Последните изчисления на един от синдикатите показва символично изчисление на сумата за издръжката на живота, но те не отразяват новите цени на тока и ВиК услугите в страната, влезли в сила от 1 юли. Затова с пълно право можем да кажем, че поскъпването на издръжката на домакинствата ще продължи.
Дори в дома да има пенсионери, то в семейството с две деца трябва двамата родители да работят и то със заплати 2200-2300 ;в., за да могат да покрият разходите си. Не става дума само за храна, плащане на сметки. Немалка част от хората, обикновено най-бедните, са принудени да теглят бързи кредити, за да могат да плащат битовите си сметки. Лихвите по тези кредити винаги са непосилни за хората и те изпадат в дългова спирала.
Дори нормалните потребителски и ипотечни кредити у нас са много по-скъпи, отколкото в страните от еврозоната. И причината е именно, защото България все още не е член на този валутен съюз. Рано или късно ще ни се наложи да вземем държавен заем и лихвата ще бъде между 8 и 10 на сто, което ще натовари с допълнителни разходи скромния бюджет на държавата. Независимо от това ежемесечно продължава да се емитират дълго-ви облигации. Доходността по тях за купувачите, която трябва да се плаща от нашата хазна, също непрекъснато се вдига. Това е един от начините да стимулираме интереса на инвеститорите. В началото на годината доходността е била 2,8-3,0%, а сега вече – 3,84 на сто.
Наред с това прогнозите за изпълнението на бюджета остават песимистични. Ръстът на БВП ще е максимум 2%. Приходите в хазната не вървят по план, но пък разходите се увеличават с бързи темпове Една от причините са честите избори и властта иска, не иска- раздава пари.
Хвърлят се средства за субсидии на бизнеса, на когото трябва и на когото – не. Непрекъснато се увеличават заплатите в обществения сектор, от които няма възвращаемост. Липсата на държавни стимули за инвестиции в икономиката, страната ни си остава износител на суровини и полуфабрикати, а не на продукция с висока добавена стойност, от която най-много се печели. Конкурентната ни способност в последните години се понижава и вече сме на 58-мо място от 67 държави, обхванати от тази статистика. Вече 17 месеца наред индустрията ни върви надолу. Другата причина за спада на износа ни е рецесията в държавите, които са най-голе-мите ни търговски партньори. При това положение инфлацията няма да може да се укроти, което ще поражда необходимостта от ръст на доходите, но качеството на живота няма да се повишава и все повече ще изоставаме от останалите страни в Европейския съюз.
Често ми се задава въпросът дали спадът на икономиката у нас ще доведе до тревожен ръст на безработицата у нас. На нея влияят основно 2 фактора. Единият е образованието, осигуряващо за икономиката добре подготвени кадри. Тази сфера у нас отдавана е под всякаква критика. Изключение са много умните деца, печелещи олимпиади по цял свят. Другият важен фактор е демографският – все по-малко български граждани са в трудоспособна възраст. Скоро на всеки пенсионер ще се пада само по един работещ, който се осигурява. Подобна ситуация е контрапродуктивна.
Не бива да забравяме, че доста по-младите и образовани хора не искат да остават в родината. Отиват в напредналите страни, предлагащи им по-високо качество на живот – повече спокойствие и сигурност. Редно е да се запитаме кой държавен сектор у нас работи нормално? Образованието бълва по 40% функционално неграмотни. Разни секретарки размахват дипломи за виеше образование, но нерядко се оказва на практика, че са си ги купили или са ги придобили по друг начин.
Те не знаят как се пише закон, как се работи и какво е най-важното, което трябва да се направи за България, за да не бъде вечно на опашката на ЕС.
Да не говорим за здравеопазването, където човек си плаща здравните вноски, но при нужда трябва да доплаща големи суми за лечението си. В коя нормална държава има подобно нещо – никъде. Да не забравяме, че цените на лекарствата у нас се покачват не с дни, а с часове. В същото време народът ни е болен, защото здравната профилактика е само на хартия. Парадоксът на нашата здравна система е, че годишният й бюджет е цели 8 милиарда, но те се харчат неефективно. Затова и в ловенето държавни и общински здравни заведения недостигът на кадри е огромен, особено в провинцията. Средната възраст на медицинските сестри в България е 70 години, а на лекарите почти 60.
Най-добре се развива държавната и общинската администрация. Там е пълно с партийни назначения на големи заплати. 700 000 души са в тази сфера, които не създават нищо, като изключим армията, полицията, пожарната.
Липсва и визия за развитие на страната. Как няма да е така, след като служебните правителства в последните няколко години са били повече време на власт, отколкото редовните. За да се развие и приеме стратегия за бъдещето на една държава и да се реализира, трябват поне 2-3 или 4 години. Кое редовно правителство е изкарало над 9 месеца? Не е работа на служебните кабинети, имащи за задача само подготовката на изборите, да правят стратегия за развитие на държавата. Засега, за съжаление, у нас отново не се задава редовно правителство. Призивите за надпартиен експертен министерски съвет не вършат работа, защото никой няма да поеме отговорност за неговите действия.
Не бива да забравяме, че скоро няма да видим пари по Плана за възстановяване, а също и от другите еврофондове и една от основните причини е политическата нестабилност.
Доста от партиите в НС са евроатлантици, но още не е гласуван окончателно Закона за приемане на еврото. Защо не се изпълняват ускорено необходимите мерки за влизането ни в еврозоната и по този начин кредитите и за бизнеса, и за домакинствата да поевтинеят. Както е тръгнало не е сигурно дали и през 2026 г. ще станем част от еврозоната.
Време е да се стегнем и да си вършим работата. Защо цените на тока от производителите до крайните потребители (фирми или домакинства) скача петорно? Не е ли това спекула или пък за пари, които трябва да се заделят за властимащите и за политиците? Време е да се преработи Законът за политическите партии и те да нямат право да получават дарения кеш.
