Kaufland България преструктурира своето корпоративно ръководство – Михаил Петров напуска компанията като председател на Управителния съвет, считано от веднага.

Ръководството на Kaufland България поема Петя Владимирова, досегашен член на Управителния съвет и Директор на Дирекция „Централни отдели“. С тази стъпка компанията предприема категорични действия в отговор на обществения дебат около настоящото производство на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)“. Това обявиха от Kaufland България.

„Избраният през последните дни тон от напускащия ръководител за България, както и историческите сравнения, не съответстват на ценностите, културата и принципите на Kaufland и Schwarz Групата. Изрично се разграничаваме от тези изказвания.

Поднасяме своите искрени извинения на нашите клиенти, българската общественост, както и на институциите в страната за така създаденото впечатление и неуместните сравнения. Kaufland и всички негови служители застават по всяко време зад уважението, надеждността и конструктивния, делови диалог“, заяви Франк Шуман, председател на Управителния съвет на Kaufland.

Какво точно каза Петров, който беше и главен изпълнителен директор на Kaufland България – че Kaufland е толкова голям, че ако тръгне по „бобслея надолу“, фалитът на КТБ ще се стори на управляващите като пролетен бриз. Тези думи предизвикаха изказвания от политици от целия спектър – от управляващите, през лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и съпредседателя на „Да, България“ Ивайло Мирчев, които определиха думите като проява на неуважение.

„Много се радваме, че в лицето на Петя Владимирова начело на Kaufland България застава опитен ръководител. Тя притежава ясен фокус върху стабилността, приемствеността и надеждността. Петя Владимирова е част от корпоративната група от август 2007 г. – вече почти 20 години е заемала различни ръководни позиции в направленията „Продажби“ и „Експанзия“ и има съществен принос за изграждането на Kaufland България“, добави Шуман.

Търговската верига е категорична: Независимо от смяната в ръководството, Kaufland България запазва своята позиция в текущото производство пред КЗК. Компанията категорично отхвърля обвиненията в нелоялни търговски практики и разчита на обективна и безпристрастна проверка на аргументите по предвидения законов ред пред компетентните съдилища.

Същевременно Kaufland потвърждава безусловно своята отговорност като един от най-големите работодатели и ще продължи да бъде надежден партньор за клиентите, както и за своите доставчици, сред които са и множество български производители.

Материалът Kaufland България обяви смяна на изпълнителния си директор е публикуван за пръв път на Байрак.

Или защо в България продължаваме да се сърдим на бизнеса, че прави бизнес, докато политиците, които носят отговорност за състоянието на икономиката, се крият зад евтин патриотизъм и морални възмущения

„Вроденият порок на капитализма е неравното разпределение на благата; вродената добродетел на социализма е равното разпределение на лишенията.“

Тази сентенция, приписвана на Уинстън Чърчил, вероятно е един от най-кратките и точни начини да бъде описано фундаменталното противоречие между две икономически системи. И макар да звучи цинично, в нея има повече икономическа истина, отколкото в десетки политически речи, изпълнени с патриотизъм, социална чувствителност и възмущение от големия бизнес.

Има нещо, което сякаш забравихме в България. Бизнесът и моралът не са едно и също нещо. Нещо повече – те невинаги вървят ръка за ръка. Бизнесът има интереси, цели, инвестиции, разходи, приходи и акционери. Неговата основна задача е да бъде печеливш. Не да бъде социален работник, не да изпълнява политически поръчения и не да компенсира икономическите неудачи на държавата.

Това не означава, че бизнесът трябва да бъде поставен над закона. Не означава, че корпорациите могат да правят каквото си поискат, нито че потребителите трябва да бъдат оставени без защита. Означава единствено, че трябва да започнем да разграничаваме икономическата логика от политическата реторика и моралните претенции.

Защото в противен случай рискуваме да се върнем към едно мислене, от което уж отдавна сме се отказали.

Помня началото на 90-те години. Бях малък, но помня как майка ми ми обясняваше, че иска магазините да бъдат пълни. Дори да не може да си позволи всичко, дори да няма достатъчно пари, тя искаше да има стока. Искаше да има избор. Искаше да влезе в магазина и да знае, че нещо може да бъде намерено.

Това беше времето на празните магазини, на дефицита и на икономика, в която наличието на пари невинаги означаваше, че можеш да си купиш онова, което искаш.

