Основателните предположения, че дисертацията за придобиване на научна степен „доктор на науките“ на Николай Денков е колективен, а не самостоятелен труд, се затвърждават, сочи сигнал до ПИК, подкрепен с декларации.

Дисертациите за придобиване на научна степен „доктор на науките“ се подготвят самостоятелно. Чл. 12, ал. 4 и ал. 5 от новия Закон за развитие на академичният състав в Република България, гласи: „Дисертационният труд трябва да съдържа теоретични обобщения и решения на големи научни или научноприложни проблеми, които съответстват на съвременните постижения и представляват значителен и оригинален принос в науката.

(5) Дисертационният труд се подготвя самостоятелно и не може да повтаря буквално темата и значителна част от съдържанието на представения за придобиване на образователна и научна степен „доктор“.

Отмененият Закон за научните степен и звания, по който е проведена процедурата на Николай Денков, съдържа същите текстове.

Каква е фактологията:

През 2007 г. Николай Денков защитава дисертация на тема: „Течни филми в присъствие на колоидни частици-стабилност и образуване на подредени структури“. Изследванията, включени във въпросната дисертация, са проведени в периода 1992 – 2002 г. и са оформени в две свързани направления: (1) Подреждане на частици в стабилни течни филми и (2) Дестабилизация на пенни филми от частици, действащи като антипенители.

Трудът е подкрепен със списък от научни публикации, които надлежно са отразени и в регистрацията му в НАЦИД https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/3765).

Нито една от приложените публикации не е самостоятелен труд на Николай Денков, а в тях участват множество автори. В по-голямата си част дори той самият не е първи автор. Обикновено първият автор е водещ. Дори прави впечатление, че в публикуваните трудове никъде не е отбелязано „приоритетното“ участие на Николай Денков.

Подробна справка в архива на Висшата атестационна комисия показва наличието на 30 декларации на други учени и изследователи за участие в подготовката на този дисертационен труд. При обстойна проверка на публикациите на тези учени се установява, че в нито една от тях тази подробност не е отбелязана и още повече всички те ги използват в цялост.

Точната справка е следна:

Иван Боянов Иванов (Декларация 1: 15%;20%;15%;25%); Кръстанка Георгиева Маринова (Декларация 2: научните публикации са резултат от дисертацията й и процедурата за вписване в НАЦИД, Н. Денков няма участие в написването, съгласно декларацията); Кръстанка Георгиева Маринова (Декларация 3: 25%;25%;20%;50%); Славка Чолакова (съпругата на Н. Денков; Декларация 4: 15%;25%;20%;25%;20%;20%;20%); Асен Деянов Хаджийски (Декларация 5: статиите са от своята дисертация, Н. Денков е без участие в написването им, съгласно декларацията); Асен Деянов Хаджийски (Декларация 6: 20%;25%); Диана Христова (Декларация 7: 20%); Елка Башева (Декларация 8: 20%; 20%); Стоян Русев (Декларация 9: 20%); Симеон Стоянов (Декларация 10: 20%); Hideyuki Yoshimura (Декларация 11: 15%;25%;30%;20%); Орлин Димитро Велев (Декларация 12: 15%;20%;20%;15%); Tsutomi Kouyama (Декларация 13: 25%;20%); Генади Лазаров (Декларация 14: 20%); Румяна Димова (Декларация 15: 20%); Йордан Тодоров Петков (Декларация 16, не знае какво участие има в написването на научните публикации, само е вписан като автор); Guy Broze (Декларация 17: 15%; 15%); Patrick Durbut (Декларация 18: 15%; 15%); Ammanuel Mehreteab (Декларация 19: 15%;15%); Любен Арнаудов (Декларация 20: 20%); Rajendra Borwankar (Декларация 21: 20%;15%); Martial Deruelle (Декларация 22: 20%;25%;25%;20%); Paul Branlard (Декларация 23: 20%); Yves Giraud (Декларация 24: 20%); Драгомир Ганчев (Декларация 25: 15%); Kaoru Tsujii (Декларация 26: 15%;15%); Симеон Стоянов (Декларация 27: 20%); Евтим Ефремов (Декларация 28: 20%); Димитър Пецов (Декларация 29: 15%); Росица Аларгова (Декларация 30: 15%).

Изключително интересно и странно „явление“ се наблюдава в декларация № 5 на Асен Деянов Хаджийски, в която същият твърди, че научните статии са част от неговата собствена дисертация за придобиване на образователна и научна степен „Доктор“ и не възразява те да бъда включени в дисертацията на Николай Денков за придобиване на научна степен „доктор на науките“ – деяние, което противоречи на Закона за развитие на академичния състав в Република България и правилника за неговото приложение, в който ясно е разписано, че дисертационният труд за придобиване на научна степен „доктор на науките“ се разработва самостоятелно.

