Само с две минимални присъди приключва делото „Чернобил“ у нас след ядрената авария на 26 април 1986 г. в съветската атомна централа „Ленин“ в Украйна.

Въпреки очевидната вина на държавното и партийното ръководство в социалистическа България, което копира у нас затаяването на истината в Москва. Въпреки предупрежденията на лекари и учени, че трябва да бъдат взети мерки, за да се намалят щетите от разпространената радиация. 37 г. по-късно вече е ясно, че броят на косвените жертви ще продължава да расте не още няколко поколения, а столетия напред.

Взривът

Централата се намира на 15 км от украинския град Чернобил и на 3 км от градчето на енергетиците Припят. В 1,23 ч. московско време на 26 април 1986 г. избухва експлозия в 4-ти енергоблок, докато се провеждат изпитания на системите за сигурност. Взривът и пожарът разрушават реактора и бариерите за безопасност. Разпространението на радиацията е от най-високата 7-а степен. Първите пожарникари и спасители са изложени на огромно лъчение, за което не са предупредени. На следващия ден следобед започва евакуация на жителите на град Припят. В Европа са засечени анормално високи нива на радиацията, но съветските власти мълчат. Телеграфната агенция на СССР съобщава за взрива в Чернобил едва два дни след трагедията. Според доклад на „Грийнпийс“ радиоактивният облак засяга 13 страни в Европа и стига дори до Канада, САЩ и Япония.

Мълчанието

Централният комитет на управляващата тогава БКП у нас не информира населението за опасността. Сформиран е правителствен щаб за аварията, но той не прави нищо за защита на обикновените хора, а вероятно само за върхушката.

Председател на щаба е Григор Стоичков – зам.-председател на МС (1977-1989), негови заместници са министърът на земеделието и горите Алекси Иванов и министърът на народното здраве акад. Радой Попиванов. Секретар на щаба е проф. Любомир Шиндаров – първи зам.-министър на народното здраве и главен санитарен инспектор в страната по време на аварията. Членове са зам.-министърът на отбраната, шефът на ветеринарния контрол, зам.-председателят на Селскостопанската академия и секретарят на комисията за борба с бедствията и авариите. Управляващите налагат информационно затъмнение. В медиите се появяват само съобщения, които омаловажават истинските размери на бедствието. Населението е изложено на радиационни дъждове и консумира заразена храна.

Предупрежденията

Учени от Софийския университет и ВМА правят измервания на радиацията у нас, но мълчанието продължава дори след като те предупреждават да се вземат мерки за намаляване на щетите. Д-р Валентин Босевски ръководи експедициите за изследване на цезий и йод в човешкия организъм. Ето какво разказва той пред БНТ чак през 2016 г.: „Следяха непрекъснато къде сме, в пресата непрекъснато се бълваха измислици за онова, което вършим.“ В замърсяванията, дошли над страната ни още на 30 април, екипът от учени открива т.нар. „горещи частици“, които излъчват радиоактивност. „Ние с ядрените физици от Софийския университет доказахме, че „горещите частици“ могат да бъдат вдишани и трайно фиксирани в белодробните структури“, казва още д-р Босевски.

Бета лъчението на тези частици е възможно да предизвика канцерогенни ефекти, но резултатите от изследванията и препоръките на учените не водят до реакция на държавата. „Това е единият от парадоксите на „българския Чернобил“ – целотелесната активност, съдържанието на цезий в организма на българите се изравни с този на градските жители на Брянска област“, казва д-р Босевски.

Заедно с колегите си и Любомир Минев препоръчва замърсените тревни площи да се окосят и фуражите да се унищожат, за да се избегне по-нататъшна зараза. Пред БНТ Любомир Минев казва: „Нищо от това, което ние препоръчвахме, освен че ние сме го разпространявали сред близките си и те го прилагаха, нищо от това не беше официално приложено. Животните бяха хранени с този фураж“.