Днес, няколко десетилетия по-късно, сме стигнали до любопитен обрат. Имаме пълни магазини, международни вериги, огромни логистични системи, конкуренция и достъп до стоки, за които преди трийсет години можехме само да мечтаем. И въпреки това част от политическия ни елит сякаш изпитва носталгия по икономическата логика на времето, в което държавата определяше кое колко струва, кой какво произвежда и кой какво може да си позволи.

Последният повод за тази демонстрация на икономическо неразбиране е реакцията около изказването на Михаил Петров и последвалите политически и обществени нападки срещу него и „Кауфланд“.

Изведнъж социалните мрежи се напълниха с възмутени коментари. Политически лидери, държавници и самопровъзгласили се защитници на националния интерес започнаха да говорят за арогантност, колониализъм, национално достойнство и необходимост от защита на българския производител.

Само че зад цялата тази патетика стои един изключително прост въпрос: какво точно очакваме от една частна корпорация?

“Кауфланд” е част от Schwarz Group – голяма международна корпоративна група, която развива търговска дейност, инвестира, управлява вериги за доставки и се конкурира на различни пазари. Нейната цел е да прави бизнес и да реализира печалба. Не да създава щастие за българските политици, не да обслужва предизборните им послания и не да се съобразява с политическата чувствителност на всяка социална група.

Това е капитализмът. Харесва ни или не.

И тук идва първото голямо противоречие в българската политическа реакция. Години наред същите политически среди настояваха България да привлича чуждестранни инвестиции, да отваря пазара си, да създава условия за международни компании и да се интегрира в глобалната икономика. И когато тези компании дойдоха, инвестираха, изградиха инфраструктура, наеха хора и започнаха да развиват дейност, изведнъж се оказа, че не разбираме защо защитават собствените си интереси.

Какво всъщност очакваме? Международната корпорация да дойде в България, да вложи милиони, да поеме пазарен риск и след това да започне да се държи като благотворителна организация, защото някой политик е решил, че това е правилното поведение?

Нека бъдем сериозни.

Ако Михаил Петров беше направил същото изказване в Съединените щати, вероятно нямаше да предизвика такъв мащаб на политическа истерия. Не защото американският бизнес е по-морален, нито защото американските потребители са по-малко чувствителни, а защото там отдавна съществува установена култура на разбиране на корпоративните интереси и на отношенията между бизнеса и държавата.

Корпоративният ръководител представлява компанията, която управлява. Той защитава нейните инвестиции, позиции и икономически интереси. Това е неговата работа. Не е длъжен да се харесва на политическите партии, нито да говори така, че да получи одобрението на всяка публика.

Може да бъде критикуван за думите си. Може да бъде оспорван. Може да се дискутира дали начинът, по който е изразил позицията си, е бил подходящ. Но да се превръща едно корпоративно изказване в национален въпрос, в битка за достойнството на България, е не просто прекалено. То показва сериозно неразбиране на природата на икономическата система, в която живеем.

Има и още нещо.

Глобата, наложена от Комисията за защита на конкуренцията, е съвсем отделен въпрос. Ако тя е законосъобразна, обоснована и подкрепена с достатъчно доказателства, тя трябва да бъде понесена. Ако компанията смята, че санкцията е неправомерна, има право да я оспори по съдебен ред. Именно затова съществуват регулаторните органи и съдебната система.

Това е институционалният ред.

Но нека не смесваме правото на държавата да санкционира едно дружество с политическото желание да извлече дивиденти от неговата реакция. Още по-малко трябва да превръщаме регулаторното производство в своеобразен спектакъл, в който политиците раздават морални присъди, а социалните мрежи изпълняват ролята на съд.

Ако има нарушение, то трябва да бъде доказано. Ако има санкция, тя трябва да издържи съдебния контрол. Останалото е шум.

И тук стигаме до един от най-големите проблеми на българската политическа действителност: евтиният популизъм, който системно замества икономическата компетентност.

Не Kaufland разгради българското селско стопанство. Не “Кауфланд” създаде структурните проблеми на българското земеделие. Не “Кауфланд” носи отговорност за десетилетията липса на последователна държавна политика, за неефективните механизми на подпомагане, за проблемите с производителността, кооперирането, напояването, пазарната реализация и конкурентоспособността на българските производители.

Това са въпроси, за които отговорност носят българските институции и политическите управления през годините.

Но е много по-лесно да посочиш една международна корпорация и да я превърнеш в символ на всички икономически неудачи, отколкото да обясниш защо собствената ти държава не е успяла да създаде конкурентоспособна среда за местните производители.

