Годишната му заплата от 124 658 евро е 10 пъти по-голяма от средната в страната

Президентът на България е най-богатият в Европа спрямо средните доходи в страната. Заплатата на Румен Радев е еквивалентна на 124 658 евро на година преди удръжките, включително 1,6% надбавка за стаж според изчисления на местни медии. Това е 10,1 пъти повече от средния доход от 12 342 евро, пише в. „Минаха години“.

Брутният вътрешен продукт на глава от населението на България е 11-ият най-нисък в Европа, оценен на 16087 щатски долара за 2023 г., сочи ново проучване. В него се анализират средните брутни заплати, БВП на глава от населението и доходите на президентите в 31 страни в Европа. За изследването са използвани последните налични данни от националните статистически служби и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. 

Информация за БВП е получена от Световните икономически перспективи на Международния валутен фонд, публикуван през октомври 2023 г., подчертават авторите на изследването. 

Те уточняват, че прогнозите за доходите на държавния глава се основават на отчети за приходите и официална правителствена комуникация, данни от независими медии, уебсайтове на правителството и президентството.

Макар и значително по-богата от България, Словакия дава на президента си 7,78 средни заплати. Това прави държавния глава на страната вторият най-богат в Европа. Следва го президентът на Ирландия, който печели близо шест пъти повече от гражданите на пълен работен ден в една от най-богатите икономики в Европа с БВП на глава от населението от 112248 щатски долара. 

„Докато ролята на държавния глава като цяло е много ограничена по отношение на властта, заплатите на някои президенти изглеждат непропорционални на тяхната реална натовареност, колко богата или бедна е страната и колко стредностатистически граждани печелят. Разбираме, че заплатите на високопоставени служители са обект на разгорещен политически дебат, особено в по-малко богатите нации. Все пак силно насърчаваме повече прозрачност като знак за добро управление. Ако заплатите на вашия държавен глава е повече от четири пъти вашата заплата, време е да зададете някои въпроси. Ако е под това, те вероятно заслужават повишение, за да се изравнят с европейските си колеги“, коментира резултатите от изследването Майкъл Слот, главен автор и журналист на сайта, извършил проучването.

Материалът Румен Радев е най-богатият президент в Европа е публикуван за пръв път на Байрак.

Хората на президента Румен Радев се отказаха от местния вот и гледат напред към бъдещата партия, научи „Филтър“ от редиците им. Въпреки заявките за участие в местните избори нито един от служебните министри на Радев не се  е регистрирал в ЦИК.

Бившият шеф на МРРБ Иван Шишков беше готов да играе за София. Той е дългогодишен архитект на район „Красно село“, а покрай Радев натрупа опит в изпълнителната власт.

От изборите се отказа и вътрешният ексминистър Иван Дерменджиев. Той беше кандидат за Пловдив, но намерението му остана само на думи. За него се говори, че е влошил отношенията си президентската администрация и по-точно с Николай Копринков.

Росен Христов, който управляваше енергетиката, до последно беше сигурен за кандидат кмет на родната си Варна.

.

Решението Радев да не участва на изборите е взето около месец преди началото на компанията. Хората на президента са организирали неформално проучване на нагласите на избирателите, а резултатите били отчайващи. Бившите министри събирали около 10% подкрепа в най-големите градове, което не е достатъчно дори за балотаж. Всички единодушно взели решение да се откажат да играят за кметове. В същото време е публична тайна, че се подготвя президентска партия на Радев, който ще я оглави след края на мандата си като държавен глава. Затова бившите министри от кабинета, както и хората от администрацията вече са  впрегнали усилията си в тази посока.

Друга причина за абдикацията на президентските хора от местните избори е новата власт.

Без подкрепа от централната власт е трудно да се пробие в местната. Неслучайно Радев отказа да подпише указа за освобождаване на главния секретар на МВР Петър Тодоров. Той му е верен и щеше да има цялата информация за изборния процес. Но след натиска за оставката му това не се случи, казва източник на „Филтър“.