В своята декларация Иван Боянов Иванов, който е и научен ръководител на Асен Деянов Хаджийски, видно от регистъра на НАЦИД към МОН (https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/30132), декларира проценти за участие при написването на въпросните публикации на Асен Деянов Хаджийски с процентно участие съответно с 20% и 25%. Информацията се разминава от декларацията на Асен Деянов Хаджийски, автор на публикациите.

Подобна практика Николай Денков използва и с научните статии от дисертацията на Кръстанка Георгиева Маринова (https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/28078), които статии умело използва в процедурата за получаване на научна степен „доктор на науките“, като отново Кръстанка Георгиева Маринова не възразява те да бъдат включени в дисертацията му за доктор на химическите науки, което деяние все така противоречи на ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ.
Императивната разпоредба на Чл. 8. ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права казва: „Авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение“.

Чл.8, ал.5 от същия закон гласи: „Когато произведението, създадено от съавтори, се състои от части със самостоятелно значение, всеки от съавторите може да разреши самостоятелното използване на своята част, ако между съавторите не е уговорено друго и това не пречи на използването на общото произведение“.

В нито една от посочените и приложени публикации към дисертацията няма указано коя част принадлежи на Николай Денков, ако пък те са общо дело – то това представлява колективен труд, който не може да бъде представен като дисертация за получаване на научна степен „Доктор на науките“.

Съпругата на Николай Денков Славка Стоянова Чолакова (https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/12021) също участва в разработката, което е видно от Декларация 4: 15%; 25%; 20%; 25%; 20%; 20%; 20%.

Интересно стои въпросът как биха се разделили между авторите неделимите химични процеси и изследвания. Стои резонният въпрос – останалите учени как използват тези научни изследвания – „частично“ или в цялост!?

Във всеки случай настоящата дисертация не представлява самостоятелно разработен научен труд и това е безспорно.

Цитиранията, които е посочил в регистрацията в НАЦИД (https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/3765), трудно могат да бъдат открити, поради простата причина, че липсват точните библиографски записи.

Екземпляри от този труд се съхраняват единствено в Националната библиотека и библиотеката на НАЦИД в София. Справка от Базата данни на системата COBISS ( https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/1230588900) посочва, че този труд не е бил заеман от никого и не е ползван от никого от момента на неговото депозиране до днес.

Изложените по-горе доказателства превръщат основателните предположения в неопровержими доказателства, че дисертацията за придобиване на научна степен „доктор на науките“ на Николай Денков е колективен, а не самостоятелен труд. А кога и дали въобще ще бъде предприета процедура за отнемане на научната му степен, е почти реторичен въпрос!?

Материалът БОМБА: Докторската титла на Денков – МЕНТЕ (Документи) е публикуван за пръв път на Байрак.

ПИК публикува писмо, получено в редакцията на агенцията. То е подписано от учени – представители на франкофонската политологична общност. Текстът визира скандала с измислената от номинирана за премиер Мария Габриел нейна „докторска титла“. Ето писмото без редакторска намеса:

Докторатът е повече от научна степен, той е почтеност за България 

Последните разкрития около степента на подготовка и морала на г-жа Мария Габриел поставят много въпроси. Оказва се, че в началото на политическата си кариера е представила себе си за човек, придобил научна степен „доктор по политически науки“ във Франция. С тази „пришита“ титла тя успява да получи необходимата легитимност и да бъде избрана за евродепутат.

В допълнение, през 2011 г. на официалната си страница като член на Европейския парламент тя посочва, че има doctorat от Institut des sciences politiques de Bordeaux / Institut des études européennes, Université libre de Bruxelles.

Откраднатата научна степен „доктор“ привнася много към профила на г-жа Габриел заради социалната и политическа репутация, която носи, заради презумпцията за почтеност и асоциирания с нея авторитет. Освен това става дума за степен, предполагаща задълбочено научно познание в сферата на политическите науки и конкретен принос по определена научна тема. В страни като Германия и Австрия притежанието й се упоменава в документите за самоличност.

Фактът, че след това този елемент не се появява в биографията й, и както тя сама казва, използвала го е само веднъж, подкрепя още повече тревожността на създадената опасна публична лъжа.

Оказва се, че през 2009 г. и 2011 г. е била доктор, а през 2023 г. вече не е. Дезинформацията е многоизмерна. От една страна, отново излъгани биват българските граждани. С надеждата да бъдат управлявани от нови, образовани и компетентни политически лица, те се доверяват на човек, който си позволява да ги лъже директно, още с влизането си в политическия живот, за да придобие доверие на базата на научен престиж и опит, които няма.

Открадвайки си титла, тя девалоризира стойността на научната степен „доктор“ както в България, така и във Франция и целия ЕС. Опасенията за подобен нисък морал логично биха могли да бъдат екстраполирани и към останалите й носители. По този начин тя краде труда на тези, които са завоювали тази степен на базата на научен принос.