Много по-лесно е да говориш за национално достойнство, отколкото за производителност на труда. Много по-лесно е да обвиняваш търговските вериги, отколкото да анализираш състоянието на българското производство. Много по-лесно е да се възмущаваш от цените, отколкото да обясниш как се формират те.

Защото ниските цени в една голяма търговска верига не са резултат от благотворителност. Те са резултат от мащаб, логистика, договаряне, икономии от обем, конкуренция и натиск върху доставчиците. Това са инструменти на съвременната търговия.

Разбира се, тук трябва да направим важно разграничение. Пазарната сила на големите вериги може да създава реални проблеми за доставчиците и да поражда рискове от злоупотреба с господстващо положение или нелоялни търговски практики. Именно затова има конкурентно право и регулаторни механизми. Но това е аргумент за ефективни институции и работещи правила, а не за политически линч.

И ако днес някой е решил, че трябва да нападнем „Кауфланд“ заради начина, по който развива бизнеса си, нека бъде последователен. Тогава трябва да подложим на същата критика и „Фантастико“, и останалите големи търговски оператори, които работят по сходна пазарна логика.

Защото проблемът не е в националността на капитала. Проблемът е в правилата, по които той функционира.

Иначе се получава абсурдът да приемаме една бизнес практика за нормална, когато е реализирана от българска компания, и за колониализъм, когато зад нея стои чуждестранен инвеститор.

Това не е патриотизъм. Това е икономически провинциализъм.

Същата логика важи и за Левон Хампарцумян, например, който защитава позицията на бившия си работодател. Можем да харесваме или да не харесваме неговите аргументи, можем да ги оспорваме, можем да не харесваме дори самия него, но не можем да се преструваме, че е някаква изненада един човек с дългогодишен опит в банковия сектор да защитава интересите и логиката на голяма финансова институция.

Какво да очакваме от него? Да защитава политическия комфорт на хора, които нямат нищо общо с корпоративната среда, в която той е изградил професионалната си кариера?

Това е същият фундаментален проблем: отказът да приемем, че различните участници в икономиката имат различни интереси. И че не всеки, който защитава интереса си, непременно е враг на обществото.

Не по-малко комична е и употребата на думата „арогантност“. Тя се превърна в универсално политическо оръжие, с което се замества липсата на икономически и професионални аргументи. Вместо да се обсъжда съдържанието на едно изказване, се атакува характерът на човека, който го е направил. Вместо да се отговори на тезата, се поставя под съмнение личността.

Това е най-лесният начин да избегнеш същинския разговор.

И тук не става дума за защита на Михаил Петров. Не става дума и за защита на “Кауфланд” или Schwarz Group. Става дума за нещо много по-важно: за необходимостта да започнем да мислим за икономиката като за икономика, а не като за продължение на политическата пропаганда.

Една голяма компания може да бъде полезна за икономиката и едновременно с това да има практики, които заслужават критика. Може да осигурява работни места, да инвестира милиони и да плаща данъци, но същевременно да защитава агресивно търговските си интереси. Тези неща не се изключват взаимно.

Това е сложността на капиталистическата икономика. Тя не предлага идеални участници, а система от интереси, конкуренция, стимули, правила и институции.

И може би точно това е, което трябва да научим.

Политиците не са длъжни да харесват бизнеса. Бизнесът не е длъжен да харесва политиците. Но и двете страни трябва да разбират правилата, по които функционира системата. Държавата трябва да създава предвидима регулаторна среда, да защитава конкуренцията, да санкционира нарушенията и да гарантира върховенството на закона. Бизнесът трябва да спазва тези правила и да носи отговорност за действията си.

Това е нормалното съжителство между държавата и частния капитал.

А не истеричните изблици в социалните мрежи, в които всяко неудобно корпоративно изказване се превръща в национална обида, а днес пък Михаил Петров е най-големият враг на държавата. Истината е, че Михаил Петров е един голям професионалист, който ежедневно се грижи за благоденствието освен на Kaufland, но и на над 20 000 български семейства.

Най-големият проблем на България не е, че има големи международни корпорации. Проблемът е, че все още не сме изградили достатъчно силна собствена икономическа среда, която да може да се конкурира с тях. Не сме създали достатъчно конкурентоспособни производители, не сме изградили устойчиви вериги за доставки и не сме създали институционална предвидимост, която да насърчава дългосрочните инвестиции.

И вместо да говорим за това, ние се занимаваме с „арогантността“ на един изпълнителен директор. Мен ако питате, големите шефове на Schwarz Group в Германия трябва да поздравят Михаил Петров за позицията му, а не обратното.

Това е подмяната.