Лъжите

А кореспондентът на БНТ в Москва по време на аварията Александър Късметски признава, че получил нареждане да намери за интервю високопоставен служител, който да успокои курортистите по Българското Черноморие, че няма опасност от радиационно замърсяване на Черно море. „При самото интервю изпитвах едно тягостно чувство, че може би лъжем, може би не казваме пълната истина. Тя информацията в България беше скрита, мисля, че доста дълго време. В Москва също много бегло се отразяваше тази авария, докато целият свят знаеше“, казва пред БНТ след години Късметски.

На 7 май 1986 г. вирусологът проф. Любомир Шиндаров като зам.-министър на здравеопазването казва в изявление по телевизията, че няма опасна радиационна обстановка вследствие на чернобилската авария.

Виновните

Веднага след промените на 10 ноември 1989 г. през 1990 г. Главната прокуратура образува дело за скриването от българското общество на истината за ядрената авария. Като обвиняеми са привлечени Григор Стоичков и Любомир Шиндаров. Те са обвинени, че са нарушили нормативните документи за санитарните правила за радиационна защита и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на българското население след чернобилската авария. Съдебният процес срещу тях започва през 1991 г. и продължава до 1994 г. Двамата са признати за виновни и са осъдени – Григор Стоичков на 3 г. затвор, а Шиндаров – на 2 г. затвор. Те обжалват и през 1993 г. Върховният съд променя присъдата на Григор Стоичков, като я намалява на 2 г. През 1994 г. това решение е потвърдено, а присъдата на Шиндаров от 2 г. ефективна е променена на 2 г. условно с 4 г. изпитателен срок за скриването на истината и омаловажаването на последиците от чернобилската авария.

Григор Стоичков лежи в Софийския затвор, а след това е преместен в Казичене. През 1995 г. прекарва инсулт, освободен е предсрочно през април 1996 г., малко преди изтичането на присъдата.

Последици

Според лекари след аварията в Чернобил у нас се наблюдава скок на онкологичните заболявания и такива на щитовидната жлеза. Учените предупреждават, че ядреният разпад продължава столетия и това неминуемо ще дава отражение върху човешкото здраве.

Материалът След аварията на АЕЦ преди 37 години: Само две минимални присъди по делото „Чернобил“ у нас! е публикуван за пръв път на Байрак.

Новият съдия по делото Спас Иванчев не смее да се произнесе невинна или виновна е бивщата кметица на „Младост“

Окончателните присъди по знаковото дело за подкуп срещу бившата кметица на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева, нейната заместничка Биляна Петрова и Петко Дюлгеров се бавят вече втори месец от Върховния касационен съд, установи проверка на „Уикенд“.

Финалното последно заседание на Върховния касационен съд се проведе в началото на март, като новия съдия по делото Спас Иванчев обяви, че съдийския състав ще се произнесе в срок от 2 седмици. До този момент обаче магистратите не са обявили нито присъдите, а камо ли мотивите за решението си. „Предполагам, че съдиите все още не са успели да прочетат всички материали по делото, но наистина вече трябваше да се произнесат“, коментира преди дни Десислава Иванчева.
В самия края на съдебната сага срещу Иванчева, съдебният състав на Върховния касационен съд – Ружена Керанова, Елена Каракашева и Деница Вълкова, се оттегли от процеса, след като срещу тях

постъпи сигнал във Висшия съдебен съвет.

Според сигнала, подаден от неправителствените организации „Център за приложно-правни изследвания и практики“ и „Диалог за правосъдие“, у съдиите може да има предубеденост, тъй като адвокат Албена Белянова, която внесе гаранцията от 10 000 лв. на Иванчева, е била част от Инициативния комитет на Лозан Панов в надпреварата за президент. Лозан Панов бе председател на Върховния касационен съд, преди да се впусне в битката за държавен глава като кандидат на „Демократична България“ и да претърпи шумен провал. Така за съдия по делото бе азначен Спас Иванчев, а съдебния състав също бе изцяло подменен.
Странното забавяне на финалното решение на съда бе пророкувано от „Уикенд“, след като преди няколко месеца наши източници от съдебната система лансираха версията, че върховните съдии умищлено ще протакат решението си и навярно ще върнат делото за разглеждане отначало, уж заради пропуски на предишните две инстанции.
Според думите им, основната причина от ВКС да не искат делото да приключи окончателно е, че трябва да бъдат произнесени осъдителни присъди на обвинените за подкуп Иванчева, Петрова и Дюлгеров. Само преди няколко месеца Десислава

