78-годишна жена от Бургас е починала от легионерска болест, съобщиха от Регионалната здравна инспекция. Предполага се, че заразяването е станало след пътуване до Турция. Случаят е първи от началото на годината у нас.

Възрастната жена постъпва с двустранна пневмония и остра дихателна недостатъчност в Реанимацията на Университетската областна болница в Бургас на 9 февруари. Бърз уринен тест установява причинителя – бактерията легионела, потвърждава го и Националния център по заразни и паразитни болести. Въпреки предприетото лечение жената е починала на 18 февруари, поясни д-р Мирослава Киселкова, директор на Дирекция „Надзор на заразните болести“ в РЗИ.

Жената е пътувала извън страната в края на януари месец. Била е на екскурзия в Турция. Предположението е, че се е заразила по време на пътуването. В случая се отчита възрастта на жената и множеството придружаващи заболявания, които е имала, съобщава БНР Бургас.

Легинерската болест може да протече като леко грипоподобно заболяване или като тежка пневмония. Заразяването става чрез вдишване на аерозол заразен с легионелни бактерии.

Това най-често се случва в банята от душовите слушалки и когато ние влезем, за да си вземем душ и ако този воден аерозол, тази мъгла, която се получава е заразена при вдишването му и ако човекът е с компрометиран имунитет, напреднала възраст, пушач и придружаващи заболявания би могъл да се разболее от по-тежката форма.

Профилактиката включва най-вече дезинфекция на водопроводната система, подчерта експертът.

Тези места за настаняване, особено в нашия регион се ползват сезонно, тоест те имат момент, в който не работят и ако не е направена една хубава дезинфекция преди и след сезона на водопроводната система рискът от поява на такова заболяване при лица които са туристи е много голям.

Ангажимент за това имат собствениците и ползвателите на тези обекти.  Легионерската болест не бива да се подценява, смъртността при нея е около 20%, посочват лекари.

За цялата минала година в Бургаска област не е регистриран нито един случай, но в страната са установени 17 .

Материалът КОШМАР: Първа жертва на легионерската болест нас е публикуван за пръв път на Байрак.

Зетят Адриан се води колумбиец, но във вените му тече индианска, испанска, италианска и ливанска кръв

Тежка е царската корона! Това то знаем от знаменитата реплика на цар Асен Първи към неговия убиец Асенко, както го е опитал в своята драма Васил Друмев още през 19 век. Но и в следващи времена не по-лека е била президентската капа от вида на каскета на Тодор Живков или пък такето на първия демократично избран президент Желю Желев.

Тези двамата наши държавници бяха нещо като единство и борба на противоположностите, пише „Минаха години“. Единият бе последният наш тоталитарен диктатор, а другият  – първият ни демократичен дисидент, но и двамата произхождаха от дълбоките недра на селския бит, та затова Тато го титлуваха „човек от народа“, а Желю докрай си остана народен човек, който не подозираше, че да ловиш ръце по селски с голи ръце си е чисто бракониерство според закона.

Дотук с аналогиите между тези двамата, защото и досега наследниците на родата на Тато почти всеки ден са обект на медийно внимание, докато дъщерята, зетят и внучките на Желю Желев са почти неизвестни на широката публика. И това надали е чиста случайност, защото крушата не пада по-далече от дървото. Приживе Желев беше един скромен и честен човек, с нелек житейски път и съдба, която му поднесе доста горчиви хапове и в обществен, и в личен план. Предполага се, че той и жена му Мария са възпитали в скромност и почтеност и двете си дъщери, едната от които – Йорданка, си отиде по нелеп и трагичен начин.

Но по-голямата – Станка, оцеля в бурните водовъртежи на времето и намери смисъла на своя живот в изобразителното изкуство и грижите по двете си дъщери Ана-Луна и Мила.

А историята ѝ е достойна за описание. Още докато баща ѝ беше президент, Станка избра да остане далеч от българското политическо блато и съпровождащите го гнусни клюки и отиде през 1993 г. в Париж да учи графичен дизайн, а в свободното време да се посвети на любимото си занимание – рисуването на картини. 