Има нещо дълбоко лицемерно в политическото поведение на хора, които години наред са призовавали за повече капитализъм, повече инвестиции и повече свободен пазар, а днес се възмущават, когато капиталът започне да действа според собствената си логика.

Не можеш да искаш инвеститорът да дойде, да вложи парите си, да поеме риска, да създаде работни места и да развие бизнеса си, а след това да му обясняваш, че трябва да се държи според политическите ти очаквания. Това не е икономическа политика. Това е опит за управление на бизнеса чрез емоции.

И накрая, нека припомним нещо, което би трябвало да бъде елементарно за всеки, който претендира да разбира от икономика.

Основният принцип на пазарната икономика е свободното определяне на цените и разпределението на ресурсите чрез механизма на търсенето и предлагането. Не платежоспособността, чувствителността или политическите предпочитания на дадена социална група или политическа прослойка определят този фундаментален механизъм.

Това не означава, че обществото не трябва да се грижи за хората с ниски доходи. Означава, че социалната политика трябва да се провежда чрез социални инструменти, а не чрез политическа намеса в пазарната логика и превръщането на бизнеса в изкупителна жертва за държавните провали.

Защото капитализмът не обещава равенство. Той обещава възможност за икономическа инициатива, конкуренция и създаване на богатство. Дали тази възможност ще бъде справедливо разпределена, зависи и от институциите, законите и политиките на държавата.

Но едно трябва да е ясно: ние отдавна не живеем в социалистическа планова икономика. Живеем в пазарна икономика. И ако някой все още не е разбрал разликата, проблемът не е в Михаил Петров, не е в „Кауфланд“ и не е в Schwarz Group.

Проблемът е в неговото собствено неразбиране на света, в който живее.

Защото истината е проста, а тя е, че 99% от днешните онлайн революционери, само миг след като затворят своя бунтовнически фейсбук, търчат по чехли към „Кауфланд“ за да си купят от евтините моркови. Последното обаче е тяхната голяма тайна. Как мислите, Михаил Петров ли им е виновен за лицемерието?

Материалът АКТУАЛЕН КОМЕНТАР: Капитализмът не е социална програма, а политическият популизъм не е икономическа политика е публикуван за пръв път на Байрак.

Kaufland България ще обжалва наложената от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоба в размер на над 75 млн. евро. Компанията оспорва изцяло обвиненията на регулатора и смята, че решението му не отразява коректно обстоятелствата по случая. Това стана ясно от изказване на изпълнителния директор на дружеството Михаил Петров по време на събитие на Сдружението за модерна търговия.

„Нямам търпение да идем в съда и акта на КЗК да го направим на пух и прах“, заяви Петров.

Той съобщи, че юристите на компанията вече са направили подробен анализ на решението и подготвят обжалването му. По думите му актът на комисията съдържа сериозни пропуски и аргументи, които ще бъдат оспорени пред компетентните институции.

Петров изрази и притеснение от последиците, които подобни действия на регулаторните органи могат да имат върху големите търговски компании и икономическата среда в страната. Според него е важно институционалните решения да се основават на ясни аргументи и да отчитат ролята на търговските вериги в икономиката.

„Спрете, защото „Кауфланд“ е много голям, ако продължите – фалитът на КТБ ще ви се стори като летен бриз“, каза той.

Принос за икономиката и българските доставчици

По данни на компанията за последните 20 години дейността ѝ е генерирала обща добавена стойност от 13,7 млрд. евро за българската икономика. Прекият принос към държавния бюджет чрез данъци и такси по цялата верига възлиза на 1,9 млрд. евро, а инвестициите в заплати и осигуровки за служителите и доставчиците достигат 2,7 млрд. евро.

В момента Kaufland България има 71 магазина и два логистични склада в 35 града. Компанията осигурява работа на около 8800 души, а според собствените ѝ оценки цялостната ѝ дейност поддържа приблизително 50 000 работни места в икономиката.

Дружеството посочва, че 87% от доставчиците на стоки в магазинната му мрежа са български. Над 120 земеделски предприятия доставят местни плодове и зеленчуци целогодишно.

Сред инициативите за подкрепа на българското производство е програмата за договорено изкупуване на селскостопанска продукция, стартирала през 2019 г. Само през 2025 г. чрез нея са реализирани 24 млн. кг българска продукция.

От Kaufland заявиха, че ще използват всички предвидени в закона възможности, за да защитят позицията си пред българските и европейските институции.