Иванчева роди на 48-годишна възраст

първородния си син Валентин-Александър, след като миналата пролет зачена чрез ин-витро процедура.
„При положение, че бъде призната за виновна, както сочат многобройните доказателства, Иванчева ще трябва да влезе в затвора. Тя обаче е самотна майка и бебето й следва да бъде дадено за отглеждане в социален дом. За да не бъдат въвличани в подобен сложен казус, съдиите от Върховния касационен съд ще си измият ръцете, като върнат делото отначало на първа инстанция уж заради процесуални нарушения“, категоричен е столичен магистрат, до когото „Уикенд“ се допита за становище. Според думите му, било често срещана практика съдиите от ВКС да връщат шумни и знакови дела отначало, за да прехвърлят на по-нисшите съдии „горещия картоф“.
Десислава Иванчева, Биляна Петрова и бившия кмет на „Младост“ Петко Дюлгеров, бяха зрелищно арестувани на 17 април 2018 г. пред Спортната палата в центъра на София. При обиск на служебния им автомобил криминалистите

откриха белязани 70 000 евро,

скрити в кашон в багажника на возилото. Според прокуратурата, минути преди да бъдат закопчани, Иванчева и Петрова са прибрали пачките от посредника Петко Дюлгеров.
Подкупът бил поискан и даден от строителния предприемач Александър Ваклин, който свидетелства, че са му искани 500 000 лева рушвет, за да му бъде разрешено да строи жилищна кооперация в местността „Камбаните“.
След задържането им, Иванчева и Биляна Петрова останаха 8 месеца в ареста, като двете се оплакаха публично от лошите условия в тъмницата. След серия от изпъстрени със скандали съдебни заседания екс управничките на „Младост“ бяха осъдени като виновни за поискан и прибран подкуп на две инстанции. Първо Специализирания съд присъди 20 г. затвор за Иванчева, 15 за Биляна Петрова и 12 за Петко Дюлгеров, а през юли 2020 г. Апелативния специализиран наказателен съд намали присъдите им. Така Иванчева, Петрова и Дюлгеров бяха осъдени съответно на 8, 7 и 6 г. затвор.
Третата съдебна инстанция – Върховния касационен съд, обаче бави финалното си решение почти 2 години. За последно Спас Иванчев обяви, че съдът ще се произнесе до края на месец март, но това така и не се е случило.

Материалът Присъдите по делото „Иванчева“ се бавят втори месец е публикуван за пръв път на Байрак.

Прокуратурата поиска да бъде наложено наказание доживотен затвор без прави на замяна за Мелиад Фарах и Хасан Ел Хадж Хасан, подсъдими по делото за атентата на летище “Сарафово”.

  За днес бяха призовани двама свидетели в съдебната зала. По делото, обвинени в тероризъм са двама чужденци, които се издирват по канала на Интерпол с червена бюлетина.   Присъдите ще бъдат прочетени от съда на 21 септември.

  На 18 юли 2012 година автобус с израелски туристи, които току що бяха кацнали на летище „Сарафово“ в Бургас, стана мишена на терористична атака. Тогава загинаха петима израелски граждани, шофьорът на автобуса, и извършителят на атентата. Ранени бяха близо 40 души.  

На 15 юли 2016 г. на съд бяха предадени Мелиад Фарах – австралийски и ливански гражданин, и Хасан Ел Хадж Хасан с канадско и ливанско гражданство. Те са обвинени в помагачество към тероризъм.  

Съобщено бе, че двамата обвиняеми са обявени за международно издирване в ШИС по канала на Интерпол с червена бюлетина. В началото на 2018 година делото започна по същество. 

Материалът Прокуратурата поиска доживотен затвор за атентаторите от „Сарафово“, присъдите ще бъдат прочетени на 21,09 е публикуван за пръв път на Байрак.