Вторият голям проблем пред хората на президента се оказаха листите за общински съветници. Всички трябваше да се явят като независими кандидати, издигнати от инициативни комитети, но законът не предвижда листи за общинари в този случай. Така, дори някой от тях да беше станал кмет,  решенията му щяха да зависят  от общински съветници на друга партия и коалиции.

В изтеклия запис от Националния съвет на „Продължаваме промяната“ сценарият на президента беше ясно очертан. Там дори се споменаваше, че дългогодишният кмет на Бургас Димитър Николов ще бъде негов кандидат, но това не се случи. Хората на Радев са ударили на камък и с преговори с още няколко успешни кметове, които са издигнати от други партии в миналото.

Един от тях е Станислав Владимиров в Перник. Той става градоначалник с подкрепата на БСП, но след това напусна партията със скандал. Тогава се заговори, че минава в лагера на президента. Сега е фаворит за поста. Дори ГЕРБ-СДС не издигнаха свой човек в миньорския град и деликатно подкрепиха Владимиров.

Материалът Тайно проучване отказва Румен Радев от местния вот е публикуван за пръв път на Байрак.

„Криза на доверието към политическите партии, към политическите личности и към институциите“. Това каза пред БНР социологът Васил Тончев в обобщение на данните от социологическо проучване на „Сова Харис“, проведено през последните дни

По думите му допитването отчита рекордно ниски рейтинги на парламентарните партии.

Според него този срив на доверието означава, че хората не намират своите представители, които да изпратят във властта, а това може да доведе до още по-ниска избирателна активност на следващи избори.   

Тончев подчерта, че начинът, по който беше сформирано правителството „Денков-Габриел“, е допринесъл за регистрираната в проучването криза на доверието.

На въпроса „Имате ли доверие на следните политически партии?“ най-много гласове е получила коалицията ГЕРБ-СДС – 13,2%.

На второ място по доверие се нарежда „Възраждане“ с 12,4%. Само при тази формация трендът е нагоре, отбелязват авторите на проучването.

Трета и четвърта позиция са за „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ с 10,9% и 10,4%.

Към „Левицата“ има 6,8% доверие, към БСП – 6,1%, към ИТН – 5,8%, към ДПС – 4,0%, и към „Български възход“ – 3,6%.

Материалът Копейкин диша във врата на ГЕРБ, „Левицата“ смаза БСП е публикуван за пръв път на Байрак.

В следващия парламент се очаква да влязат пет политически формации, шеста е около 4-процентната бариера за влизане в Народното събрание.

Това показва новото национално представително проучване на Изследователски център “Тренд” по поръчка на “24 часа” по-малко от два месеца преди поредните предсрочни парламентарни избори, предаде БГНЕС.

Още преди официалното обявяване на предизборната коалиция между “Продължаваме промяната” и “Демократична България” “Тренд” тества тяхно евентуално обединение. На въпрос с предварително зададени опции ГЕРБ и обединението между “Продължаваме промяната” и “Демократична България” са със сходна електорална подкрепа. 

ГЕРБ запазва минимално предимство с по-малко от процент пред предизборната коалиция. Партията на Бойко Борисов се ползва с подкрепата на 25,6% от гласуващите, докато обединението между “Продължаваме промяната” и “Демократична България” с 24,8% от гласуващите.

Според данните предизборната коалиция успява да събере електоратите на двете формации и не се регистрира отлив вследствие на обединението. Засега не се отчита и бонус от него. В подредбата по-надолу не се наблюдават структурни промени в сравнение с предходните няколко месеца.

Третото място остава за ДПС с 12,8%. “Възраждане” достига нива от 11,9% сред гласуващите. Пета е БСП с 8,9% от твърдо решените да отидат до урните на 2 април. Реални шансове за парламентарно представителство запазва “Български възход” с 4% сред гласуващите. Предизборната кампания ще се окаже решаваща за партията на Стефан Янев.

На дистанция от парламентарната бариера, но над 3% остава “Има такъв народ”. Опцията “не подкрепям никого”, която ще присъства и в самия изборен ден, продължава да събира сравнително висок процент (4,8%).

