След като се говори от сутрин до вечер за заплатите в бюджетната сфера, парламента и държавните търговски дружества, агенции, второстепенни и всякакви други  разпоредители, нека да видим защо изпълнителният член на борда на НДК взима заплата от 150 000 годишно, пита бившият шеф в Националния дворец на културата Борислав Велков, цитиран от  сайта „19 минути“. Възнаграждението е по-голямо от това  на президента, на министър-председателя, на председателя на Народното събрание и 3 пъти по-голямо от това на министъра на културата – неин принципал! Става дума за Адрияна Петкова, която е изпълнителен директор на Националния дворец на културата, който ще празнува през 2026 г. 45 години от създаването си. Построяването на двореца е сред големите гордости на социалистическа България и издигането на сградата е по идея на Людмила Живкова, а строежът се ръководи лично от тогавашния шеф на културата Георги Йорданов.

Велков уточнява, че познава всеки един аспект от управлението на това дружество в най-кризисните му години и знае, че това е абсурдно. Познава добре актуалния събитиен пазар и е наясно какво може, и какво не.

„Няма нито един аспект от настоящето управление на НДК, в който да се вижда визия, компетентност, решаване на належащите му проблеми, импакт върху културата, или конгресния бизнес. Определям управлението като конюнктурно мъждукане и постепенно зануляване на неговата роля и възможности и ползи за бизнеса и обществото.

Призовавам компетентните държавни органи да проверят състоянието и управлението на това дружество, защото става дума не само за лошо управление и нарушения, а за сериозна деморализация на сектора. Противно на цялата държавна финансова политика в момента.

Борислав Велков е бивш председател на Съвета на директорите на Националния дворец на културата и поема  ръководството на институцията през 2017 г., а през август 2021 г. подава оставка заедно с целия борд на директорите, която е приета от служебния министър на културата Велислав Минеков.

Тогава Велков благодари на тези, които през годините са изхабили кофи с мастило, за да пишат срещу неговото управление. Самият той се хвали, че е поставил началото на нова управленска култура, „в която няма корупция, няма мои и твои, водени единствено и само от интересите“. Тегли чертата и казва, че е правил всичко, което е било по силите и възможностите му в турбулентни времена.

Борислав Велков, който бе начело на НДК, е син на експерта по сигурността Славчо Велков, който е бил в екипа на президента Първанов по освобождаването на българските медицински сестри в Либия. На 24 години той става командир на батальон от първоешелонна дивизия, многократно е участвал в решаването на казуси с български граждани зад граница – в Либия, Обединени Арабски Емирства, Иран, Сомалия, Малайзия.

Сред тайните му мисии е активната му роля в разрешаването на заложническа криза с двамата български граждани в Малайзия, осъдени на смърт. Сред негова среща с палестинкия лидер Махмуд Абас присъдата на българите е променена на 15 години затвор и 15 удара с тояги.

Материалът Защо шефката на НДК получава 150 000 евро годишно е публикуван за пръв път на Байрак.

Настоящият служебен министър на енергетиката Трайчо Трайков е завел дело срещу прокуратурата, като претендира за 150 000 евро за неимуществени вреди и малко над 15 000 евро за имуществени. Това видя „Сега“ в деловодните регистри.

Искът на Трайков по Закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ) е заради обвинението му по делото за приватизацията на държавния дял в електроразпределителната компания EVN. Той беше подсъдим заедно с издателя Иво Прокопиев, Симеон Дянков и трима служители на инвестиционния посредник „Булброкърс“.

Прокуратурата твърдеше, че през 2011 г. като министър на енергетиката, икономиката и туризма Трайков не положил достатъчно грижи за ръководенето и управлението на повереното му имущество, като случаят е особено тежък и последвалата щета е в особено големи размери – 31 639 704 лв. Това беше и сумата на гражданския иск срещу Трайков, който съдът разгледа и отхвърли в рамките на наказателното дело.

След като шестимата бяха оправдани на две инстанции с мотив, че деянието не е престъпление, прокуратурата се отказа да протестира и пред върховния съд и така на практика призна провала си. Оправдателната присъда влезе в сила на 3 юни 2021 г. и оттогава текат петте години, в които Трайков можеше да потърси обезщетение за незаконното си обвинение.

Заедно с обезщетението се присъжда и законна лихва, броено от момента на влизането на оправдателната присъда. Към днешна дата законната лихва върху 150 000 евро е 88 373 евро.

Трайков претендира и за 15 339 евро (равностойност на 30 000 лева) заради разходите, които е направил по време на делото, по-голяма част от които за адвокати.

Той пише в исковата си молба, че през цялото време на наказателното производство е бил изключително потиснат и подложен на неимоверен стрес. „Този процес ме накара да загубя вяра във всичко и всички“, казва още той и допълва, че огорчението, болките и страданията от неоснователните обвинения не могат да отшумят и до днес.

Неотдавна Иво Прокопиев окончателно осъди прокуратурата за малко над 150 000 лв. по същото дело.

Всеки, който е бил обвинен, а после не е бил осъден, може да заведе дело срещу прокуратурата за незаконно обвинение. „Клиентите“ на прокуратурата могат да търсят обезщетение и за вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и от незаконно използване на специални разузнавателни средства.

ЧИСЛАТА

Лихвите и разноските, които прокуратурата плаща заедно с обезщетенията по ЗОДОВ на практика удвояват сумите, които плаща за действията си, обявени от съда за незаконни. Това показват данните за последните 5 години, които „Сега“ не отдавна представи.

Обичайно в годишните доклади за дейността на прокуратурата има информация само за влезлите в сила осъдителни решения по ЗОДОВ, какви обезщетения и на колко души са присъдени. Тези пари идват от бюджета на държавното обвинение, магистратите не носят лична отговорност.

За 2021 г. прокуратурата е осъдена по ЗОДОВ от 231 души за общо 2 004 234 лв. По тези дела тя е платила 348 598 лева разноски и още 1 540 535 лв. лихви. 

През 2022 г. е платила 1 122 318 лв. за разноски, 2 817 028 лв. лихви. За същия период е осъдена окончателно от 255 души за общо 2 564 814 лв. През следващата година данъкоплатците са покрили 489 532 лв. разноски по ЗОДОВ, 2 052 679 лв. лихви, като прокуратурата е била осъдена за 2 824 095 лв. от 292 лица. През 2024-а разноските са 506 996 лв., лихвите – 2 237 716 лв., при присъдено обезщетение от 3 430 412 лв. на 291 лица.

За миналата година все още няма обобщени данни за броя на хората, които окончателно са осъдили прокуратурата по ЗОДОВ, нито за общата сума, която им е била присъдена. Ясно е обаче колко разноски и лихви са платени – съответно 740 439 лв. и 2 974 270 лв. 

Материалът Трайчо Трайков съди прокуратурата за 150 000 евро е публикуван за пръв път на Байрак.

Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) е внесла иск в съда за конфискация на 158 000 лева от евродепутата Елена Йончева.

Исковата молба е внесена на 17 март в Софийския градски съд, а Йончева стана обект на проверка от комисията, оглавявана от Сотир Цацаров, след като й беше повдигнато обвинение за пране на пари в началото на 2019 г.

В иска на КПКОНПИ се твърди, че парите са изтеглени от Елена Йончева на каса или от банкомат от КТБ между 2012-2014 г.

Според прокуратурата, която повдигна обвинението на евродепутатката, парите, за които е разследвана, са източени от КТБ чрез офшорка, регистрирана на Британските Вирджински острови. Прокуратурата смята, че Йончева е направила обща фирма с офшорното дружество, което след това е внесла около 650 хил. лв. по сметки, управлявани от Йончева.

Още тогава евродепутатката категорично отрече вина и обяви, че обвинението е политическа поръчка заради разкритията й и нейната работа.

Материалът KПКОНПИ ще конфискува 158 хил. лв. от Елена Йончева е публикуван за пръв път на Байрак.