„Компанията спазва стриктно приложимите национални и европейски разпоредби и ще защити правата си с всички законови средства пред компетентните български и европейски институции“, посочиха от дружеството в официалната си позиция.

Материалът Директорът на веригата: Спрете, защото „Кауфланд“ е много голям и ако тръгне надолу, фалитът на КТБ ще ви се стори като пролетен бриз е публикуван за пръв път на Байрак.

Големите търговски вериги се обявиха в защита на „Кауфланд“ след наложената от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоба от 75,6 млн. евро, пише actualno.com. Сдружението за модерна търговия (СМТ), в което членуват водещи компании от сектора, определи санкцията като безпрецедентна не само за България, но и за европейската практика, и предупреди за влошаване на бизнес средата.

От СМТ подчертават, че признават ролята на регулаторните органи и задължението им да следят за спазването на закона. Според организацията обаче ефективният контрол трябва да обхваща всички участници във веригата на доставки, като същевременно се гарантира баланс между техните права и интереси.

В декларацията си търговците изразяват тревога от размера на наложената на „Кауфланд“ санкция и предупреждават, че административната намеса в пазарните отношения създава натиск върху бизнеса.

„Точно затова искаме да изразим своята загриженост по отношение налагането на санкции с безпрецедентен не просто за България, но и за европейската практика размер от страна на КЗК“, посочват от сдружението.

Оттам припомнят, че многократно са предупреждавали за последиците от постоянните промени в законодателството, които според тях изместват пазарните механизми и ги заменят с административна намеса в търговията.

„Вчера това стана факт. През последните месеци е налице рязко влошаване на бизнес средата, което обезкуражава инвестициите, вреди на конкуренцията и не подобрява положението на потребителите“, заявяват от СМТ.

Организацията настоява за открит диалог между бизнеса и институциите, както и за промени в законодателната и регулаторната рамка, които да гарантират повече прозрачност, предвидимост и пропорционалност в съответствие с принципите на правовата държава и пазарната икономика.

От СМТ представят и статистика за европейската практика. Според данни на Европейската комисия, цитирани от сдружението, общият размер на всички глоби в ЕС за нелоялни търговски практики в периода 2022-2024 г. е 41,9 млн. евро при общо 754 случая.

Материалът Бизнесът предупреди за натиск след рекордната глоба на КЗК срещу „Кауфланд“ е публикуван за пръв път на Байрак.

Kaufland България обяви, че ще преразгледа инвестиции от 200 млн. евро в страната заради наложената от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоба от над 75,6 млн. евро. Търговската верига категорично отхвърля обвиненията в нелоялни търговски практики спрямо български производители на хранителни продукти и определя санкцията като необоснована и несъразмерна.

В официалната си позиция компанията заявява, че спазва всички приложими национални и европейски разпоредби и ще защитава правата си с всички законови средства пред компетентните институции в България и Европейския съюз. Kaufland може да обжалва глобата в съда в 14-дневен срок.

Kaufland: Глобата е безпрецедентна за европейската практика

От компанията оспорват не само основанията за санкцията, но и нейния размер. Според Kaufland наложената от КЗК глоба от 75 653 706 евро е лишена от обективно основание и противоречи на европейските стандарти за пропорционалност. 

В подкрепа на позицията си търговската верига посочва данни на Европейската комисия, според които общият размер на всички наложени глоби в ЕС за нелоялни търговски практики между 2022 и 2024 г. възлиза на 41,9 млн. евро при общо 754 случая.

Така санкцията срещу Kaufland България надхвърля близо два пъти общата стойност на глобите, наложени в целия Европейски съюз за посочения тригодишен период, според цитираните от компанията данни.

„Размерът на въпросната глоба е лишен от всякакво обективно основание и е напълно несъразмерен спрямо европейската практика“, заявяват от Kaufland.

Под въпрос са инвестиции за 200 млн. евро

Най-сериозното предупреждение в позицията на компанията е свързано с бъдещите ѝ инвестиции в България. Kaufland обявява, че заради действията на КЗК може да преразгледа изцяло инвестиционните си планове, които предвиждат вложения от 200 млн. евро само през следващите три години.

Нещо повече – търговската верига възнамерява да препоръча и на компанията майка Schwarz Group да преоцени инвестиционните си намерения за българския пазар.

„При тези обстоятелства ще бъдем принудени да преразгледаме изцяло бъдещите си инвестиции в страната, сред които планирани 200 милиона евро само през следващите три години“, посочват от Kaufland.

Така спорът между един от най-големите търговци на хранителни стоки в страната и антимонополния регулатор вече поставя въпроси, които надхвърлят конкретната санкция и засягат бъдещото инвестиционно присъствие на компанията в България.