Тренд/БГНЕСю

От Тренд уточняват, че резултатите от електоралния въпрос не отчитат втория списък със санкционирани лица по закона „Магнитски“, който беше публикуван на 10 февруари следобед.  Теренната работа на настоящето изследване е завършила на 11 февруари.

Материалът Тренд: ГЕРБ – 25,6%, ПП и ДБ – 24,8%; 5+1 формации в следващия парламент е публикуван за пръв път на Байрак.

Доверието в президента спада и макар и с много малка разлика, за първи път неодобрението към Румен Радев е по-високо отколкото одобрението. Електоралните нагласи сочат, че при нови парламентарни избори в Народното събрание ще бъдат представени шест партии, като от сегашната конфигурация може да отпадне „Български възход“.

Това показват резултатите от социологическо изследване на агенция „Маркет линкс“, финансирано и направено съвместно с Би Ти Ви. Проведено е сред 1022 души в страната над 18 години в периода 10 – 20 декември по методите на пряко лично интервю и онлайн анкета.

Данните на „Маркет линкс“ сочат, че 40% от запитаните имат доверие към президента Румен Радев, а 41% са заявили недоверие. „За първи път отчитаме малко, в рамките на статистическото отклонение, по-висока степен на недоверие отколкото на доверие“, коментира Добромир Живков от „Маркет линкс“ пред Би Ти Ви и припомни, че в предишни проучвания президентът е получавал доверието на над 50% от хората в изследванията. По думите на Живков спадът в одобрението към президента е следствие от кризите като цяло.

„Политическата криза води до намаляване на общото доверие в политическата класа по повод на това, че спада доверието към всички“, заяви Живков пред Би Ти Ви. 

Данните на „Маркет линкс“ сочат още, че при нови предсрочни избори в парламента може да влязат шест партии, като останат всички без „Български възход“. „Предполагаме понастоящем, че следващи предсрочни избори биха възпроизвели до голяма степен сегашната политическа ситуация“, каза Добромир Живков.

Резултатите от социологическото проучване на агенцията подреждат ГЕРБ – СДС на първо място с 22.6% от гласовете, следвани от „Продължаваме промяната“ (16.2%), ДПС (12.2%), „Възраждане“ (10%), БСП (9.6%) и „Демократична България“ (8.3%).

Според данните на „Маркет линкс“ „Български възход“ може да получи вота на 2.6% от гласуващите, като с това остава под бариерата от 4% за участие в парламента. Отпадналата от сегашното Народно събрание „Има такъв народ“ при нови избори би получила 2.2% от гласовете на избирателите.

„Готовност за гласуване изразяват само твърдите партийни ядра. Ако се развие докрай тази тенденция, можем да очакваме по-новите партии да имат загуби, защото те все още са в процес на формиране на тяхното ядро“, коментира Добромир Живков.

Материалът Лоши новини за президента: 6 партии в парламента при нови избори, Радев губи почва под краката е публикуван за пръв път на Байрак.

Разликата между ГЕРБ и БСП е над 8 процента в полза на партията на Бойко Борисов и тази разлика е нестопяема, сочи последното проучване на Центъра за анализи и маркетинг. На 24,2% от гласовете на хората може да разчита коалицията ГЕРБ-СДС, а левите – на 15,8 на сто. Трета политическа сила е „Продължаваме промяната“ с 12,8%, каза директорът на центъра Юлий Павлов. 

„Коалиция „Продължаваме промяната“ е 13 без малко. Следват „Има такъв народ“  11,7%, ДПС –  11%, коалиция „Демократична България – обединение“ – 10,3. Коалицията „Изправи се БГ! Ние идваме!“ е с 3,2%, което означава, че към момента не влиза. Всички останали са под 2 процента“.

Според изследването на Центъра за анализи и маркетинг за Румен Радев казват, че ще гласуват 49,5%, за Анастас Герджиков – 22,3 на сто, а за Мустафа Карадайъ – 9,1 процента. Юлий Павлов е на мнение, че Румен Радев трудно ще спечели президентските избори на първия тур, защото кандидатите са много и гласовете се разпиляват. 

Прогнозата е, че балотажът ще е между сегашния държавен глава и ректора на Софийския университет. 

