Тъмните тайни от миналото: Людмила Живкова погълната от Агни Йога

0

Виден представител на “червените принцеси”, привлечени от Индия, е и Людмила Живкова. Като дъщеря на Тодор Живков тя често го придружава в посещенията му в чужбина и така попада за първи път в екзотичната страна още през 1969 година. 

Явно още тогава е била очарована, което личи и от малкото запазени снимки от официалната държавна визита. Впоследствие мнозина са писали за връзките ѝ с далечната страна и разказите им невинаги съвпадат, да не говорим, че в тях понякога има и сериозни противоречия, примесени с легенди и слухове.  

Официално се знае за три нейни пътувания до субконтинента

(последното непосредствено преди кончината ѝ през 1981 г.), но по някои сведения, инкогнито със самолет през Лондон, тя е била там много пъти.

Дъщерята на бившия Първи с Индира Ганди.
Дъщерята на бившия Първи с Индира Ганди.

По свидетелства на нейни близки, разказвани и пред “24 часа – 168 истории”, в детските си години Людмила не се отличавала особено от другите деца на партийни функционери у нас. Така например преди време Дамян Дамянов, синът на Райко Дамянов, който я помнел от най-ранните ѝ години, разказа пред изданието, че като всяко нормално момиче и тя се увличала по бижута и луксозни дрехи. В същото време, за разлика от брат си Владимир, още като момиче се отнасяла с отговорност и към държавната кариера, която неизбежно чертаел произходът ѝ. 

Така, когато майка ѝ Мара Малеева умира през 1971 г., Людмила Живкова, тогава едва 29-годишна, вече влиза в ролята на първа дама. Тя е учила изкуство и история в Оксфорд и Москва, където придобива любов към културата и определено е водена от силното желание да остави следа в нея. Неоспорим факт е, че през краткия си живот

тя винаги търси връзка с духовното

и се опитва да разчупи тесния партиен шаблон, който ѝ налага скучна роля в тоталитарното общество. За целта още в началото на 70-те години се заобикаля с учени, писатели, поети и художници, като Александър Фол, Любомир Левчев, Богомил Райнов, Светлин Русев и др., които имат огромно влияние върху възгледите ѝ. И в много случаи благодарение на нея наистина се разчупват каноните на тясната партийност. Според запазените документи, в началото такъв е случаят с преоткриването на наследството на културата на траките по нашите земи, което става изцяло по нейна инициатива. Но точно тогава я сполетява голямо нещастие, когато през 1973 г. едва не загива в автомобилна катастрофа.

Тя оживява и оздравява благодарение на помощта на Петър Димков и източните методи на лечение. Скоро

главоболието изчезва, дори белегът на челото се скрива

Лили Димкова, дъщерята на лечителя, разказва, че Людмила и баща ѝ с часове разговаряли на духовни и окултни теми и тя често казвала, че би приела отново болките и е благодарна за катастрофата “заради промяната в мен”.

Наред с това се запознава с упражненията на йога, силата на самовнушението и започва все повече да се интересува от тайните механизми на съзнанието. Първата “ерес”, която я завладява, е книгата “Живата етика” (Агни йога) на Елена Рьорих. Според нея Вселената има обща духовно-енергийна същност, наречена пространствен Огън.

Людмила Живкова на посещение в Ауровил като министър на културата.
Людмила Живкова на посещение в Ауровил като министър на културата.

Живкова започва да търси хора съмишленици, които да я подпомагат в реализирането на идеите ѝ. Тя се интересува от всичко в парапсихологията и вселенските тайни – трансцеденталната медитация, учението на Махариши, хиндуизъм, будизъм, езотерика… 

Отявлена поклонничка на индийската култура, Людмила се занимава с йога, става вегетарианка и стриктно

следи теглото ѝ да не надвишава 48 килограма

В резултат отслабва драстично и започва да се облича само в бяло – цветът, който изпълвал човешката аура. Изпълнява ритуали и някои твърдят, че дори се свързва с известен индийски гуру, който я напътствал в живота. Успоредно с това продължава и главоломното ѝ издигане в партийната йерархия. 

Член на Политбюро, през 1976 г. Живкова става и шеф на Комитета за наука, култура и изкуство с почти пълна власт да решава какво да се печата, излъчва и изпълнява в България.

Като любимо дете на Тодор Живков, тя разполага и с почти неограничен ресурс от власт и средства, с които да реализира желанията си.

Постепенно, макар да е основен стълб на режима на баща си, се превръща и във водач на особена форма на несъгласие, като се опитва да разчупи стерилния конформизъм на комунистическата идеология в духовната сфера. Този факт, както и неизбежното и израстване,

предизвиква раздразнението

не само на старите марксистки кадри у нас, а даже и на съветското ръководство.

Но без да влизат в битка с партийните норми, Людмила и обкръжението ѝ се обръщат към космополитния потенциал на изкуството и духовността, а Индия е жизненоважен източник и на двете. Среща се с политици, с Далай Лама, увлича се по езотеричните идеи на Рудолф Щайнер, изследва методите на Мария Монтесори – децата да намерят сами своите таланти, тъй като бъдещето на света е заложено в тях. Не само кани у нас, а и посещава руския художник Светослав Рьорих, син на Николай и Елена Рьорих, който заедно със съпругата си Девика Рани живее в Бангалор.

В Индия Живкова е привлечена и от Ауровил, където наследничката на Шри Ауробиндо – Мира Алфаса, е култивирала общност, практикуваща смесица от духовни традиции. Малко преди смъртта си – от 19 до 27 февруари 1981 г. –

Людмила Живкова отново е на поклонническа визита в Индия

Официално заминава там за откриването на изложбата “Тракийското изкуство по българските земи” и подписване на нова програма за културен обмен между двете страни. Вестник “Работническо дело” отразява посещението на Людмила Живкова в Ауровил – “селището – мост между миналото и бъдещето, където можели да живеят хора, готови да служат на Божественото”. Там тя засадила 1300 рози – колкото са годините на България по това време. 

Според запознати, в разговори Людмила е признавала, че в Индия е била посветена в тайното братство на упанишадите (богоизбрани последователи на Брахма, вярващи в наличието на единна световна душа, която живее във всяка човешка душа).

Година след нейната смърт в Ауровил почитат паметта й с изложба, а и досега я помнят с дълбоко уважение, като “една прогресивна българка”, а тя, въпреки противоречивата си личност, остава завинаги свързана с любимата си Индия.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече