Областната администрация в София постфактум успя да се сдобие с юридически аргументи, че не е нарушила Закона за културното наследство при демонтажа на бронзовите фигури и барелефа от Паметника на Съветската армия. След като на 13 декември получи разпореждане да преустанови незабавно дейностите по демонтажа заради неспазени процедури по съгласуване с министерство на културата, областната администрация постфактум се сдоби с опрощение на греховете си. Вчера от администрацията разпратиха до медиите юридическо становище, че специализираният експертен съвет на изобразителните изкуства е отказал да заеме позиция по демонтажа с аргумента, че дейностите по демонтаж на паметника не подлежат на разглеждане от експертния съвет. Така контрата остава в министерството на културата, а от областната управа изтъкват, че всички аргументи за замразяването на демонтажа вече са несъстоятелни.

Внимателният прочит на позицията на експертния съвет обаче показва, че съветът не се е произнесъл по внесените документи, защото те не покриват стандартите за обичайна процедура на съгласуване. В позицията се изтъква, че проектната документация е предоставена непосредствено преди заседанието на съвета и членовете му не са имали време да се запознаят с нея. Самият проект е представен на 15 декември, след като демонтажът вече е започнал. При разглеждането му членовете на съвета са установили, че е представена частична документация, която не покрива изискванията за цялостен проект. 

„Във функционалните компетентност на съвета е да оцени цялостен проект за преместване на монумента и поставянето му на ново място от архитектурна и естетическа гледна точка, а не техническите параметри по демонтирането, каквото е внесено“, пише в позицията на съвета. Оттам цитират точните текстове на закона, според който МК съгласува проектите за преместване или премахване на паметници. „Проект за преместване и разполагане на монумента на ново място не е представен. Не е представен и проект с решение за мястото в Княжевската градина, което се освобождава след преместването“, изтъкват членовете на съвета. „В тази връзка с гореизложеното съветът не може да разгледа внесеното предложение за „Демонтаж на бронзовите фигури и барелефи“…Предложението за техническия демонтаж не е в компетенциите на СЕСИИ“, се изтъква в протокола. 

Липсата на яснота къде ще се разположи паметника и какво ще се случи на освободеното пространство, както и представянето на цялата процедура по спешна реставрация, бе критикувана от различни представители на изкуството. 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

Много интересна част от протокола е придружаващото го особено мнение на един от членовете на съвета. Според забележката на внесените документи липсва подпис на възложител, тоест на областната управа. Прегледът на документите наистина показва, че подпис по тях от страна на възложителя няма, а полето за подпис и печат на управата е празно. Различните части на приложената документация са от различни години – част Архитектура е от 2019 г., а планът за безопасност и управление на отпадъците – от октомври, 2023 г.

Материалът Областната управа хитро се измъкна от скандала, натопи културното министерство за паметника е публикуван за пръв път на Байрак.

Ники Марков е магистър психолог и сертифициран психотерапевт по „Когнитивно поведенческа терапия“. Освен с психотерапия се занимава с организационно консултиране в сферите лидерство, организационна култура, мотивация и ангажираност на служителите и психичното здраве на работното място. Автор на „Социо-функционалната теория за човешката природа“ и създател на Социо-функционалния модел на психотерапия.

Приема за лична мисия в живота си да помага на хората да затворят пропастта между мястото, на което са в момента, и това, на което искат да бъдат.

– Г-н Марков, като психолог как ще коментирате реакциите около премахването на Паметника на съветската армия?

– България е пълна с такива паметници. Интересното от психологическа гледна точка е, че хората, като ги удари нещо по емоциите, много бързо клъвват и са лесно манипулируеми. Това е и дефиницията за манипулируемост – да може някой с лека ръка да играе на емоциите ти, за да постигне някаква цел. Точно това правят управляващите – правят скандал по някаква тема, представят нещата бинарно, черно-бяло и се опитват да манипулират.

– Какви са доводите този паметник да не стои на мястото си?

– За много хора той олицетворява негативни неща от миналото. Този обект се идентифицира с негативите, но миналото ни носи и уроци, които не трябва да се забравят.

– Какво е обяснението за другата група, която не иска махането на паметника?