Проучването е проведено в периода 6-10 октомври и е реализирано със собствени средства на агенцията. 

Материалът Ново проучване: ГЕРБ-СДС – 24,2%, БСП – 15,8%, ПП – 12,8% е публикуван за пръв път на Байрак.

Формулата, описваща партиите в следващия парламент, е 4+3+1. Формациите, които със сигурност ще присъстват в 45-тото НС, са ГЕРБ-СДС (30,7% от действителните гласове), БСП (23,9%), Има такъв народ (11,9%), ДПС (11,5%), сочи проучване на агенция „Сова ХАрис“ по поръчка на вестник „Труд“.

Две седмици преди датата на провеждане на парламентарните избори все още не може да се определи със сигурност коя ще бъде първата политическа сила.

Макар че ГЕРБ затвърждава преднината си, фактът, че пикът на третата вълна на коронавируса съвпада с вота, поставя въпросителни.

Не може да се определи със сигурност и колко политически субекта ще влязат в следващия парламент, тъй като 3 партии са с малко над 4-процентната бариера, а една е под нея, но има шанс да я достигне. При така сложилата се ситуация не може да се каже как ще изглежда следващото парламентарно мнозинство. Все пак, в сравнение с предишни изследвания, може да се отбележи стабилизация на обществените нагласи, съобщават от „Сова Харис“.

Най-голямата въпросителна, която може да промени електоралната картина, остава избирателната активност. Сигурните, че ще гласуват, са нараснали с около 4% за последния месец и половина и представляват около 43% от всички гласоподаватели. Това прави около 2 400 000 души. Още 26% – или около 1 400 000 души – декларират, че по-вероятно е да гласуват, но имат известни колебания.

Опитът от предишни избори показва, че преобладаващата част от колебаещите се не гласуват. Например, три четвърти от хората в тази група са заявили, че има вероятност да се откажат от гласуване поради опасността от заразяване с COVID-19.

Като цяло, почти 10% от всички избиратели твърдят, че има голяма вероятност да не упражнят своя вот поради опасността от заразата. Друга съществена причина за ниска избирателна активност е, че не се очаква разрешаване на политическите проблеми.

Ситуацията засега повтаря сценария от предишните парламентарни избори от 2017 г. – половин година преди вота управляващите изглеждаха обречени. Два месеца преди изборите, когато вече са се оформили основните ядра от избиратели на партиите, съотношението клонеше към равенство. На последната права, когато се определят избирателите, които гласуват според рационална преценка на ситуацията, управляващите започнаха да трупат преднина. С други думи, статуквото започва да надделява над промяната.

Ако все пак половината от колебаещите се отидат до урните, активността ще премине над 50% от действителните избиратели, което ще бъде успех.

Тези, които според данните от изследването са над бариерата, са: Демократична България (5,6%), ВМРО (4,7%) и „Изправи се! Мутри вън!“ (4,7%). Под бариерата, но със шансове да я достигне при по-висока активност е Патриотична коалиция ВОЛЯ и НФСБ (2,4%).

Трябва да се отбележи и резултатът на още 2 формации: Републиканци за България (1,7%) и АБВ (1,2%), които са над границата от 1%, което показва, че в дългосрочен план имат шанс да играят по-съществена роля на политическата сцена.

При така очертаващата се конфигурация очакванията са следващия парламент да е нестабилен, защото много трудно ще бъде съставено мнозинство. Широка коалиция между двата основни политически субекта е добър вариант само според малко над 4% от гласоподавателите.

Интересно е, че в средите на ГЕРБ тази идея намира по-голяма подкрепа, докато привържениците на социалистите не споделят такъв сценарий. Тези, които считат, че по-добрият вариант за България е да се управлява от дясноцентристка коалиция с участието на ГЕРБ, са 23,5%.

На лявоцентристка коалиция с участието на БСП дават предпочитания 20,2%. Разликата между двата варианта е намаляла от 5,5% на 3,2% само в рамките на настоящата кампания.

Най-голямата група избиратели (29,3%) считат, че ще бъде най-добре България да се управлява от коалиция без участието на ГЕРБ и БСП. Да се заобиколят и двете най-големи политически партии обаче ще е невъзможно.