Компанията напомня за приноса си към българската икономика

В позицията си Kaufland подчертава, че отдава огромно значение на принципите на правовата държава и припомня мащаба на дейността си на българския пазар.

Според представените от веригата данни от навлизането ѝ в България досега тя е създала добавена стойност за близо 14 млрд. евро, а служителите ѝ са над 8500. 

От компанията уверяват, че въпреки конфликта с КЗК ще продължат да осигуряват достъпни и качествени продукти за потребителите и да поддържат партньорствата си с местните производители.

Защо има такава глоба?

По-рано КЗК (Комисията за защита на конкуренцията) обяви, че решението е на база секторно проучване на пазара на храни, започнало преди година и половина. Интересен факт – изрично КЗК казва, че е образувано производство и срещу „Максима България“ ЕООД, която управлява веригата „Т-Маркет“, но засега КЗК не казва да има глоба за нея.

Всъщност глобите за Kaufland са три и са следствие на производства по Глава 7б от ЗЗК (Закона за защита на конкуренцията):

Първата санкция е защото според КЗК Kaufland изисква от доставчиците намаление от позиция на силата на доставните цени на техните продукти. Глобата е 21 899 757 евро, които се равняват на 1,58% от общия оборот на веригата за 2025 година.

Втората е защото според КЗК Kaufland приспада от доставните цени възнаграждения за предоставяни от веригата услуги на доставчици. Глобата е най-голямата – 31 854 192 евро или 2,2% от общия оборот на веригата за 2025 година.

Третата е защото Kaufland „поставя необосновани прегради“ пред доставчиците при договарянето на поискано от тях увеличение на доставните цени, като „недобросъвестно се удължава и забавя преговорния процес“. КЗК не посочва в прессъобщението си какви точно са преградите, но в пълното решение казва „(…) включително по отношение началната дата“ на валидността на увеличение на доставните цени, което е предмет на договоряне – само че от решението излиза, че КЗК се съобразява с поисканата от доставчик дата за влизане в сила на решение за по-високи доставни цени, без да е обяснено защо. Обаче за КЗК е „преграда“ искането на търговската верига за обосновка защо да се вдигат доставните цени и искането за повече време да бъде даден отговор релевантно ли е. Аргументът – сега цените на суровините се променяли бързо и доставчикът нямал време да чака. Глобата в случая е 21 899 757 евро – 1,58% от общия оборот за 2025 година.

Материалът Kaufland ще преразгледа 200 млн. евро инвестиции в България заради наложена нова глоба е публикуван за пръв път на Байрак.

Над 150 медоносни дръвчета, храсти и цветя бяха засадени около логистичния център на компанията

Над 400 служители на Kaufland България и техните семейства оставиха работните ангажименти на заден план, за да прекарат един незабравим ден, посветен на природата, децата и споделените моменти. Тазгодишният семеен празник на компанията се проведе в централния склад в с. Стряма и събра екипите от логистичната база и Пловдив.

Събитието започна с обща зелена кауза – родители и деца обединиха сили в мащабна акция по озеленяване. На площ от 3 декара около логистичния център бяха засадени над 150 медоносни дръвчета, храсти и цветя. Инициативата има за цел да подкрепи биоразнообразието и пчелната популация в района, като същевременно покаже на най-малките как с личен пример можем да направим света по-зелен и приветлив.

„В Kaufland вярваме, че грижата за служителите не приключва с края на работния ден и не се изразява само чрез условията и придобивките на работното място. За нас е важно да създаваме подкрепяща среда, в която хората се чувстват ценени не само като професионалисти, но и като личности със своите семейства и близки. Семейният празник е един от най-хубавите поводи да покажем на колегите си колко ценни са за нас“, коментира Александра Маринова, старши специалист обучение развитие и мотивиране в Kaufland, която има водеща роля в организирането на събитието.

Празникът продължи с много игри, забавления и усмивки, доказвайки, че най-успешните екипи се раждат там, където има споделени ценности и истинска грижа – както към хората, така и към природата.

„Семейният празник е още един израз на разбирането на Kaufland, че зад всеки успешен екип стоят не само мотивирани професионалисти, но и техните семейства, които са важна част от живота им. С подобни инициативи създаваме възможности за общуване извън ежедневната работна среда, укрепваме чувството за принадлежност и даваме възможност на децата да се докоснат до света, в който работят техните родители“, коментира Сами Хаджиев, ръководител Централен склад.

Материалът Kaufland събра над 400 служители и техните семейства на празник, посветен на децата и грижата за природата е публикуван за пръв път на Байрак.

Българският научноизследователски кораб в сряда отплава към Антарктида

Българският военен научноизследователски кораб (НИК 421) „Св. св. Кирил и Методий“ отплава от Морска гара „Варна“ към Антарктида, като заедно с научното оборудване на борда поема и вкус от дома за участниците в експедицията.

За пета поредна година Kaufland България подкрепя работата на българските учени и екипа на експедицията, като осигурява близо 30 тона хранителни и нехранителни продукти.

На борда, заедно с основния екипаж, пътуват курсанти от Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, както и двама представители на Българска телеграфна агенция (БТА). По план пътуването до Ледения континент ще продължи 45 дни, като ежедневното меню на борда е подсигурено както с основни хранителни продукти – варива, брашно, олио, консерви, месо и млечни изделия, така и с традиционни български вкусове, напомнящи за дома.

Част от дарението са близо 400 бурканчета лютеница Брей!. Тя е не само важна част от менюто на българските участници, а и любим подарък за международните изследователски екипи от съседните бази.

В дарението са включени още туршия и слънчогледова халва, която също предизвиква любопитство сред чуждестранните участници. Сред сладките продукти има още и бисквити и пудинг. С тях готвачът на експедицията приготвя бисквитена торта за всеки участник, който празнува рожден ден по време на престоя на Ледения континент.

По време на 35-ата българска антарктическа експедиция ще бъдат реализирани над 35 научни проекта, а работата на българската база ще продължи до март 2027 г. За първи път 12 проекта ще бъдат изпълнени от борда на българския научноизследователски кораб. В тях ще участват и учени от Германия, Румъния и Гърция, като част от първите изследвания ще бъдат проведени в протока Брансфийлд.

Останалите учени, полярни изследователи и логистици ще се присъединят към експедицията в Южна Америка. Участниците в 35-ата българска антарктическа експедиция ще отпътуват общо на седем групи.

Материалът Kaufland изпрати близо 30 тона продукти за 35-ата Българска антарктическа експедиция е публикуван за пръв път на Байрак.

Всеки 50 евро, изразходвани с Mastercard, издадена от УниКредит Булбанк, дават шанс за награда

Трима късметлии, които пазаруват в Kaufland, ще имат възможност да спечелят незабравимо изживяване за двама на полуфиналите на UEFA Champions League. Кампанията стартира на 2 ноември и ще продължи до 13 декември 2026 г. Всяка от трите големи награди включва двоен билет за полуфинален мач от турнира, самолетни билети за двама, две нощувки в хотел, трансфери между летището и хотела и застраховка при пътуване.

За да се включат в играта, клиентите трябва да пазаруват в Kaufland със своя Mastercard, издадена от УниКредит Булбанк. Всеки изразходвани 50 евро с една карта в периода на кампанията дават право на едно участие в тегленето, независимо дали сумата е достигната с една или повече покупки. Така например покупки на обща стойност 100 евро дават две участия, а 150 евро – три. Необходимо е клиентите да се регистрират и чрез специалната онлайн форма на кампанията до 13 декември.

Освен трите големи награди участниците могат да спечелят и 150 рекламни артикула на UEFA Champions League – 50 тениски, 50 раници и 50 бутилки.

Пълните условия на играта вижте тук.

*Картата Mastercard трябва да бъде издадена от УниКредит Булбанк.

Материалът Пазарувай в Kaufland с Mastercard* и спечели пътуване за двама на полуфиналите на Шампионска лига е публикуван за пръв път на Байрак.

Тази година участниците сами избират своите ментори, а програмата преминава под мотото „На фокус“

Kaufland България даде старт на ново издание на вътрешната си менторска програма K-Mentoring. От септември до декември служители от различни звена ще участват всеки месец в тематични семинари, индивидуални сесии и неформални срещи за обмен на опит с четирима професионалисти от компанията. Мотото „На фокус“ подчертава умението да насочваме вниманието си към най-важното в свят, изпълнен с динамика и изобилие от информация.

Програмата стартира през 2024 г., когато участниците бяха разпределени в предварително сформирани двойки ментор и менти. Тази година форматът е различен, като всеки участник сам избира от един до четирима ментори за индивидуални сесии според личните си цели и интереси.

