„Горката“ Емилия Масларова била несправедливо обвинена в корупция от „лоши хора”

Делото съсипало политическите й кариера, пенсионирала се на „Позитано”

Заради некадърно написан обвинителен акт от прокуратурата, бившата социална министърка Емилия Масларова, заместникът й в министерството Димитър Димитров и бизнесменът Михаил Методиев ще получат солидно обезщетение. Тези дни стана ясно, че Масларова ще вземе над 70 000 лева, Димитров вече осъди прокуратурата за над 60 хил. лева, а Методиев – за над 10 хил. лева. Съдът им присъжда тези обезщетения, понеже бяха съдени с години и накрая оневинени заради т.нар. златен ремонт на социалния дом в Стара Загора, глътнал над 11 млн. лева.

Пред съда свидетелите им се кълнат, че докато делото тече с години, те търпят големи щети. Когато започва процесът срещу Масларова, тя е на 60 години, а когато го прекратяват, е вече на 71. Проточилото се дело, според съда, унищожило не само възможността за възстановяване на политическата й кариера, но и всякакви възможности за развитие и благоприятна промяна. Това четем в решението на магистратите, които й дават 70 бона обезщетение. Преди това, през 2019 г. Масларова осъди България в Страсбург, заради нарушената презумпция за невинност и тогава прибра 5000 евро.
Подобни мъки се оказа, че е преживял и заместникът й в социалното министерство Димитър Димитров. Свидетелите на неговата лична драма обясняват, че той бил принуден да работи като „експерт на „Позитано” 20, където му било „трудно да развие себе си” и така „след дълга политическа кариера той приключи до навършване на пенсионната си възраст само като експерт към БСП на „Позитано”. Пак според показанията на свидетели: „неговите приятели, с които общуваше, малко останаха около него, намираше, че го гледат по-различно и му нямат доверие”. Нещо повече, „на определени случаи, кръгла годишнина или сватба не беше поканен, породено единствено от това, че той беше, по тяхна преценка, в тежка ситуация, затова, че беше подсъдим.” Само че свидетелите явно не помнят, че Димитър Димитров в последните дни от управлението на Станишев е пратен на доста хубава работа – определен е за шеф на Държавната агенция за българите в чужбина. Той обаче така и не я оглавява, понеже на власт идва ГЕРБ и шеф на Агенцията става протежето на покойния Божидар Димитров – Райна Манджукова.
Иначе Димитър Димитров, който през 2005 г. става заместник на Масларова, преди това е депутат от БСП, а в годините на соца е несменяем зам.-кмет по строителството, а след това и по социалните въпроси в Стара Загора.
Веднага да уточним, че другите подсъдими в процеса за златния ремонт, са все съмишленици и приятели на Емилия Масларова и до един са тясно свързани със Стара Загора. Нещо повече, още от 90-те години те владеят ключови позиции в политиката и бизнеса в този град. Самата Масларова пък стана професор в Тракийския университет в града.
Михаил Методиев, който ще трябва да се утешава само с 10 бона обезщетение, е управител на фирмата „Стара Загора 2007”, извършила ремонта на социалния дом. Той е управител на тази фирма, а 99% от собствеността й държи специализираната в търговия с горива „Конкордия”, свързана със семейния приятел на Масларова – Венцислав Драганов. Той също е от оневинените по делото и само за него още не се е чуло, че е осъдил прокуратурата. Навремето е бил служител от Държавна сигурност в Стара Загора. Методиев и Драганов са семейни приятели на Масларова и на покойния й съпруг Антон Масларов. Факт е също, че ремонтираният от тях „Центъра за предлагане на комплексни социални услуги” в Стара Загора протича много скоро след скъпото преустройство. Експерти бяха изчислили, че за един квадратен метър ремонт в него са похарчени по над 2400 лева и то в онези години. По-евтино е щяло да излезе, ако е била вдигната нова сграда.
Емилия Масларова не веднъж се заканваше, че ще съди журналисти и издания, които са написали, че е присвоила 11 млн. лева от този ремонт. Твърдеше, че за това я обвиняват „лоши хора”. Обаче не друг, а бившият социален министър Тотю Младенов заяви, че са похарчени рекордните 19 млн. лева. Днес тази сума не звучи чак толкова внушително, но за далечната 2007 г. покупателната им сила е многократно по-голяма.
Самата сграда, около която се върти интригата, е била вдигната за Работническата болница. Оказва се обаче, че оригиналната документация за нейното строителството мистериозно е изчезнала. Затова не може да се сравни какво е било изградено и какво е трябвало да се възстановява и ремонтира, за да се превърне сградата в социален дом. Не е ясно и как е изчислена стойността на обществената поръчка. Въобще всичко е така направено, че да няма нито следи, нито улики, нито виновни.
Самата обществената поръчка за реконструкцията пък е била обявена с условие кандидатите да са доказани строителни фирми, с оборот не по-малко от 5 млн. лева за последните 3 години. „Стара Загора 2007”, която печели поръчката, е регистрирана на 10 декември 2007 г., точно три дни след като са били осигурени милионите за реконструкцията и повече от месец, след като е обявена обществената поръчка.
Масларова и Димитров сега се жалват, че са били оклеветени и са преживели тежко съдебния процес, но навремето доста бързо са уредили приятелите си с хубави обществени поръчки. Разбира се, пред съда Масларова казва, че не тя е избирала изпълнителите на поръчката и допълва, че съпругът й Антон Масларов, който междувременно почина преди няколко години, има право да работи и да има свой живот.
Разбира се, „Стара Загора 2007” взема поръчката и веднага прехвърля работата на подизпълнители, а наетите работници според разследването се сдобиват с по няколко договора – и трудови, и граждански, като част от схемата за точенето на пари.
Очевидци дори разказват, че докато се ремонтира обекта с парите на социалното министерство, започва и голямо обновление на хотела на Венцислав Драганов – „Армира” в Старозагорските минерални бани, което приемаме, че е чисто съвпадение. Мястото е известно още като „хотела на Масларова”.
Интересен момент по делото е, че още на второто заседание основният свидетел Тодор Павлов, на когото прокуратурата уж е осигурила защита за 3 месеца, се отказва от показанията си, дадени по време на разследването. Той отрича да е прекарвал в автобус пликове с пари за Масларова по заръка на Венцислав Драганов. Признава обаче, че е ял бой от двама непознати.