Следователно политическите субекти, които ще искат да вземат участие в изпълнителната власт, ще се наложи да направят компромиси. Според очакванията на гласоподавателите на ДПС, вариантът и вляво, и вдясно изглежда възможен, макар че електоратът на Движението е ориентиран по-скоро вляво.

Ориентацията на привържениците на ВМРО и ВОЛЯ-НФСБ е определено вдясно. За привържениците на „Изправи се! Мутри вън!“ позицията анти-ГЕРБ е основополагаща, макар че основен донор на формацията са гласоподаватели, разочаровани от управляващите в момента. За коалицията на Мая Манолова, както и за „Има такъв народ“, и за Демократична България обвързването с която и да е от водещите партии изглежда силно токсично.

За съставяне на мнозинство в следващия парламент компромиси ще са необходими от всички участници. Общественото мнение няма да се съгласи с безпринципни съюзи, чиято самоцел е формиране на мнозинство. За да се развие политическата обстановка ще е необходимо програмно мнозинство, стъпило на стабилна прагматична визия.

Подкрепата за управляващите в момента зависи от две променливи. Едната е оценката за това, как се справят в битката с COVID-19. Другата е организацията на изборния процес. По отношение на пандемията обществената оценка е по-скоро благоприятна.

При личностите няма съществена промяна на тежестта на влияние на нито един от водещите политици в рамките на настоящата кампания. Все пак известно увеличение в рейтинга получават Красимир Каракачанов, Мая Манолова, Христо Иванов и Веселин Марешки. Това показва, че те са се включили по-убедително в предизборната борба.

Материалът Ако изборите бяха днес: ГЕРБ води, БСП, Има такъв народ и ДПС далеч зад тях е публикуван за пръв път на Байрак.

Според данните от проведено в края на ноември стандартизирано телефонно интервю на ”Барометър България” ГЕРБ остава водеща политическа сила у нас с близо 8% преднина пред БСП. Активната политика на ВМРО при ветото срещу Република Северна Македония затвърждава позициите им и превръща Патриотите в основен опонент на ДПС за трета политическа сила, посочват от социологическата агенция.

В края на ноември и на ръба на затягащи се противоепидемични мерки одобрението към ГЕРБ не търпи значителна динамика и партията остава водеща политическа сила (20,1%). БСП остават на второ място с 12,5%, като разчитат на подкрепата предимно на твърдия си електорат, а опитите им да блокират работата на Народното събрание и приемането на бюджета за следващата година, като не влизат в пленарната зала, не им печели одобрение и не привлича нови избиратели. Не им помага и яростната им съпротива срещу дистанционната работа на депутатите и гласуването на закони от парламента по електронен път при условие, че многократно са заявявали подкрепата си за електронно гласуване при провеждане на избори, отбелязват от „Барометър България“.

ДПС събират 7,9% със своя традиционен електорат. Твърдата и ясна позиция за отстояване на българщината в Македония укрепи позициите на ВМРО. Освен традиционно твърдото си избирателно ядро Патриотите получават и подкрепата на периферни избиратели и по този начин стават опонент на ДПС за третото място. Заявка да гласуват за ОП дават 7,6% от избирателите. Да не забравяме, че на президентските избори за председателя на партията Красимир Каракачанов гласуваха 15% или около 600 000 избиратели.

Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ задържа нивата си на одобрение без промяна, същото се отнася и за Демократична България, които остават в рамките на твърдия си електорат от десни избиратели от големи градове. 30,9% заявяват, че няма да гласуват, а 9,1% от анкетираните се колебаят, коментират още от социологическата агенция.

Характеристики

Период на провеждане на изследването: 24-29.11.2020 г.

Методология: Количествено проучване

Представителност: населението на България с избирателни права

Обем на извадката: 847 души на възраст над 18 г.

Методика: Стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол

Метод: Телефонно интервю

Финансиране: Собствено

Материалът Социолози: ГЕРБ води яко на БСП, Слави е аут е публикуван за пръв път на Байрак.