В ролята на ментори и лектори влизат професионалисти от компанията с експертиза в областта на изкуствения интелект, контрола и бизнес стратегията, корпоративните комуникации, процесите и системите и управлението на хора. Четиримата основни ментори са Деница Панова, ръководител направление Data & AI, Николай Миланов, ръководител направление „Контролинг“, Ралица Лазарова, експерт „Корпоративни комуникации“ и Александър Иванов, ръководител направление „Процеси и системи“. Всеки от тях ще изнесе и групов семинар пред всички участници.

Специален гост е Анна Панчева, директор „Човешки ресурси“, която ще представи лекция, насочена към мотивацията и вдъхновението.

„Истинското лидерство започва със способността да управляваме собствения си фокус, преди да насочим този на екипа. Да сме фокусирани не означава просто да изолираме разсейванията, а съзнателно да избираме къде да вложим енергията си. Новото издание на K-Mentoring е възможност за всеки колега да постави личното си и професионално израстване на фокус в една подкрепяща среда“, споделя Анна Панчева, директор „Човешки ресурси“ в Kaufland България.

„Програмата е изключителна възможност за обмен на реален практически опит между различните звена в компанията. В динамиката на ритейл сектора комуникацията отдавна не е просто въпрос на PR, тя е свързващият елемент между различни отдели и процеси. Когато общуваме с фокус и яснота, ние премахваме бариерите, изграждаме доверие и превръщаме експертизата на всеки колега в споделена добавена стойност за целия бизнес”, допълва Ралица Лазарова, експерт „Корпоративни комуникации“.

Участниците в тазгодишната програма са служители от Централния офис и от филиали в София, Перник и Пловдив с поне една година опит в компанията. За да участват, те преминават през предварителен подбор с мотивационно писмо, в което представят своите „суперсили“ и областите, в които искат да се развиват.

С новото издание Kaufland продължава да развива менторството като част от корпоративната си култура и да създава възможности служителите да учат един от друг, да обменят практически опит и да надграждат уменията си.

Материалът Служители на Kaufland учат от водещи професионалисти във вътрешната менторска програма K-Mentoring е публикуван за пръв път на Байрак.

Потребителите могат да проверяват наличностите и да наемат паркомясто онлайн, а новият хипермаркет на ул. „Любляна“ става деветата локация в проекта

Свободните паркоместа, които Kaufland България предлага под наем в девет свои обекта в София, вече могат да бъдат проследявани и наемани през обща онлайн платформа.

Системата позволява на потребителите да проверяват наличните паркоместа на едно място, да изберат най-удобната за тях локация и да заявят месечен абонамент изцяло онлайн. Услугата предоставя допълнително удобство за жителите на райони с ограничени възможности за паркиране, които живеят в близост до магазините на Kaufland, включени в проекта.

Платформата обединява информацията за всички локации, включени в проекта „Паркоместа под наем“, сред които са хипермаркетите на Kaufland в столичните квартали „Овча купел“, „Младост“, „Военна рампа“, „Изток“ и „Манастирски ливади“. Системата улеснява достъпа до информация за свободните места и условията за тяхното ползване, като потребителите могат да направят своя избор и да преминат през целия процес по наемане и заплащане дистанционно, без необходимост от посещение на място.

Успоредно с развитието на дигиталната услуга Kaufland продължава да разширява и мрежата от обекти, в които предлага паркоместа под наем. Най-новата локация е откритият през октомври хипермаркет на ул. „Любляна“ 46 в столичния квартал „Овча купел II“. Той става деветият магазин на веригата, включен в проекта, като първоначално предоставя 10 паркоместа за месечен абонамент. Хипермаркетът разполага с общо 199 места за паркиране, част от които вече са достъпни и за жителите на района чрез услугата.

За да наемат паркомясто, потребителите трябва да изберат желаната локация през платформата, след което да влязат с Google акаунт или да създадат собствен профил. След потвърждение на условията за ползване се въвежда регистрационният номер на автомобила, за който ще важи абонаментът. Плащането се извършва онлайн с банкова карта, Google Pay или Apple Pay, а седем дни преди изтичането на абонамента системата изпраща автоматично напомняне за подновяване. Достъпът до наетото паркомясто е денонощен.

Проектът „Паркоместа под наем“ стартира пилотно през 2023 г. с идеята да предложи допълнително решение на проблема с паркирането в жилищните квартали на София. Оттогава Kaufland постепенно разширява обхвата му, като предоставя възможност част от паркинг инфраструктурата на своите хипермаркети да се използва от живущите в района срещу месечен абонамент.

Материалът Свободните паркоместа под наем в Kaufland вече могат да се проследяват онлайн е публикуван за пръв път на Байрак.