Постъпката на г-жа Габриел „краде“ и от международното доверие към Франция и репутацията на нейното университетско образование. Тя обезценява и статута на жените на управленски позиции в Европейския съюз, давайки негативен пример с механизмите си за кариерно израстване. Следващите стъпки в кариерата й са изградени на базата на тази легитимност и касаят не само България, но и европейските граждани. Работата й като еврокомисар засягаше интересите и на всички европейски граждани, защото на човек, позволяващ си да лъже публично, бяха поверени отговорни процеси, касаещи целия ЕС.

Парадоксално човек, който си е приписал академична степен, ръководеше и програмите „Хоризонт Европа“ и „Еразъм“, менажиращи средствата на ЕС в областта на науката и образованието. Възлаганата надежда, че именно тя ще извади България от продължителната криза с компетентността си в качеството й на министър-председател, за съжаление, трябва да бъде подложена под сериозно съмнение. Това трябва да стане в името на достойнството на българските, а и всички останали европейски граждани, както и в още по-сериозна степен в името на френската и европейската политологична общност.

Г-жа Габриел няма да има тежест, изправяйки се пред други европейски лидери, които не са си приписали титлата сами, като например премиерите на Чехия и Словения, президентът на Кипър. Какъв ще бъде ефектът върху образа на България на международната сцена, ако начело на страната застане човек, измислил си компетентността си, на базата на това откраднал авторитета си, който видимо пренебрегва морала в действията си? Докторатът е повече от научна степен, той е почтеност.

Д-р Мария Матеева – Казакова, доктор по политически науки от университета Париж II Пантеон-Асас, Франция, с дисертационен труд на тема „Популизмите в България“;

Д-р Жулиен Арну, доктор по политически науки от университета Париж II Пантеон-Асас, Франция, бивш наблюдател на изборите в България към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа;

Д-р Елиз Бернар, доктор по публично право от университета Париж III Сорбон-Нувел, Франция, съосновател на Europe Info Hebdo.

Материалът Нов скандал: Учени разкриха измама с докторската титла на Мария Габриел е публикуван за пръв път на Байрак.

Бившият зам.-министър на икономиката Даниела Везиева оспорва отнемането на научната й степен в резултат на установено от министерството на образованието плагиатство, съобщи БНР, визирайки започналото днес дело в Административния съд в Русе.

Припомняме, че служебният министър на икономиката Даниела Везиева бе уличена в плагиатство в „големи размери“ в дисертационния й труд за придобиване на степен „доктор“ през юни 2022 г.

Проверката на Комисията по академична етика в МОН започна още през декември м.г. по сигнал на проф. С.С., в който се твърдеше, че 171 страници от общо 180-те в дисертацията й на тема „Разработване на ефективни модели за изграждане на капацитет за социално предприемачество в България“ са преписани от други автори и източници, което прави 95% плагиатство.

Въпросната дисертация е в професионално направление „национална сигурност“ и е защитена в Национален военен университет „Васил Левски“. Арбитрите в Комисията стигнаха до същите заключения, обобщавайки, че в труда й е налице „плагиатство в особено големи размери… което… шокира с мащаба и обхвата си“.

В резултат на това й беше отнета научната степен от НВУ, а дипломата ѝ обявена за невалидна. В отговор Везиева е обжалвала, като днес е започнало съответното дело в Административния съд в Русе, което ще продължи на 14 февруари с представяне на допълнителни доказателства.

Адвокатът на Везиева не е коментирал темата, за разлика от проф. Стойко Стойков от Националния военен университет във Велико Търново, подал сигнала за плагиатството. „По делото, по което започнахме, за пореден път имаме доказателство, че по административен път може да бъде оспорено доказаното чрез Закона за развитие на академичния състав 100% плагиатство, т.е. със 100% откраднат труд, чужд труд, да си получил диплома, която след това да се опитваш по административен път да защитиш“, коментира той.

Даниела Везиева е един от четиримата докторанти на проф. Венелин Терзиев, за когото Комисията към МОН също откри плагиатство. През март м.г. бе установено преписване при две от дисертациите му – едната за придобиване на степен „доктор на науките“ в направление икономика, защитена във Варненския свободен университет, а другата – за „доктор на науките“ по икономика в Стопанската академия в Свищов. Последно, през ноември м.г. за трети път плагиатство „в особено големи размери“ се установи в дисертационния му труд за придобиване на научната степен „доктор на науките“, защитен през 2014 г. в Националния военен университет „Васил Левски“. Самият Терзиев оспорва констатациите.

Материалът Безочие: Даниела Везиева оспорва отнета титла заради плагиатство е публикуван за пръв път на Байрак.