– Много от тях също не разсъждават над принципа, че не трябва да се посяга на изкуството като цяло, а гледат конкретиката. За тях това е свързано с положителни изживявания в миналото – може да са русофили, може да смятат, че София има нужда от повече паметници на изкуството, може да имат спомени за други съборени паметници или пък да пазят носталгичните спомени за преживяванията „около паметника“ от младините си.

В основата си изкуството има две цели. Първата е да предаде посланието на автора, а второто е да създаде положителни емоционални изживявания у наблюдателя. Ако дадено нещо не създава положителни емоционални изживявания, повечето хора казват, че това не е изкуство. То може пак да е изкуство, но за друга – различна група хора.

– Докато става дума за реакции, наскоро породихте сериозна дискусия в социалните мрежи с призива си и жените да проявяват инициатива за интимните отношения. Какви бяха реакциите?

– Както предходната тема, и тази породи силен емоционален отклик у хората. Първата беше женската реакция, която за жалост тръгна в насока дамите да се сравняват с мъжете. Идеята беше постът ми да намигне на дамите, които искат да подобрят взаимоотношенията си с мъжете, че половинките им ще оценят тяхната проактивност, ако поемат инициативата. По подразбиране очакваме мъжете да са проактивни и от време на време поне по малко ще бъде хубаво и жените да проявяват активност. Реакцията говори, че има много дами, които не успяват да срещнат готовността на мъжкия пол да удовлетворява потребностите им. Явно и двата пола не успяват да намерят удовлетворение от поведението на другия.

– Защо е това състезание между половете?

– Излиза, че е състезание, но всъщност то не трябва да бъде такова. Понеже живеем в технологично и културно развит свят, функциите на мъжете и жените са се изменили, но в основата си са същите като еволюционните. Очакванията към двата пола понякога се разминават. На фона на тези очаквания и двата пола влизат във взаимоотношения с другия с желанието да получават, преди да дават. Когато обаче не са получавали достатъчно през живота си, те не са склонни да дадат, преди да получат. Когато двамата искат първо да получат, тогава кой първи ще даде?

– Как се отразява на отношенията между половете еманципацията и желанието на жените да са независими и равноправни?

– В моето детство жените често се оплакваха, че мъжът се прибира уморен и иска да седне на дивана, да погледа телевизия и никой да не го занимава. Ако това се случи в днешно време с жената, която е равнопоставена – ходи на работа, гледа децата, грижи се за външния си вид, ще се окаже, че имаме двама партньори, които не искат никой да ги занимава.

– Какви са предизвикателствата пред съвременния човек? За какви проблеми се обръщат към вас?

– Най-често за взаимоотношения в двойката. Истината е, че за да получиш, трябва да дадеш. Любовта е способността да се погрижиш за потребностите на другия и той да се грижи за твоите. Всеки път, когато някой се погрижи за твоите потребности, ти изпитваш положително емоционално изживяване. Любовта е низ от положителни емоции. Те се получават, когато някой се грижи за нас. Човек просто трябва да се довери и да рискува. Най-добрият начин да се доверим, че някой ще се погрижи за нас, е ние да демонстрираме, че сме готови да се погрижим за него първо.

– Как виждате отношенията след 50 или 100 години?

– Изглежда ми, че вървим стремглаво към време, в което хората ще си бъдат самодостатъчни. Няма да са склонни да правят компромисите необходими, за да живеят под един покрив с друг. Това се подкрепя от големия брой разводи и малкия процент сватби, които се наблюдават при поколението на над 30-годишните. Ако човек в ранните си години не е бил достатъчно удовлетворяван, той натрупва липси в себе си, които се проявяват, когато той влезе в дългосрочна връзка и търси да ги наваксва. Когато и другият търси, никой от двамата не дава.

– Това до какво ще доведе?

– Ако продължаваме да влизаме в двойка с неудовлетворени хора, няма да можем да изкарваме повече от 1-2 г. с човек. Това прави формирането на семейство невъзможно. Предвиждам, че може да се появят хибридни семейства от двама родители, които отглеждат децата си разделени. Разбират се предварително да имат дете, да поделят грижите си за него, но да не се занимават един с друг. Така ще са равноправни и ще могат да се фокусират над собствените си потребности. Крайният резултат ще е негативен за самите деца, защото ще бъдат поставени в ситуация без избор.

Материалът Психотерапевтът Ники Марков: За мнозина МОЧА е свързан с негативизъм е публикуван за пръв път на Байрак.