Българската история днес отбелязва една от най-съдбоносните и преломни дати, променили изцяло политическия и държавен облик на страната. На 15 септември 2026 г. се навършват точно 80 години от провеждането на референдума, с който България сменя формата си на управление и се провъзгласява за Народна република.

Това събитие слага окончателен край на епохата на монархията у нас и трасира пътя към тоталната съветизация на държавата под егидата на БКП.

Референдум под диктовката на ОФ

През септември 1946 г. страната се намира в сложна геополитическа ситуация. България е окупирана от Червената армия, а властта е в ръцете на правителството на Отечествения фронт (ОФ), доминирано от комунистите. На 8 септември 1946 г. се провежда допитване до народа, в което гражданите трябва да избират между монархия и република.

Според тогавашните официални данни:

В референдума участват над 91% от имащите право на глас.

За премахване на монархията и

обявяване на република гласуват 92,72% от избирателите.

Едва 4,24% подкрепят запазването на царската корона.

Историците и до днес спорят за легитимността на вота. Докато някои изтъкват, че по това време републиканските идеи са били широко популярни сред всички политически сили (включително опозицията), други подчертават, че присъствието на съветските войски и масираният психологически натиск от страна на новата власт са направили свободния избор практически невъзможен.

Изгнанието на царското семейство

Седмица след референдума, на 15 септември 1946 г., XXVI Обикновено народно събрание официално провъзгласява България за Народна република. Още на следващия ден — 16 септември — невръстният цар Симеон II, неговата майка царица Йоанна и сестра му княгиня Мария-Луиза са принудени незабавно да напуснат пределите на родината. Те заминават в изгнание, първоначално към Египет, а по-късно се установяват в Испания.

Така се слага край на Третото българско царство, започнало през 1878 г.

Обявяването на републиката е последвано от свикването на Велико народно събрание, което през декември 1947 г. приема т.нар. „Димитровска конституция“. Тя окончателно легитимира тоталитарния еднопартиен модел и подчиняването на страната на съветския блок за следващите четири десетилетия. Днес, 80 години по-късно, датата остава повод за дълбок обществен и исторически анализ на цената на политическите промени в България.

Материалът 80 години от обявяването на България за република е публикуван за пръв път на Байрак.

Купон за двоен юбилей вдигнала Мая Манолова. Майка й Елена и баща й Божидар навършили 80 години само в рамките на няколко дни. За специалната годишна бившата омбудсманка се прибрала в родния Кюстендил, за да им организира тържеството. Заедно с нея били дъщеря й Ралица, както и внучето Максим, писа „Ретро“.

 Лидерката на “Изправи се. БГ“, редовно се прибира в родния си град, за да посещава близките си там. Майката на Манолова е бивша медицинска сестра, а баща й дългогодишен главен редактор на вестник „Звезда“, а после бизнесмен сферата на търговията.

„Когато пристигне в Кюстендил, желаем да обядва, да вечеря, а тя: Майко, нали знаеш, че съм на диета, ще дойда да видя единствено. Имам 10 минути“, споделя майката на Манолова за дългочаканите срещне с единствената им дъщеря.

Преди години когато бившата депутатка се сблъска с коварна диагноза, спестила всичките подробности на родителите си. Повтаряла им само, че била добре и нямало нужда да се безпокоят.

Засега пенсионерите Божидар и Елена  се радват само един правнук, но мечтата им е внучката им Ралица да ги зарадва отново с ново попълнение в семейството. Щерката  на Манолова е експерт в социалното министерство и е омъжена за свой колега и бивш активист от БСП Мартин Мирчев, също от Кюстендил.

Материалът  Мая Манолова вдигна купон за 80-годишния юбилей на родителите си е публикуван за пръв път на Байрак.