И там, в столицата на световното изкуство, през 1998 г. между нея и колумбиеца Викмар Адриан пламва искрата на любовта, така, както може да бъде между две души, посветени на изящното.

Всъщност не са се запознали нито на изложба, нито по склоновете на Монпарнас, а в един клуб за танцуване на салса в Париж. След 8-годишен любовен роман двамата се венчават през януари 2006 г., а през есента се ражда първата им дъщеря Ана-Луна. Сестричката ѝ Мила се появява на бял свят през април 2008 г., и то също в Париж.

„Чудихме се как да я кръстим, понеже Ана е доста палава, искахме Мила да бъде миличка. Оттам дойде и името ѝ. Не обичам дългите имена“, обяснява Станка Желева в едно от редките си интервюта.

Адриан се води колумбиец, но във вените му тече индианска, испанска, италианска и ливанска кръв, което отчасти предопределя и многостранните му интереси. Хем учи теория на изкуството, хем специализира като декоратор, графист, организатор на изложби, че даже по едно време на българска територия вече сглобява авангардни мебели от части на… стари руски самолети. Това направо удивило Желю Желев, когато веднъж се отбил да ги види в жилището им в „Младост“, а вътре стърчала огромна перка от съветски аероплан. 

Но това станало вече през 2009 г., когато младото семейство се преместило от Париж в София за радост на дядо Желю и баба Мария, макар че децата бърборели на някаква дивна смесица от български, испански и френски. Но дядо и баба не се предали и чак до смъртта си при всяка възможност четели на внучетата  си книжки на български език.

Ето какво разказва Станка за своите деца: Ана е по-креативна и много отнесена, сякаш наистина живее на луната. Същевременно е много емоционална, има невероятна фантазия и чувствителност, обича сама да разказва и пресъздава приказки. От съвсем мъничка протяга ръчички към книгите. Мила, която видимо прилича на колумбийка, всъщност е повече българка. Даже и по-сдържано приема родината на баща си, когато решихме да отидем за два месеца в Колумбия. На голямата ѝ харесва, обича да пътува и преживява нещата темпераментно. Но децата ни въобще не приличат на нас, обобщава Станка. 

Добрият коректив при възпитанието на децата за някои неща са били баба Мария и дядо Желю. Тя им разказвала приказки, а той им купувал шоколади. Но президентът Желев никога не можал да каже „не“ на внучетата и те му се качвали на главата, особено когато отивали в село Грозден при баба и дядо.

Мария Желева напусна този свят през 2013 г., а Желю две години по-късно, отнасяйки със себе си колорита на едно размирно време. Станка, Адриан, Ана-Луна и Мила останаха с незабравимите спомени за тях.

Но точно по това време се появява сериозен здравен проблем при по-голямата им дъщеричка Ана-Луна. Ето какво разказва за това Станка пред Нова тв: „Всичко стартира, когато моето дете беше на 8 г. и половина. То беше по принцип много пламенно момиче, усмихната и в никакъв случай не ѝ се спеше. В детската градина това непрестанно беше огромният проблем, че не спи на обяд. А през нощта спеше, имаше доста здрав сън. И в един миг взе да заспива денем, което беше доста необичайно. Стана извънредно нервна, почна да се кара със сестра си. Започна да ходи всяка седмица на терапевт, което несъмнено ѝ помагаше. През нощта имаше кошмари, през 15 минути се събуждаше с крясъци, искаше да спи на запалена лампа, тъй като виждаше сенки. В училище също заспиваше, спадна ѝ успехът, стана изключително раздразнителна. Много бързо взе да качва килограми. Беше напрегната и изтощена.“

След 6 г. без диагноза най-накрая се установило, че това е рядката болест нарколепсия. Известно е, че у нас има по-малко от 10 сертифицирани експерти, които могат да я разпознаят сполучливо. Сред тях е и доктор Петър Чипев, който оказва помощ на детето на Станка. И проблемите се решават. 

Материалът Една от внучките на Желю Желев страда от рядка болест е публикуван за пръв път на Байрак.

Началникът на политическия кабинет на правителството на Кирил Петков Лена Бориславова обяви с пост в социалните мрежи, че отборът на „Продължаваме промяната“ е единен, като допълва, че е болна от грип, но не уточнява дали е просто настинка, или пък е коронавирус.

Във Facebook тя настоява, че правителството и премиерът 6 месеца водят битка за цялата държава

„Битката в момента не е за ББР, а за цялата държава. Битката е за това дали в четвъртък сутрин ще се събудим с чувство на облекчение или с желание за емигриране? Дали ще оставим егото или страхът да ни водят? Дали си мислим, че при едно ново раздаване на картите ще се „уредим“ по-добре или поне ще „накажем тези, които заради битките и идеалите си са ни отнели спокойствието… Да успокоя „доброжелателите“, #промянатапродължава и целият отбор сме единни и по-мотивирани от всякога!“

Бориславова добавя и послепис, в който уточнява, че в момента, в който се възстанови от грипа, се връща в отбора.

Има и втори, като в него та я е категорична, че „Продължаваме промяната“ ще довършат битката за Капитан Андреево, а и всички следващи.

Ето и пълния текст на изказването й: 

„Май 2021 – Кирил Петков като служебен министър започва битката за държавната Банка за развитие (ББР), която под ръководството на ГЕРБ раздава 2 млрд. лв. на 8 съмнителни компании с неясни бизнес цели и при невнятно добри непазарни условия, вместо да подпомага малки и средни предприятия, както е длъжна по закон;

Юли 2021 – вписан е новият надзорен съвет на ББР (въпреки протакването на БНБ, въпреки неоснователното оспорване в съда от страна на бившето ръководство на банката, въпреки заканите).

Януари 2022 – след извървяване на всички съдебни фази от Търговски регистър успешно са отписани старите членове на надзора на ББР. Да, чак тогава …

Първо тримесечие 2022 – ББР излиза на печалба; отпуснати са 81 нови кредита и лизингови сделки на малки и средни предприятия.

12 месеца … Точно толкова време отнема битката от край до край за една единствена институция в милата ни завладяна и дълги години крадена България.

А сега си представете битката за цялата държава … 6 месеца?! Дали?

Едва ли …

Междувременно… по казуса ББР:

Старите големи кредити на въпросните 8 компании … е, без изненада – изпадат в неизпълнение, т.е. няма кой да върне онези 2 млрд. лв.

Наказани няма…

Прокуратурата се е самосезирала, само че не за просрочените кредити или увреждането на държавния ресурс, а заради договор, сключен с кантората, подпомогнала новото ръководство в първите дни на битката.

Жълтите медии на ГЕРБ и ДПС и те ревностно участват в битката от ден едно. През май 2021 си мислех, че най-голямата лъжа за мен може да бъде, че лично получавам заплата от ББР в размер на 14 000 лв. на месец. 12 месеца по-късно осъзнавам, че просто ми е липсвало въображение.

Нищо, човек се учи, докато е жив, хеле ако си жена!

И така … почти година по-късно битката не е само за ББР, а за цялата държава. Битката е за това дали в четвъртък сутрин ще се събудим с чувство на облекчение или с желание за емигриране? Дали ще оставим егото или страхът да ни водят? Дали си мислим, че при едно ново раздаване на картите ще се “уредим” по-добре или поне ще “накажем” тези, които заради битките и идеалите си са ни отнели спокойствието…

Да успокоя “доброжелателите”, #промянатапродължава и целият отбор сме единни и по-мотивирани от всякога!

П.С. А щом се възстановя от грипа, с радост ще застана отново до този отбор от смели и борбени хора!

П.С. 2: ще довършим битката за Капитан Андреево. И всички следващи.

TBC“

Материалът Кирчовата Лена заплете мистерия каква болест я мъчи, заговори за емигриране е публикуван за пръв път на Байрак.