заобича човек от милицията, ха-ха-ха…

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече