Вратата към еврото е отворена, но на прага се трупат копейки
Колкото по-близо е България до еврозоната, толкова по-трудно става придвижването. И не, не е заради инфлацията – както се разбра, и тази бариера е (почти) прескочена. Други неща могат да ни спънат.
Инфлацията вече не става за плашило
Огромно количество анализи и данни оневиняват еврото за поскъпването на живота. Истерията за „чудовищна“ инфлация, съпътстваща въвеждането на единната валута в Хърватия, се оказа пропаганда, част от хибридната война. Цените в най-новата членка на еврозоната растат също както растат в Унгария на Орбан, който не дава и дума да се издума за приемане на еврото.
Цените и у нас си растат – и без евро. Не ни харесва, но е неизбежно за държава, която има да наваксва и да настига по-развитите и по-богатите. Ако се огледаме какво става в целия ЕС – и там в страните с по-ниски цени и доходи (основно Източна Европа) инфлацията е по-висока, независимо дали са в Еврозоната или не. В същото време инфлацията във всяка страна си има особен ход и логика, защото се влияе и от специфични вътрешни фактори. Например Литва, която е от по-новите членове в еврозоната, е сред страните в ЕС с много ниска инфлация. През декември Словения и Словакия – и двете в еврозоната, отчетоха дори дефлация.
Изненада или не, България през декември се нареди до страните в еврозоната с ниска средногодишна инфлация.
Доскоро противниците на еврото потриваха доволно ръце –
„какво евро, какви пет лева“,
като не покриваме прословутия инфлационен критерий. Сега са настръхнали, защото България вече влиза в „норматива“. Спорът дали сме достатъчно близо до държавите в еврозоната с най-ниска инфлация се вихри с пълна сила, но е ясно – ако ЕЦБ и ЕК искат България в еврозоната, разлики от порядъка на 0.1% няма да попречат. В България хората, които са напълно наясно с правилата и функционирането на еврозоната не са много, а както отбеляза един от тях – Георги Ганев, критерият всъщност не е точно ниска инфлация, а „ценова стабилност“.
Редуването на служебни правителства бе препъни-камък
до оня ден. Е, и това препятствие вече отпадна – ЕК и Европейската централна банка имат срещу себе си пълноценен и пълноправен Министерски съвет. Сега кабинетът „Желязков“ трябва да покаже воля и решимост – като поиска от двете евроинституции доклади за готовността на България да стане член на еврозоната и като направи и прокара бюджет за 2025 г., доказващ, че държи здраво юздите на държавните финанси.
Ако отборът на Желязков успее в това и бъде подкрепен от „тематично“ мнозинство в парламента, 1 януари 2026 г. ще е денят на прекрачването в еврозоната. Но няма да е лесно – нашенски политически игри и чужди интереси могат да провалят историческия шанс след броени месеци да станем част от Евроленд.
Войната на „копейките“
Не е трудно за предсказване – идните седмици и месеци армията на „копейките“ ще влезе в яростна война срещу еврото. Ще слушаме до откат за поскъпване, обедняване, кризи, гръцки сценарии, разпадаща се еврозона и какво ли още не. Това е явната, откровената част от съпротивата срещу все по-пълната евроинтеграция на България. Тя се поизтърка през годините. По-коварна и по-опасна обаче е другата подривна форма – тласкане към преразходи и трупане на държавни дългове, рутене на данъчната система – уж за по-справедливо облагане. Ако тази „тактика“, успее, може сами да си затръшнем вратата към Еврозоната.
Задават се ожесточени прения за бюджет 2025
в Народно събрание. Противниците на еврото ще дадат всичко от себе си да напълнят с мини полето на държавните финанси – като тикат намалени ДДС ставки за избрани бизнеси, всякакви социални помощи, всевъзможни субсидии и т.н. Разклати ли се още бюджетната дисциплина, зейне ли дефицит над 3%, това може да ни отдалечи за дълго от еврозоната. В предстоящите дебати всъщност ще лъсне кой е за и кой е против присъединяването на България към еврозоната.
БСП е в „шпагатна“ ситуация – влезе в правителство, което декларира, че ще бърза за еврото, но от години приглася на „Възраждане“, че сега не му е времето. И се готви да пробива бюджета с поредица от „социални мерки.
Нещата се влошават още, защото и другият партньор на ГЕРБ в новото правителство – ИТН, залита в популизъм, клатушка се за еврото и досущ като „еврофобите“ от „Възраждане“ иска референдум за отлагането на членството. Малката партия може да даде голям принос за отваряне на пробойни в хазната при обсъждането на бюджет 2025, като дава и подкрепя идеи за раздуване на разходи и за рязане на приходи.
Неприятни изненади могат да се очакват и от „новото начало“ на Делян Пеевски и Данчо Цонев. Цонев наскоро обяви, че е „прогледнал“ и че щом САЩ трупат дефицити и дългове, и ние трябвало да правим така – в името на хората. В тази връзки се закани да счупи оковите на фискалната дисциплина в престоящите дебати за бюджета. Оповести, че ще се бори за намален ДДС за заведенията (като че ли животът на българина зависи от това достъпни ли са цените в кръчмите), за нулев ДДС за хляба (който, какво видяхме, не сваля цените за народа, а качва печалбата на хлебарите) и прочее.
Ако „катарзисът“ на Цонев е обхванал цялата парламентарна група на „новото начало“, и като знаем колко гръмогласни демагози има в БСП и „Възраждане“, битката за приемане на разумен бюджет вероятно ще заприлича на мазни борби.
Еврото е заложник на бюджета, а бюджетът е заложник на партиите в Народното събрание. Какво ще се случи с разчетите за държавната хазна, е почти невъзможно да се предскаже. Едно е сигурно – маските ще паднат и ще лъсне кой работи за европейското бъдеще на България и кой играе за Москва.
Източник: СЕГА